Решение № 199 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2020 г.

Решение № 199 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Дойчинова, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 300/11.06.2020 г. по адм. д. № 10/2020 г. на Административен съд – Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пазарджик, чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Дойчинова срещу заповед № 2409/21.11.2019 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в качеството й на извършител и е наредено да премахне незаконен строеж "Част от дървен навес с размери на частта 0. 75, м/3, 99 м и височина h=2, 40 м, с площ прибл. 3, 00 м, изграден от дървена конструкция, покрита с ондулин", находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.527 по КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ I-6797, кв. 40 по плана на гр. Пазарджик, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Констатираното разширение на дървен навес е строеж, шеста категория, изграден без строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ кметът на община Пазарджик е компетентен да издаде процесната заповед. В административното производство не са допуснати съществени нарушения при установяване на незаконното строителство. Строежът е изграден през 2018 г. без учредено право на строеж в съсобствен имот. Така постановеното решение е правилно при следната допълнителна мотивировка. По делото е безспорно установено, че е изградена част от дървен навес, което според характеристиките си и използваните строителни материалите представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Противно на възраженията в касационната жалба, то не е неразделна част от дървения покрив. Изложените в тази насока доводи за изграждане на строеж при отклонения от одобрения инвестиционен проект или дори твърдения за наличие на разрешение за строеж за констатираното строителство, не се подкрепят от доказателствата по делото. В частност, тази част от дървеният навес не фигурира в одобрените проекти за сградата и не е съществувала към въвеждането й в експлоатация. В този смисъл ирелевантни са възраженията в касационната жалба за неизясняване на предмета на делото или необоснованост. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че липсва индивидуализация на осъщественото от касаторката строителство, предвид съществуващо за сградата строително разрешение. По делото безспорно се установи, че е изградено разширение на дървен навес с параметри 0, 75 м/3, 99 м., височина 2, 40 м, площ за премахване прибл. 3 кв. м., от дървена конструкция покрита с битумни керемиди. В окомерната скица на съставения констативен акт е ясно отразено положението на незаконното строителство. Предвид изложеното, строежът е описан достатъчно ясно, за да бъде разпоредено неговото премахване. За процесното строителство липсват издавани строителни книжа. Съгласно посоченото в заповедта правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, строежът като изграден без строително разрешение е незаконен, поради което подлежи на премахване. Този резултат може да се избегне, ако за незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост. За правилното приложение на разпоредбите за търпимост на незаконните строежи - § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, от значение е тяхното времеизвършване. Съгласно доказателствата по делото, частта от навес е построена извън допустимия период на застрояване до 31.03.2001 г. и за него не са налице предпоставките за търпимост. Това се подкрепя и от приложените към делото разрешение за строеж № 311/6.11.2009 г. за сградата и удостоверение за въвеждането й в експлоатация № 145/28.09.2010 г. на главния архитект на община Пазарджик, както и от заключението на вещото лице, което в приложенията към експертизата също е отбелязало изпълнения в повече дървен навес. Въпреки че решаващият съд не е изложил мотиви в тази насока, нарушението не е съществено, доколкото момента на извършване на строежа изключва приложението на цитираните норми. Предвид изложеното, съдът е постановил решение при правилното приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми. Поради това решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно заявената претенция за разноски, на ответника по касационната жалба се дължат разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства, че действително са сторени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,