Решение № 5370 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 750/2021 г.
ВАСII отделение27.04.2021 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1853/22 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 147/2020 г. по описа на Административен съд П.. ОСЪЖДА община М. и "Мартиан 1" ЕООД, да заплатят на В. К. и И. Н. по 350 (триста и петдесет) лева - сторените в тази инстанция разноски за един адвокат. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5370 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 750/2021 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на кмета на община М. чрез юрк. К., и на "Мартиан 1" ЕООД чрез адв. Г., против решение № 1853/22 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 147/2020 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от В. К. и И. Н. против заповед № РД-09-1883/19 декември 2019 г. на кмета на община М., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ XIII-501. 1211- жил. стр., кв. ЗЗ по плана на с. Б., с разширен обхват на заповед № РД-09-1228/03 октомври 2018 г., с която е допуснат настоящият проект с ПИ с идентификатор № 501. 518, като 1) в част регулация- УПИ XIII-501. 1211 - жил. стр. и ПИ 501. 518 се обединяват и от тях се образува нов УПИ XIII-501. 1211 - производствени и складови дейности; 2) в част застрояване- в новообразувания УПИ XIII-501. 1211 - производствени и складови дейности се предвижда ново, ниско, свободно основно застрояване и ново допълващо застрояване, по означените линии на застрояване, коти и устройствени показатели за зона Жм, съгласно матрицата. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. С двете касационни жалби са изложени съображения срещу изводите на съда за нарушение на нормите на допълващо застрояване в одобрения проект. В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че независимо от промените в наименованията на някои помещения в предвиденото допълващо застрояване, архитектурно, технологично и конструктивно то не е отделено като отделна постройка, без която основното застрояване предвидено в ПЗ може да функционира- налице е противоречие с чл. 41 ЗУТ. От друга страна така предвиденото допълващо застрояване е по общата (вътрешна) регулационна граница с ПИ 501. 414. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ предвижда, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Тъй като между двата имота няма изградена плътна ограда по регулационната граница, (такава има към ПИ 501. 413), не е налице заварено и липсва предвидено свързано допълващо застрояване, противно на твърдяното в касационните жалби, липсват предпоставките на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ за допускане на допълващо застрояване по вътрешна регулационна линия с ПИ 501. 414. (в този смисъл решение № 12497/18.10.2017 г. по адм. дело № 169/2017 г. на ВАС). Правилен е и изводът на пъровинстанционния съд, че приложеното писмо изх. № 0 ВОС-1306/31 октомври 2017 г. на РИОСОВ П., послужило като основание за издаването по реда на чл. 150, ал. 2 ЗУТ на заповед № РД-09-1228/03 октомври 2018 г. на кмета на община М. не би могло да послужи като основание за постановяване на обжалваната заповед. В цитираното писмо изрично е посочено, че е относимо за инвестиционно предложение "Цех за производство на био храни от растителен произход" със застроена площ /ЗП/ от около 600 кв. м., като при промяна на някой от параметрите, следва незабавно да се уведоми РИОСОВ П.. Одобреният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е в съвсем други параметри - ЗП основно застрояване - 768, 20 кв. м.; ЗП допълващо застрояване - 69, 00 кв. м.; РЗП- общо 1029, 70 кв. м. Подобно разминаване води до извод за липса на уведомяване на компетентния орган и извършване на проверка за допустимост по смисъла на раздел II от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони на процесното инвестиционно предложение. Предвид изложеното, обосновано е прието от съда, че обжалваната заповед № РД-09-1883/19 декември 2019 г. на кмета на община М. е незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците следва да се присъдят сторените в тази инстанция разноски за един адвокат, доказани по своя размер, а именно - по 350 лева в тежест на двамата касатори. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав