Решение № 10119 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2023 г.

ВАСВторо отделение25.10.2023 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1592/13 март 2023 г., постановено по адм. д. 479/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Ю. Миланов, [ЕГН], да заплати на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Миланов, чрез проц. си представител адвокат А. Асенова и е против решение 1592/13 март 2023 г., постановено по адм. д. 479/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ю. Миланов срещу заповед РД-30-58/19 февруари 2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ е наредено на Миланов, в качеството на извършител, да премахне незаконен строеж: "Насип на земни маси", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1134 по КККР на гр. София. След дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с решение 291/11 януари 2021 г. по адм. дело 7513/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ю. Миланов срещу заповед РД-30-58/19 февруари 2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при СО като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С оспорената заповед РД-30-58/19 февруари 2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж - насип на земни маси, изграден в поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1134 по КККР на гр. София, собственост на Ю. Миланов - касатор в настоящото производство. Не се спори по фактите, че описаният в заповедта насип е с приблизителни размери 45 м х 25 м и височина 0, 5 м 5 м, извършен през 2018 г., както и че е разположен в описаният поземлен имот. Същият е VI категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение, параметри и извършителя. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Правилото на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, предл. второ регламентира, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без разрешение за строеж. Изпълнението на посочения насип в обем над нормативно предвидения без строително разрешение сочи на наличие на незаконен строеж, по смисъла на закона. В този ред на мисли, доводът на касатора, че не е бил извършен незаконен строеж от Миланов, който да подлежи на премахване, е неоснователен. Не е спорно и, че се касае за нов строеж, тъй като същият е извършен през м. август 2018 г., поради което се изключва неговата търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав