Решение № 4977 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2021 г.

Решение № 4977 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. чрез процесуален представител срещу решение № 6324 от 13.11.2020 г. по административно дело № 12411/2019 г. на Административен съд София-град (АССг) в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-220-65000/932/6.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (УП). По наведени доводи за неправилност на решението в тази му част, като постановено при наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска се иска отмяната му и постановяване връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да изясни релевантните факти чрез събиране на допълнителни доказателства, след което да реши спора по същество. Претендира присъждане на деловодни разноски. По делото е постъпила касационна жалба и от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против същото решение в частта, с която е отменено негово Уведомление с изх. № 02-220-6500/932#3/20.09.2019 г. за допълване на УП. По наведени доводи за неправилност на решението в тази му част като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. В касационната жалба е изразено становище за правилност на решението в останалата му част, направено е искане за присъждане на деловодни разноски и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при условия на евентуалност – ако е поискано присъждане на такова. В представен писмен отговор процесуалният представител изразява становище за неоснователност на подадената от Заместник – изпълнителния директор на ДФЗ касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – поставено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административни актове от лице, чийто права и интереси са засегнати с тях. За да отхвърли жалбата на К. против УП АССг приема, че оспореният пред него административен акт – УП е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е, че решението е мотивирано в нужната степен, след като е цитирано дословно съдържанието на обясненията дадени на стр. 2 от акта към първата таблица, а спецификата на производството по подпомагане на земеделските производители е наложила издаване на уведомителните писма в табличен вид и пояснителна част. Настоящият състав не споделя този извод, като намира, че при липсата на предвидени особени правила в специален закон административните актове следва да отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, а в случая определено липсва разпоредителна част, съответстваща на правомощието на Разплащателната агенция (РА), в качеството на представляващ на която е постановил оспорения пред АССг акт заместник – изпълнителният директор на ДФЗ по чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 11, ал. 9, предл. второ от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Отделно от това въпреки многословието на акта, в дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Посоченото на стр. втора от акта – обяснението към колона 6, че в отразените в тази колона данни показват размера на определената площ на парцела при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда на подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредбата), за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, след разглеждане от РА на представените документи по чл. 2а, ал. 2 от същата Наредба от всички участници в застъпването на площите също не обосновава извод, че органът приема категорично за установено наличие на застъпване на площи, като фактическо основание за постановяване на акта. В обясненията към други колони е посочена правна уредба в случаите, когато площта попада извън допустимия за подпомагане слой или не отговаря на базови изисквания. Съдът е цитирал дословно всички обяснения, дадени от органа към първата таблица в акта, но въз основа на това е обосновал неправилен извод за постановяване на акта в предвидената от закона форма, тъй като от това съдържание се установява липсата на ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. От съдържанието му не се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива не са посочени. В решението е описан механизмът на извършване на административните проверки, предвиден в нормативната уредба, но по делото липсват доказателства за извършени такива. Извод за фактическите и правни основания за издаване на акта може да бъде формиран, не от съдържанието на акта, а от приложените с преписката уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, адресирано до К. с изх. № 02-220-6500/1756/13.09.2016 г., с което същият е поканен в срок от 20 работни дни от датата на получаването му да се яви в ДФЗ – ОД – София за изясняване принадлежността на двойно заявени площи, но не по-късно от 01.12. в годината на кандидатстване, която в случая е 2016 г. По делото приложено известие за доставка (л. 62) от което се установява, че към 4.10.2016 г., че посоченото писмо не доставено поради смяна на адреса от К.. При това е изготвено уведомление до заинтересуваните лица неполучили писма във връзка с площи, декларирани от повече от един кандидат, в което жалбодателят фигурира под № 9, в което на посочените в него лица е указано в срок от 20 работни дни – до 24.11.2016 г. включително да се явят за представяне на документи, доказващи правното основание (?!) на посочен адрес за представяне на актуална информация. По делото е представен констативен протокол от 27.10.2016 г. на комисия, назначена със заповед на Директора на ОД – София на ДФЗ от съдържанието на който е установено, че след преглед в отдел "ПСМП" при посочената дирекция са върнати от куриерска фирма "Български пощи" ЕАД общо 54 броя уведомителни писма за площи декларирани от повече от един кандидат, в който в табличен вид са посочени поименно лицата, между които е и жалбодателят и посочено в предпоследната гарафа дата на поставяне (без да е уточнено на какво) и в последната графа крайна дата за предоставяне на документи. Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд приема, че в К. е бил редовно уведомен за установеното двойно деклариране на площи, като настоящият състав намира, че този извод е неправилен. Към момента на изпращане на уведомителното писмо, уведомлението и констативния протокол съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата в относимата й редакция – ДВ бр. 40/27.05.2016 г. е било предвидено, че когато уведомителното писмо с обратна разписка не може да бъде връчено на кандидата и са изчерпани останалите възможности, предвидени в АПК, ОПСМП изготвя констативен протокол и оповестява публично уведомлението на видно място в своето помещение и на интернет страницата на ДФЗ – РА или по друг обичаен начин, в който случай срокът по ал. 3 започва да тече от датата на оповестяването. От доказателствата по делото не е установено администрацията при органа да е използвала, който е и да е от методите предвидени в чл. 61 АПК в приложимата му редакция – ДВ бр. 74/20.09.2016 г. - чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива или по телефона, събрано предвиденото в чл. 26, ал. 2 АПК. Липсват доказателства и за оповестяването му чрез Интернет страницата на органа, като не е установено и по надлежен ред дали и кога е поставено съобщение на таблото за съобщения на органа. При така установеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение за постановяване на акта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила е неправилен. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че по делото липсват доказателства за изпълнение на задълженията на органа да уведоми и другото лице, заявило същата площ, съобразно изискванията на чл. 17, ал. 7 от Наредбата. Така установените факти са установени и от вещото лице, изготвило приетата и кредитирана от съда експертиза. Предвид така установеното настоящият състав намира, че решението на АССг в частта, с която е отхвърлена жалбата на К. против УП е неправилно, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, при което същото следва да бъде отменено в тази му част, вместо което бъде постановено ново, с което посоченото УП бъде отменено като незаконосъобразно – при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2 и 3 АПК, а преписката върната на органа за ново произнасяне при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и изискванията за формата на акта по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в специалния закон не са предвидени такива и в съответствие с правомощията си по ЗПЗП. В частта, с която е отменено Уведомление за допълване на УП с изх. № 02-220-6500/932#3/20.09.2019 г. решението е правилно. Съдът правилно е установил релевантните за спора факта, а именно, че УП е съобщено на жалбодателя на 23.08.2019 г., видно от приложеното на л. 74 от делото известие за доставяне, при което срокът по чл. 61, ал. 1 АПК, в който органът е имал възможност да отстрани допуснати непълноти в акта си е изтекъл на 6.09.2019 г., а това е сторено на 20.09.2019 г., доколкото това е единствената достоверна дата, отбелязана в него. Наведеният довод, че този срок е инструктивен е неоснователен. При това жалбата на Заместник – изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя деловодни разноски в размер на 1180 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса за касационна инстанция и 600 лв. заплатен хонорар за един адвокат в тази инстанция, 10 лв. държавна такса за производството пред АССг и 500 лв. хонорар за един адвокат за тази инстанция, съобразно направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Искането за присъждане на разноски над този размер за настоящата инстанция не е подкрепено с доказателства, че същите са реално направени от жалбодателя. Неоснователно е направено възражение за прекомерност на заплатения от жалбодателя адвокатски хонорар, тъй като размерите на същия и за двете инстанции е близък до минималния, а делото не се отличава с липса на фактическа и правна сложност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение