Решение № 4810 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 136/2021 г.

Решение № 4810 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 136/2021 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Младост", Община В. против решение № 1604 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3031/2019 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците – Н. К. Н. и А. К. Н., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед № 276/17.10.2019 г. на кмета на район "Младост" – Община В., с която на основание чл. 195, ал. 6 вр. чл. 196, ал. 3 ЗУТ, е наредено на Н. К. Н. и А. К. Н. да премахнат сграда с идентификатор 10135.3513.360. 4, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.3513.360 по КК на гр. В.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на район "Младост" – Община В. по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на оспорената заповед, е с конструкция, която не е компрометирана, няма провисвания и недопустими пукнатини по стоманобетонните елементи – плочи и пояси. Сградата е в добро техническо състояние, като е необходимо да се направи ремонт на появилите се повреди вследствие на атмосферните влияния, като същата не е опасна за живота и здравето на хората. Следователно налице е техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ (в редакцията й към датата на постановяване на заповедта), съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкатна, а в заповедта липсват фактически установявания в тази насока. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК при постановяване на заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая като в административното производство не е изследвана възможността за заздравяване на сградата, а в заповедта не са изложени фактически основания, обосноваващи извода, че сградата не може да се заздрави. Посочените нарушения са съществени, тъй като ако същите не бяха допуснати, то административният орган би направил друг извод. Допуснатите нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Доводите в касационната жалба, че процесната сграда е незаконна, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. От една страна производствата по издаване на заповеди по реда на чл. 195, ал. 6 и чл. 225, ал. 2 ЗУТ са различни и с отделни материалноправни основания за постановяването им, от друга страна такива обстоятелства в оспорената заповед не са посочени, като мотивите в административния акт не могат да се допълват в съдебното производство, а за процесния случай е налице друг предвиден в закона ред. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община В. да заплати на Н. К. Н. и А. К. Н. сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,