Решение № 12174 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2010 г.

Решение № 12174 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата Мохамед Саид Али и Естер Закария Уани Лиджу лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете Уайл Али, граждани на Судан, против решение № 464 от 15.10.2010 г. и решение № 465 от 15.10. 2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Република България, с които на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателите предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбите са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими, като разгледани по същество са неоснователни. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 258 от 17.02.2010 г. и молба вх. № 257 от 17.02. 2010 г. за предоставяне на закрила в Република България, подадена от жалбоподателя Мохамед Али, роден на х.хх.хххх г. в с. Абу Джибейха, провинция Курдофан, Судан, гражданин на Судан, народност: суданец, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, женен за Естер Закария Уани Лиджу и детето и Уайл Мохамед Саид Али търсеща закрила с втората подадена молба. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 6.04.2010 г. и на 18.02.2010 г. Пред интервюиращият орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че е напуснал Судан на 18.09.2007 г. легално. Нямал желание да се установи в конкретна страна, но се озовал в Сирия. Сирия напуснал нелегално заедно със съпругата си Естер и детето и като отишли в Турция, от където нелегално влизат в България . Мохамед Саид Али е заявил, че е напуснал страната по произход поради факта, че баща му е бил арестуван заради членуването си в политическа партия, но не знае в коя точно партия е членувал, но се опасявал от репресии. Естер Лиджу е заявила, че е напуснала Сирия заедно с Мохамед Али поради семеен конфликт. Той се породил от факта, че е родила дете от мюсюлманин, а роднините й се озлобили и срещу съпруга и Мохамед Али, за когото по-късно се омъжила. Въз основа на фактите от изложената от двамата жалбоподатели бежанска история, причините, поради които същите са напуснали страната си по произход, както и приложната справка с вх. № 720/2.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт отдел "Производство и настаняване" в РПЦ - София с рег. № УП 4161/04.05.2010 г. за Мохамед Али и рег. № УП 4160 от същата дата за Естер Лиджу. Предложено е на кандидатите да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ и двамата жалбоподатели. Решенията са правилни. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България и за двамата жалбоподатели, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на им за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото председателят на ДАБ е приел, че жалбоподателите не са бежанци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., тъй като за тях не съществува опасност от преследване поради расата му, религията, националността или принадлежността към политическа партия. Макар и от приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС са съдържа данни, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че ще бъде предприета по отношение именно на жалбоподателите. А както се изтъква по-горе, такава опасност за двамата не съществува предвид неподкрепените им с доказателства твърдения, които лежат на чисто икономическа основа. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Судан е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,