Решение № 7749 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2018 г.

Решение № 7749 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Образувано е по жалба от ЕТ"Нем-Генов-Г. Г.", със седалище и адрес на управление: [населено място], [жилищен адрес] чрез прокуриста И. Ц., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №РД-12-10 от 06.08.2018 г., издаден от Председателя на Съвета за електронни медии/СЕМ/. С административния акт на жалбоподателя е определено задължение в размер на 3 000 лв. - лицензионни такси на основание чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 7, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, в частта, с която са му определени задължения в размер на 1 500 лв. като доставчик на медийни услуги чрез радио "Гама" за 2017 г. От представените по делото доказателства, според касатора се установява, че доставчик на медийни услуги е "Бойкос" ЕООД и този факт е известен на административния орган. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че дължимите такси са платени и плащането е прието от СЕМ. Въз основа на тези твърдения се иска АУПВД да бъде отменен, като претендира и присъждане на разноски. Ответникът – Съвета за електронни медии /СЕМ/ чрез Председателя, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. АУПВД е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Намира, че задълженията на едноличния търговец са правилно установени, тъй като решението за прехвърляне на лицензията е последващо на периода, за който са дължими посочените в АУПВД суми. Моли подадената жалба да бъде отхвърлена, тъй като административният акт е правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява срещу размера на договореното адвокатско възнаграждение. Върховен административен съд, като обсъди наведените в жалбата твърдения, приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество. Производството пред административния орган е започнало във връзка с изготвена докладна изх. №БФ-22-30-06-4 от 08.02.2018 г. на старши счетоводител в отдел "Бюджет и финанси" при СЕМ, относно изискуеми задължения на доставчици на медийни услуги, които не са заплатили доброволно и в срок годишната си такса за 2017 г. Във връзка с тази докладна съгласно протокол № 5 от 13.02.2018 г. е стартирана процедура за установяване на публични държавни вземания, срещу доставчици на медийни услуги сред които и настоящият жалбоподател. От представените по делото доказателства се установява, че ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Г." е титуляр на две лицензии: индивидуална лицензия № 1-057-01-01 от 16.10.2012 г. за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Силвър" и индивидуална лицензия №ЛРР-01-1-057-02 от 29.10.2013 г. за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Гама". С писмо изх. №БФ-23-30-06-31 от 19.02.2018 г. на жалбоподателя е изпратено уведомление за размера на задълженията му към СЕМ. Указано му е как и в какъв срок следва да бъдат заплатени тези задължения. Уведомителното писмо е изпратено на адрес по седалището на фирмата и във връзка са протокол № 30/28.03.2018 г. е публикувано на електронната страница на СЕМ, но към 26.07.2017 г. не е постъпило плащане/вж. доклад с изх. №БФ-22-30-06-114 от 26.07.2018 г., стр. 14 от делото/. Жалбоподателят не поддържа възражения в тази насока. Обжалваният АУПДВ е издаден на 06.08.2018 г. на основание чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във вр. чл. 7, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата в чл. 7, т. 1 ТТРТД. Актът се обжалва само по отношение на задължението установено във връзка с лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 за предоставяне на радиоуслуга с наименование радио "Гама" на територията на гр. В. в размер 1 500 лв. Твърденията на жалбоподателя са свързани с обстоятелството, че доставчик на радиоуслуги във връзка с лицензия № ЛРР-01-1-057-01 е "Бойкос" ЕООД и това обстоятелство е известно на административния орган, тъй като с негово решение №РД-05-24 от 17.04.2018 г. е извършено прехвърлянето й. В проведеното открито съдебно заседание по делото, се представят доказателства относно прехвърляне на дейността на ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Г.", в частта свързана с предоставяне на радио услугата с дата 27.08.2014 г., както и доказателства за извършено от "Бойкос" ЕООД плащане на 19.10.2018 г. на задължението. При така установените факти по делото, се налага извод за неоснователност на подадената жалба. Съображенията за това са следните: Таксите за радио и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, защото са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ал. 2 на същата разпоредба посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК, от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Видно от изложеното, размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Основното възражение на жалбоподателя е, че лицензията, по която са установени дължимите такси е прехвърлена на "Бойкос" ЕООД и това е станало с решение на административния орган. Неправилно в този смисъл е определена такса на ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Г.", а не на разпространителя на услугата "Бойкос" ЕООД. Това възражение е неоснователно. С АУПВД се установява задължение по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 за предоставяне на радиоуслуга "Радио Гама" за 2017 г. Титуляр на лицензията през 2017 г. е ЕТ "Нем-Генов-Г. Г.". Решението за прехвърляне на лицензията е прието от СЕМ на 17.04.2018 г., т. е. след възникване на задълженията установено с АУПДВ. Нещо повече от съдържанието на решение № РД-05-24/17.04.2018 г. е видно, че компетентният орган е бил сезиран с искане за прехвърляне на лицензията инкорпорирано в молба вх. №ЛРР-05-20-00-22 от 16.03.2018 г. Дори към този момент задължението за заплащане на годишната такса за радиоразпространение е била дължима. Към момента, в който е следвало да бъде заплатена дължимата такса неин титуляр е бил ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Г.". В случая едва за 2018 г. задължението за заплащане годишна такса за лицензия следва да се вмени на "Бойкос" ЕООД и то от датата на прехвърлянето й съгласно чл. 8, ал. 2 от ТТРТ. Без значение за законосъобразността на оспорения акт, е представеният договор за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, включващо правата и задълженията по осъществяване на лицензия № ЛРР-01-1-057-02-01. При липса на уведомяване на компетентният административен орган за това прехвърляне и заявено искане за промяна в индивидуалната лицензия към момента на прехвърляне на предприятието, то договорката между радио разпространителите сама по себе си не променя титуляря на лицензията и не отменя автоматично по силата на тази договорка задълженията, които възникват във връзка с нея в това число и за заплащането на такса. В случая прехвърлянето на лицензията е извършено с Решение №РД-05-24 от 17.04.2018 г. на СЕМ, постановено във връзка с молба вх. №ЛРР-05-20-00-22/16.03.2018 г. на ЕТ"НЕМ-Генов-Г. Г." и "Бойкос" ЕООД. Фактът, че договора за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, което включва процесната лицензия не е основание за автоматична подмяна на титуляря. Тъй като предоставянето на права относно радоиоразпространение е подчинено на лицензионен режим, то преди надлежно сезиране на органа и смяна на титуляря по лицензията, не могат да настъпят промени в нея. Органът е бил сезиран едва на 16.03.2018 г., поради което и правилно по отношение на жалбоподателя за 2017 г. е проведено производство по установяване на публично държавно вземане. По делото, в открито съдебно заседание е представено платежно нареждане от 19.10.2018 г. за сумата от 1500 лв. представляваща годишната такса по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01. Плащането е извършено след издаване на АУПДВ. Съгласно чл. 142 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. АУПВД е издаден на 06.08.2018 г., като към този момент дължимите такси от жалбоподателя не са били платени. Направеното в последствие плащане не обосновава незаконосъобразност на АУПВД, който към момента на издаването му установява размера на дължими и непогасени вземания по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01, представляващи годишна такса за 2017 г. Неоснователно е твърдението поддържано в жалбата, че тъй като плащането е осъществено от "Бойкос" ЕООД, то и неправилно с АУПВД са установени задължения за едноличния търговец. Плащането извършено от трето лице, не установява прехвърляне на лицензията за радиоразпространение към 2017 г. или възникване на задължение по отношение на "Бойкос" ЕООД за този период. Жалбоподателят в противоречие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗРТ поддържа, че задължено лице по отношение плащането на таксата е реалният ползвател на лицензията. Лицензията е лична, поради което и задължението за заплащане на такса възниква по отношение на титуляря на лицензията. За 2017 г. по отношение на индивидуална лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 е ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Г." и по отношение на него правилно е издаден АУПДВ. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на АУПДВ, същият е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение