Решение № 200 от 12.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 537/2012 г.

Решение № 200 от 12.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 537/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитници на подсъдимия И. С. са обжалвали по касационен ред решението на Бургаския апелативен съд за потвърждаване на осъдителната присъда на Бургаския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 380 от 14.IХ.2011 г. по нохд № 932/2011 г., е за извършените на 22.IV.2011 г. 2 престъпления: първо е причинена тежка телесна повреда (загуба на слезката) на В. И. - по чл. 128, ал. 2 НК, а по-късно е умъртвен умишлено брат и Х. И. при условията на превишени предели на неизбежна отбрана срещу него - по чл. 119, във връзка със 115 НК. За първото от престъпленията подсъдимият С. е наказан с 6 години лишаване от свобода, а за второто - 4 години и 6 месеца; по-тежкото от двете е определено и като общо наказание за съвкупността от двете престъпления, а то освен това е увеличено на 8 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е и с гражданска част, в която са уважени частично исковете на пострадалите за причинените им неимуществени щети, 25 000 лева - на И., по 50 000 лева - на нейните родители за загубата на брат и. Второинстанционното (въззивно) решение - 258 от 19.I.2011 г. по внохд № 289/2011 г., е постановено също по жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба се съдържа както позоваване на всички касационни основания (макар и не винаги съвсем точно), така и доводи в тяхна подкрепа (също не винаги ясно формулирани и разграничени); искането е за условно осъждане и намаляване на присъдените обезщетения (и то в съответствие само с част от основанията и доводите). Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за отхвърлянето и като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват касационните основания за неговото отменяне или изменяне. С първото от тях - нарушението на закона (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) не може да бъде самостоятелно свързано нито едно от възраженията на жалбоподателите; остава само позоваването на него на последната страница от касационната жалба. Преобладаващата част от оспорването спада всъщност към приложното поле на касационното основание по т. 2 от ал. 1 на чл. 348 НПК - съществено нарушение на процесуални правила, доколкото с тях поначало е уредено доказването, а жалбоподателите смятат обвинението преди всичко за недоказано. Отделно се явява оспорването в друга насока на някои процесуални действия. И двете насоки обаче преобладават напълно неприемливи твърдения. В първата насока са твърденията, че между деянието на подсъдимия и смъртта на брата на жена му, който поискал да го накаже, заради нанесения и побой, нямало причинна връзка; че починалият в резултат на раните си от нож, часове след нараняването му, е пострадал случайно (при нещастен случай) от загуба на кръв няколко дни по-късно в болницата, при това от рани, които сами по себе си не били смъртоносни; че станалото с този пострадал било нещастен случай и по друга причина - защото неизвестен извършител (левичар-какъвто и в селото им нямало) го промушил на друго място - нещо, което трябвало да се приеме понеже по ножа-веществено доказателство нямало никакви отпечатъци от подсъдимия, цветът на неговата дръжка не отговарял на свидетелските показания, а и самият нож бил негоден да причини такива рани, още повече, при множество следи от кръв на местопрестъплението не от пострадалия, а от подсъдимия, който също така бил и зашеметен от ударите с цепеница, нанесени му от сестрата на пострадалия. Твърде далече от установената по делото реалност са и твърденията за деянието на подсъдимия, от което пострадала жена му - не само че не било доказано отстраняването на слезката и, но не било ясно и какво наложило операцията на корема, след като получила от мъжа си няколко шамара отзад. За всичко изброено може да бъде намерено категорично опровержение в мотивите към съдебните актове и в доказателства, на които са се позовали съдилищата. Никакво потвърждение не намира и втората насока на оспорването в касационната жалба - за процесуалната невалидност на проведения в досъдебното производство следствен експеримент (т. 1, л. 97-103). По-скоро будещо недоумение е и оплакването, че БОС е унищожил с разпореждане всички веществени доказателства и най-важното между тях - ножа оръдие на престъплението - става дума всъщност за приложението на т. 11 от ал. 1 на чл. 301 НПК, което съдът обвързал с влизането на присъдата в сила. Липсва, накрая, явната несправедливост на наложеното наказание като третото от касационните основания (чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). Ако се остави настрана абсолютната пречка за условно осъждане (чл. 66 НК) по отношение на лишаването от свобода за 8 години, искането за отлагането му не държи сметка както за очевидно неудовлетворимата "нужда на семейството на подсъдимия от него", така и за очевидното му несъответствие и с нуждата от осъществяване на общата превенция на наказанието - "да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото" (чл. 36, ал. 1 НК). Несправедливостта на присъдените обезщетения по гражданските искове, от която също има оплакване в касационната жалба, е, строго погледнато, въпрос на първото от основанията по чл. 348 НПК, и отбелязването му тук е оправдано само с необходимостта да бъде отхвърлено като напълно голословно. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение