Решение № 12182 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2018 г.

Решение № 12182 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. С. Стоилова, в качеството й на процесуален представител на Г. Алексиев, срещу решение № 7856 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 4472 по описа за 2017 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-395/2016 от 27.03.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Първанова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - кметът на район "Аспарухово", община Варна не ангажира становище. Ответната страна - кметът на община Варна депозира писмена защита след приключване на съдебното заседание. Ответната страна - "Технобилдинг инвест" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № Ж-395/2016 от 27.03.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Тя е била сезирана с жалба относно поставени на таблото за съобщения в сградата на общината на констативен акт № 4 и констативен акт № 5 от 26.02.2016 г. по описа на район "Аспарухово", община Варна, както и относно изпратени два броя писма от 01.04.2016 г., с приложени два броя заповеди от 09.03.2016 г. и от 01.04.2016 г., до "Технобилдинг инвест" ЕООД, трето лице. По този начин са обработени в нарушение на ЗЗЛД, без негово знание и съгласие, личните му данни (трите имена, ЕГН и адрес), а и те са станали достъпни до неограничен кръг от хора. Административният орган е приел, че е сезиран с недопустима жалба по повод твърденията за неправомерно обработване на личните данни на съпругата на Г. Алексиев, поради липса на правен интерес. По съществото на спора е приел, че жалбата в останалата й част, е неоснователна и недоказана. В мотивите на обжалваното съдебно решение е изложена фактическата страна по спора и са направени правни изводи относно допустимостта и основателността на жалбата, с която съдът е бил сезиран. Правилно съдът е преценил, че тя е допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна, както и че актът, който се оспорва подлежи на съдебен контрол. При издаването му са спазени изискванията за съдържанието и формата му, като е издаден и от компетентен орган. Преценката на първоинстанционния съд за липсата на нарушения на административнопроизводствените правила е правилна. Основното възражение в това производство от посоченото естество е, че Комисията не е изпълнила задължението си да събере всички доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора. Съдът последователно се е аргументирал, че административният орган е ангажирал достатъчно и годни доказателства, като правилно той не е кредитирал събраните гласни доказателства, понеже не са точни, последователни и не установяват по категоричен начин фактите, за които са събрани. Аналогични са съображенията и относно предоставяне на личните данни на трето лице, конкретно на посоченото търговско дружество. По делото не се установява, че на него са предоставени оригинали на документи, които съдържат лични данни на жалбоподателя. Следва да се посочи, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в производството пред него, съответно е преценил същата и в административното производство. Преценката на съда относно нарушаване на материалните разпоредби от специалния закон съответства на събраните доказателства, като при прилагането им той правилно ги е тълкувал. При безспорната констатация, че кметът на район "Аспарухово" е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, както и търговското дружество по повод на административно производство по реда на ЗУТ за премахване на преместваем обект, правилно съдът е отграничил основния спорен момент дали е налице неправомерно обработване на личните данни на Г. Алексиев, за което не е давал съгласие. За да се направи извод, следва да се извърши позоваване на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, като конкретните данни, а именно трите имена, ЕГН, домашният адрес и документ за собственост на недвижим имот представляват "лични данни" по смисъла на разпоредбата. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В случая е налице разкриване на лични данни чрез разпространяването им на табло за съобщения в сградата на общината и изпращане на двете заповеди на кмета. Това е обработване, но с оглед на предвиденото в ЗУТ административно производство и конкретно задължението за връчване на констативни протоколи и упражняване правомощията на кмета в това производство. Както правилно е посочил съдът, то е и във връзка с реализиране законните интереси на община Варна. Налице е хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗДЛ, като това е направено добросъвестно, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от закона, с определена цел. Обстоятелството, че данните са обработени без съгласието на лицето, за което се отнася не налага извод за незаконосъобразност на действията на администратора на лични данни в посочените хипотези на разпоредбата на чл. 4 от ЗЗЛД. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а такива следва да се присъдят на първия ответник, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение