Решение № 5508 от 7.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник Т. Ламбев, против решение 7937 от 30.12.2021г. постановено по адм. дело 5078/2021г. на Административен съд София - град, с което по жалба на ЕТ " А. Попов", представлявано от А. Попов е отменено уведомително писмо 4/ Подмярка 21.3 с изх. 01 - 6500/2200 от 23.04.2021г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за плащане на финансова помощ по Наредба 2/05.08.2020г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане на земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Ковид -19 от ПРСР 2014 - 2020г. С решението преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно тълкуването на закона, дадено в мотивите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Ответната страна - ЕТ " А. Попов", чрез адвокат Димитрова в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, при съобразяване с чл.218 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град (АССГ) е уведомително писмо 4/ Подмярка 21.3 с изх. 01 - 6500/2200 от 23.04.2021г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за плащане на финансова помощ по Наредба 2/05.08.2020г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане на земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Ковид -19 от ПРСР 2014 - 2020г. по заявление за подпомагане /заявка за плащане 22/21/3/32823 от 03.11.2020г. от ЕТ" А. Попов" гр. София. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Стигнал е до извод, че в чл.12, ал.3 от Наредба 2/05.08.2020г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане на земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Ковид -19" от ПРСР 2014 - 2020г., на която се е позовал административния орган, за да постанови оспорения отказ, не са посочени кодове по КИД, които са допустими или не, единствено в чл.12, ал.5 е посочено, кои сектори са недопустими за подпомагане, а сектора на търговеца в случая е допустим за подпомагане. Според съда навеждането на доводи за несъвместим КИД 2008 е напълно неоснователно, предвид липсата на изрично приложение с кодове по КИД 2008, допустими за подпомагане, поради което недопустимо са ограничени правата на предприятията, които кандидатстват, като им се вменяват задължения, нерегламентирани в Наредбата. Оспореното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Спорът по делото е правен и се свежда до приложението на материалния закон и по - конкретно разпоредбата на чл.12, ал.3 от Наредба 2 от 05.08.2020г. Мотивите на постановения отказ в оспореното уведомително писмо са, че ЕТ "А. Попов" не отговаря на изискванията за получаване на финансова помощ, тъй като дейността му за 2019г. по данни от НСИ е с код 46.21. по КИД 2008 "Търговия на едро със зърно, семена, фуражи и непреработен тютюн" с относителен дял 90,2% и на допълнителната икономическа дейност 74.90 "Други професионални дейности, некласифицирани другаде" с относителен дял 9,8%., които не попадат сред описаните в чл.12, ал.3 от Наредбата дейности за прилагане на мярка 21, както и от представените счетоводни документи не е установено наличие на производствена /преработвателна / дейност за предприятието на кандидата. В цитираната разпоредба е предвидено, че за кандидатите по ал.1 финансова помощ се предоставя в изчерпателно посочените в т.1 до т.8 производствени сектори, свързани с преработка/маркетинга на селскостопански продукти. Кандидатът ЕТ "А. Попов" е заявил участие по подмярка 21.3 (COVID 3) в производствен сектор по т.5 на чл.12, ал.3 от Наредбата "зърнени, мелничарски и нишестени продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия. Безспорно е, че основната икономическа дейност на кандитата с код 46.21 по КИД 2008, както и допълнителната такава с код 74.90 не попада, както в производствения сектор по т.5, който е заявен, така и в никой друг от изрично изброените производствени сектори по чл.12, ал.3 от Наредбата, подлежащи на подпомагане. Предмет на процесната наредба, съгласно чл.1 са условията и редът за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID -19" от ПРСР за периода 2014 - 2020г, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В разпоредбата на чл.2 от Наредбата са посочени целите към които е насочена мярката: 1. гарантиране конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на земеделските стопанства; 2.осигуряване непрекъснатост на селскостопанските дейности и на дейността на малките и средните предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти; 3. запазване здравето на заетите в селското стопанство. Безспорно е, че с посочените в Наредба цели и условия, и с оглед преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от COVID -19", законодателят е целял подпомагането на особено засегнатите по негова оценка производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти, като изчерпателно ги е посочил в разпоредбата на чл.12, ал.3 от Наредбата. Безспорно е, че целта на мярката е подпомагане на онези производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти, които са жизнено важни за населението и функционирането на Държавата, какъвто сектор "Търговия на едра със зърно, семена, фуражи и непреработен тютюн", очевидно не е и при извършената преценка не е включен за подпомагане в обхвата на мярка 21. Очевидно е, че целта на мярката не е подпомагане на всички възможни производствени сектори, а само посочените изчерпателно в чл.12, ал.3 от Наредбата. Изводите на съда, че след като в чл.12, ал. 3 от Наредбата не са посочени кодове по КИД, които са допустими или не за подпомагане и сектора на кандидата не попада в изключенията на чл.12, ал.5 от Наредбата, и които са недопустими за подпомагане, то дейността на търговеца е допустима за подпомагане са неправилни и в противоречие с приложимата разпоредба на чл.12, ал.3 от Наредба 2/05.08.2020г. Именно в изпълнение на целите, посочени в чл. 2 от Наредбата, законодателят в чл.12, ал.3 от същата е прецизирал и очертал, онези производствени сектори, които според него са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID -19" и, които следва да бъдат подпомогнати. Извънредния и временен характер на мярката, относима единствено по отношение на особено засегнатите сектори, изключва приложението й по отношение на други, непосочени в разпоредбата и би противоречало на целите за прилагането й . Именно характера на мярката като извънредна и временна, очертава и приложното и поле само за посочените в чл.12, ал.3 от Наредбата производствени сектори. Ето защо разширявайки приложното поле и обхвата на тази мярка, извън изчерпателно посочените сектори в цитираната разпоредба, съдът е стигнал до неправилен извод, че след като дейността на кандидата не попада в изключенията по чл.12, ал.4 от Наредбата,/неправилно посочено в решението ал. 5/, където са посочени дейностите недопустими за подпомагане и в Наредбата не са посочени кодове по КИД, които са допустими или не, то сектора на търговеца е допустим за подпомагане. След като икономическата дейност на кандидата, не е включена в производствените сектори, които са особено засегнати от кризата, и които не са включени в изчерпателно посочените такива в чл.12, ал.3 от Наредбата, то безспорно кандидата не отговаря на критериите за подпомагане и оспорения отказ на изпълнителния директор на ДФЗ е правилен , постановен при стриктно спазване на предвидените в ч.12, ал.3 от Наредбата предпоставки и съответства на целта на мярката, а именно : подпомагане на особено засегнатите от кризата сектори. На следващо място, безспорно установено по делото от събраните по делото доказателства е, че кандидата развива търговия на едро със зърно, семена, фуражи и непреработен тютюн, или това са дейности, които не са свързани с преработка на селскостопански продукти, като видно от представените ОПР за 2019 и 2020г., оборотни ведомости и ГДД, кандидата има приходи единствено от стоки, не й от продукция, поради което не извършва преработка/маркетинг на селскостопански продукти по смисъла на чл.12, ал.3 от Наредбата. Ето защо и на посоченото основание, ответника по касация не подлежи на подпомагане по Мярка 21 по процесната Наредба. Мярката е насочена единствено към подпомагане на преработката/маркетинга на селскостопански продукти, не извършването на търговия с тях, както е в случая. С оглед на изложеното като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което не се налага връщането му за ново разглеждане, а настоящата съдебна инстанция намира оспорения административен акт за постановен при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и направеното от касатора своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено, като ответника по касация следва да заплати на ДФЗ такова в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение