Решение № 4241 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12896/2010 г.
ВАСIII отделение25.03.2011 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
Отхвърля оспорването на заповед рег. № К-1083 от 29.01.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, на Крум Георгиев Пенкин, специалист I степен в сектор "Мониторинг" към отдел "Сертификация на средствата по фондовете на Европейския съюз" при Дирекция "Финансово- контролна дейност" - МВР, категория Г - I степен, е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Решението може да бъде обжалвано пред Петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 4241 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12896/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 224 от АПК и чл. 233 от ЗМВР е образувано по жалба на Крум Георгиев Пенкин срещу заповед рег. № К-1083 от 29.01.2010 г. на Министъра на вътрешните работи с доводи, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посочената заповед, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, е наложено на Крум Георгиев Пенкин, специалист I степен в сектор "Мониторинг" към отдел "Сертификация на средствата по фондовете на Европейския съюз" при Дирекция "Финансово - контролна дейност" - МВР, категория Г - I степен, дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Министърът на вътрешните работи е издал заповедта в рамките на предоставената му по чл. 228, т. 1 от ЗМВР компетентност. При издаването й е спазена законоустановената писмена форма, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 246 от ППЗМВР в нея се съдържат всички предвидени реквизити. Във връзка с издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За образуване на дисциплинарното производство са постъпили предварителни данни по справка вх. № 25735/7.12.2009 г. по описа на САД "Човешки ресурси" МВР, че за месеците февруари, март и септември 2009 г. държавният служител Крум Пенкин е изготвил протоколи за изплащане на допълнително възнаграждение съгласно ПМС № 46/2009 г. и заповед рег. № Iз-1093/15.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, като в тях са били посочени неверни данни, относно реално отработените от него и друг служител на дирекцията работни дни. Със заповед рег. № К-10353/8.12.2009 г. на Министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно - разследващ орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта, което е видно от положения подпис върху нея. Резултатите от извършената проверка са отразени в обобщена справка рег. № 6689/22.12.2009 г., с която жалбоподателят също е бил запознат срещу подпис. От последния са били направени писмени възражения вх. № 7093/28.12.2009 г. По тези възражения комисията е взела отношение със становище рег. № 6789/28.12.2009 г. до министъра на вътрешните работи. Становище по проведеното дисциплинарно производство е било изразено и от директора на Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" изпратено до министъра на вътрешните работи с рег. № К 519/20.01.2010 г. на основание чл. 150в от ППЗМВР. В това становище, е посочено, че изводът достигнат от дисциплинарно-разследващия орган от 28.12.2009 г. с предложение за търсене на дисциплинарна отговорност от Крум Пенкин, чрез налагането на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до 3 години", е правилно и законосъобразно. От данните по делото е видно, че върху възраженията и писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на дисциплинарното производство - вх. № 6971/18.12.2009 г., вх. № 6993-А/19.12.2009 г. и вх. № 7093 от 28.12.2009 г., е положен подпис от Министъра на вътрешните работи с отбелязване "запознат". Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 11352 от 5.10.2010 г. по адм. д. № 8497/2010 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, това само по себе си е достатъчно да се приеме, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и писмените обяснения на жалбоподателя са приети от дисциплинарно-наказващия орган, независимо, че са адресирани не до Министъра на вътрешните работи, а до дисциплинарно - разследващия орган. (Съд. практика - решение № 5647 от 30.04.2010 г. по адм. д. № 2180/2010 г. на Петчленен състав на ВАС). При издаване на заповедта не е допуснато противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По делото е установено, че при изготвянето на протокол по образец за допълнителни възнаграждения по ПМС № 46 от 26.02.2009 г., за периода месец февруари - месец септември 2009 г., вследствие вписаните от жалбоподателя неверни данни, материално са се облагодетелствували служителите от ДФКД - МВР Калин Рушков и Зоя Мангалска. За извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, правилно на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс до израстване в категория или в степен за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. От изложеното е видно, че не са налице основанията за оспорване на административния акт, визирани в чл. 146 от АПК. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски от ответника не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,