Решение № 9116 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2017 г.

Решение № 9116 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 102 от 30.01.2017 г. по адм. дело № 2302/2016 г. по описа на Административния съд - В., с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-03000315007902-091-001 от 25.04.2016 г. на органи по приходите в ТД на НАП - В., потвърден с решение № 203 от 15.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е наложително приходния орган да бъдат командировани, за да са компетентни да издадат РА, тъй като тази задача му е възложена от зам. изпълнителния директор. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Н. Н., чрез адв. Ж. оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационна инстанция в размер на 1 200 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожен процесния РА, издаден от М. Ц. М., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 203 от 15.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди: 2009 г. в размер на 5 658.58 лв. - главница и 3 468.78 лв. - лихви; 2011 г. в размер на 930.10 лв. - главница, и 377.79 лв. - лихви; 2012 г. в размер на 5 228.53 лв. - главница, и 1 587.59 лв. - лихви; 2013 г. в размер на 1 938.12 лв. - главница и 391.58 лв. - лихви; 2014 г. в размер на 1 126.37 лв. - главница и 113.12 лв. - лихви. За компетентността на М. М. да възлага ревизии в ТД на НАП - В. са представени съответните заповеди и страните не спорят. Съдът е изложил съображения, че издаването на РА от един компетентен и един некомпетентен орган според него е нищожен. Приел е, че с писмо изх. № 91/00/ЦУ/18.09.2015 г. (л. 27 от делото) на зам. изпълнителния директор на НАП, изпратено до директора на ТД на НАП - П. и ТД на НАП - В., с което на основание чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) е възложено да бъде организирано извършването на ревизии на пет конкретно изброени физически лица, между които е и М. Н. Н., като е наредено в заповедите за възлагане на ревизиите (ЗВР) да бъдат включени като извършващи ревизиите конкретно посочени органи по приходите - служители на ТД на НАП П., в т. ч. Ф. Г. К. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, и М. Б. Д. - инспектор по приходите. Със същото писмо зам. изпълнителният директор на НАП е разпоредил в ЗВР на задължените лица да се включат като извършващи ревизиите посочените в заповедта лица. Разпоредено е също командироването на органите по приходите в ТД на НАП - В. да бъде извършено в съответствие с изискванията на Кодекса на труда (КТ). На основание цитираното писмо са издадени командировъчни заповеди на основание чл. 86 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от директора на ТД на НАП - П. на С. С. К. и Г. А. Б., но не е представена такава заповед по отношение на Ф. Г. К.. В писмо-отговор Изх. № 24-03- 4 от 29.11.2016 г. директорът на ТД на НАП - П. изрично е посочил, че органите по приходите от Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., Ф. Г. К. Ч главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и М. Б. Д. Ч инспектор по приходите, не са били командировани до гр. В. във връзка с проведеното ревизионно производство, приключило с процесния РА. Въз основа на гореизложеното, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 10, ал. 8 ЗНАП не е завършен, защото същият изисква освен нареждане на изпълнителния директор на НАП органи по приходите от една ТД да извършат ревизия на лица в друга териториална дирекция, също така тези служители да бъдат надлежно командировани в съответната ТД по смисъла на чл. 8 ДОПК, а по делото липсват данни за командироване на Ф. Г. К. и М. Б. Д. - органите на приходната администрация, извършили ревизията на ревизираното лице, в ТД на НАП - В.. Решението е правилно. Съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП изпълнителният директор при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции може да нареди служители от една териториална дирекция за преминат в друга териториална дирекция, за изпълнението на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условията и по ред, определени в КТ. Цитираната разпоредба е тълкувана правилно от АСВ и правилно е приел, че в случая не е изпълнена втората хипотеза от нормата, а именно съответният териториален директор да командирова служителя от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в КТ. Правилно е прието от АСВ, че след като съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната ТД на НАП, която по аргумент от чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е ТД по постоянния адрес на физическите лица (в настоящия казус - ТД на НАП - В.), се налага извод, че в процесния случай приходните органи, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а единият от тях, като ръководител на ревизията, участвал и в екипа по съставяне на обжалвания РА, не се били териториално компетентни да извършат ревизията, доколкото противно на нареденото от зам. изпълнителния директор на НАП в П. И.. № 91/00/ЦУ от 18.09.2015 г. не са били командировани от териториалния директор на ТД на НАП - П. в ТД на НАП - В. по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Въз основа на гореизложеното РА правилно е обявен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган - Ф. Г. К., който е част от екипа, съставил процесния РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъдят доказаните разноски в размер на 1 200 лв., за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,