Решение № 6637 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2017 г.

ВАСVIII отделение21.05.2018 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4655 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 654/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6637 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-директорът на ТД на НАП - С., подадена чрез юрк. Раева срещу Решение № 4655 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 654/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което по жалба на "Д. Е. Р." ЕООД е отменена заповед № F244794 от 26.10.2016 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - С.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена при несъответствие с целта на закона. Иска отмяната на решението и вместо него отхвърляне на жалбата на "Д. Е. Р." ЕООД срещу издадената заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Д. Е. Р." ЕООД, гр. С., представляван от адв. Чанкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № F244794 от 26.10.2016 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - С., с която на "Д. Е. Р." ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, находящ се в гр. С., ул. "С." ..№..., стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени обжалваната заповед, АССГ е приел, че макар заповедта да е издадена от компетентен орган, в писмена форма и реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, същата е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По делото не е имало спор по фактите, че при извършена проверка на 22.08.2016 г. в 18:17 часа на посочения търговски обект е констатирано, че същият се стопанисва от "Д. Е. Р." ЕООД и съответно, на същата дата в 13:51 часа видно от клиентска сметка е извършена покупка на услуга - консумация /обяд/ на стойност 18,08 лева, за която не е издаден фискален бон до момента на проверката. Установено е от разпечатка на КЛЕН, че липсва за деня бон на посочената стойност за времето от 00:00 часа до 18:17 часа. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон за извършена покупка на услуга. От представените пред АССГ писмени доказателства от страна на жалбоподателя, съдът е приел, че с договор за наем от 01.08.2016 г. "Блок инвест" ЕООД е предоставило на "Д. Е. Р." ЕООД за временно възмездно ползване ресторант, бистро и офис № 2, находящи се в гр. С., ул. "С." ..№..., който договор е прекратен с анекс от 20.09.2016 г., считано от същата дата, а с договор от 21.09.2016 г. обект е предоставен под наем на друго дружество - "Р. Д. М." със същия управител. Като е съобразил, че процесното административно нарушение е констатирано на 22.08.2016 г., но заповедта за налагане на принудителната мярка е издадена едва на 26.10.2016 г., когато "Д. Е. Р." ЕООД вече не е било ползвател на обекта - ресторант, по отношение на който е наложена ПАМ и забраната за достъпа, съдът е приел, че към датата на издаването на заповедта, за дружеството не е било възможно да злоупотреби като не издаде фискален касов бон във връзка с търговска дейност в този обект, тъй като не го стопанисва, поради което обосновал правни изводи, че не е имало необходимост от налагането на процесната ПАМ и забраната за достъпа до конкретния търговски обект. Отделно от това, АССГ е посочил, че за да бъдат постигнати целите, за които законодателят в чл. 22 ЗАНН допуска да бъдат налагани ПАМ, в това число и като процесната "запечатване на обект" и забрана на достъпа до него, нормата изисква мярката да бъде наложена своевременно, тъй като законодателят допуска ПАМ да бъдат налагани за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, за предотвратяване и отстраняване на вредни последици. Приел е, че процесният случай не е такъв, тъй като заповедта за налагането на мярката е издадена повече от 2 месеца след проверката, поради което процесната ПАМ не постига целта на закона. Наред с изложеното, АССГ е приел, че по делото не е доказано по категоричен начин, че към датата и часа на издаване на клиентската сметка, "Д. Е. Р." ЕООД единствено е упражнявало стопанска дейност в обекта. Този извод е обоснован след като съдът е приел, че клиентската сметка е издадена от името на Р. Г. М., а данните на фискалното устройство установявали фискалните бонове от ресторант "Интрига". При липса на данни събрани от приходната администрация за регистрацията на фискалното устройство, за данни за собственика и има ли други лица, които упражняват стопанска дейност в обекта, съдът приел, че нарушението не е безспорно установено. Решението е правилно. Съобразно доказателствата по делото безспорно се установява, че при проверката на 22.08.2016 г. в описания в заповедта търговски обект е установено извършване на административно нарушение - не е издаден фискален касов бон за издадена клиентска сметка за сумата от 18,08 лева, за което нарушение следва издаване на ПАМ. Налице е неспазване на реда за издаване на документ за продажба. В процесния случай обаче не е доказано, при условията на пълно доказване, от данъчните органи, че към датата и часа на издаване на процесната клиентска сметка, именно "Д. Е. Р." ЕООД единствено е упражнявало дейност в обекта. Правилно съдът е констатирал, че издадената клиентска сметка е на името на ресторант "Г. М.", а видно от данните на ФУ и приложените фискални бонове към датата на проверката се касае за обект - ресторант "Интрига", стопанисван от "Д. Е. Р." ЕООД, поради което се споделя извода на първоинстанционния съд, че не може по категоричен начин да се установи дали посоченото в обжалваната заповед за ПАМ дружество е извършило описаното нарушение. Отделно от горното правилно АССГ е приел, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН в конкретния случай, не могат да бъдат постигнати поради периода от два месеца, който е изминал между датата на извършената проверка /22.08.2016 г./ и издаването на заповед за налагане на ПАМ /26.10.2016 г./. Не на последно място при безспорно установения факт, че към момента на издаване на процесната Заповед е установен нов наемател, то търговският обект не би могъл да бъде запечатан или със забранен достъп, тъй като новият ползвател на обекта не е извършил нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Изпълнението на процесната ПАМ би довело до нарушаване правото на ползване на обекта от новия наемател, което е в противоречие с принципа на законност и съразмерност. В този смисъл са постановени решение № 947/23.01.2018 г. по адм. дело № 7692/2017 г., решение № 3122/13.03.2018 г. по адм. дело № 8354/2017 г., решение № 3123/13.03.2018 г. по адм. дело № 7257/2017 г., решение № 3222/14.03.2018 г. по адм. дело № 7653/2017 г., решение № 3600/21.03.2018 г. по адм. дело № 6612/2017 г., решение № 4652/12.04.2018 г. по адм. дело № 8514/2017 г., решение № 6389/16.05.2018 г. по адм. дело № 11857/2017 г., всички на ВАС, осмо отделение, с които при същите факти между същите страни са разрешени правните спорове. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1