Решение № 4574 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2012 г.
ВАСI отделение02.04.2013 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 2.03.2012 г. по адм. дело № 787 по описа за 2011 г. на административния съд - Хасково. ОСЪЖДА митница Свиленград да заплати на "Вулкан цимент" АД сумата 1 200.00 лв. съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4574 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Галина Попова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Свиленград, срещу решение № 36 от 2.03.2012 г. по адм. дело № 787 по описа за 2011 г. на административния съд - Хасково. С него по жалба на "Вулкан цимент" АД е отменено негово решение за възстановяване на акциз под № 8000-0651 от 29.07.2011 г., потвърдено с решение № 719 от 7.10.2011 г. на директора на агенция "Митници", в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 15 866.15 лв. за закупено от търговското дружество през 2010 г. количество от 7 933.073 МВтч електроенергия и делото е върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Вулкан цимент" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Генади Дишев. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Хасково е бил сезиран с жалба от "Вулкан цимент" АД срещу решение за възстановяване на акциз под № 8000-0651 от 29.07.2011 г., потвърдено с решение № 719 от 7.10.2011 г. на директора на агенция "Митници", в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 15 866.15 лв. за закупено от търговското дружество през 2010 г. количество от 7 933.073 МВтч електроенергия. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по делото, а именно, че търговското дружество е подало искане от 29.04.2011 г. за възстановяване на акциз в общ размер на 38 520.31 лв., изплатен за използваната в минералогични процеси електроенергия. С оспорения административен акт административният орган е признал и възстановил платения от дружеството акциз за изразходваната електроенергия за производството на клинкер в размер на 22 654.16 лв., като е отказал възстановяването на платения акциз в размер на 15 866.115 лв. за количество от 7 933.073 МВтч електроенергия за 2010 г. За да направи това, той е приел, че не са представени документи, съгласно чл. 21а, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС, а именно: технологични инструкции или отраслови нормали за разходната норма на електроенергия, използвана при производството на цимент в етапа "Подготовка на сместа за получаване на цимент и смилане на цимента". Административният съд е приел, че основен спорен момент в производството пред него е този относно материалната законосъобразност на административния акт и конкретно дали представеният от търговското дружество в административното производство "Справочник на най-добрите налични техники в производството на цимент, вар и магнезиев окис, издаден съгласно чл. 17
от Директива 2008/1/ЕС" е документ по смисъла на чл. 21а, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е счел, че според разходните норми, установени в посочения справочник, който представлява общ нормативен акт, издаден въз основа и в изпълнение на Директива 2008/1/ЕС, потреблението на електроенергия в циментопроизводството варира от 90 до 150 квт/ч на тон цимент. В него не са предвидени отделни разходни норми за всеки един от етапите на циментопроизводството, понеже от значение е установяване на обща разходна норма за целия процес на същото това производство, респ. справочникът е следвало да бъде разглеждан като технологична инструкция по смисъла на подзаконовата разпоредба. Освен това съдът се е позовал на чл. 4, т. 33 от ЗАДС, в която разпоредба е дадено легално определение на "минералогични процеси", които са процесите, класифицирани според NACE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 "производство на други неметални минерални продукти" в регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност. В този регламент, към който препраща националната правна норма, в подраздел "Производство на продукти от други нерудни минерали", в т. 26.51 е посочено производството на цимент. Така според съда е безспорно, че производството на цимент е минералогичен процес, което обуславя възможността да бъде приложен чл. 24а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, т. е. платеният акциз за електрическа енергия се възстановява на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси. Освен това при съобразяване с основната дейност на търговското дружество, за което не се спори, както и поради фактът, че по смисъла на легалното определение за минералогичен процес последният е единен, но преминаващ през различни етапи, не може да бъде споделен като правилен подхода на административния орган. Същият признава правото на възстановяване на акциз за една част от него, а за процесната част "подготовката на сместа за получаване на цимент и смилане на цимента" отказва, без да излага конкретни съображения затова. Също така съдът се е позовал и на чл. 21а, ал. 1 от ППЗАДС, в която отново е посочено, че искането за акциз е за потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитните, металургични или минералогични процеси. Не е налице липса на документ по чл. 21а, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС, понеже цитираният справочник е издание на Европейската комисия от 2010 г., отразява обмяната на информация извършена по реда на чл. 17, ал. 2 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и съдържа отраслови нормали при производството на цимент. Същият се явява актуален, доколкото в изпълнение на чл. 17, ал. 2 от Директивата, следващият ще бъде издаден през 2013 г. и отразява най-добрите налични техники в производството на цимент, вар и магнезиев окис. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като изцяло споделя изводите на съда относно единството на процеса на производство на цимент, липсата на нормативно изискване същият да бъде преценяван чрез отделните му етапи по повод възстановяването на акциз за потребеното количество електроенергия при това производство, както и относно характера на "Справочник на най-добрите налични техники в производството на цимент, вар и магнезиев окис, издаден съгласно чл. 17
от Директива 2008/1/ЕС", който се явява документ по смисъла на чл. 21а, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС. Правилно ответната страна по касационната жалба чрез процесуалния си представител е изложил аргумент, че касационната жалба съдържа като основно възражение това за необоснованост на съдебното решение, като касаторът оспорва събраните доказателства по повод основния спорен момент по делото и конкретно на Справка за разходните норми на електроенергия за 2009 г. по технологични фази на циментопроизводството и на Справочния документ на ЕК за най-добрите налични техники в производството на цимент, вар и магнезиев окис, издаден съгласно чл. 17, ал. 2 от Директива 2008/1/ЕС. Касаторът се обосновава на факт, който за първи път се въвежда в производството и то в касационната му фаза, което е недопустимо, а именно относно липсата на доказателства дали измервателните уреди, които установяват потребената в производството на цимент електроенергия отговарят на изискванията на Закона за измерванията. Същият се позовава и на предходен ревизионен акт № 2/371 от 30.12.2009 г., съставен на търговското дружество, което обстоятелство се явява ирелевантно в производството. Правилно съдът е приел, че производството на цимент е минералогичен процес, че търговското дружество има право да иска възстановяване на платен акциз на основание чл. 24а от ЗАДС. Точен е изводът на съда, че неправилно административният орган се е е позовал само и единствено на факта, че дружеството не е представило отделна разходна норма за конкретния етап от процеса на производство на цимент, след като този процес е непрекъсваем и няма отделно разделяне на етапите. Също така точни са изводите на съда относно характера на посочения по-горе справочник, явяващ се документ по смисъла на чл. 21а, чл. 2, т. 1 от ППЗАДС. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 200.00 лв., представляващи реално платено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.