Решение № 7390 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2016 г.

Решение № 7390 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. В. против решение № 384 от 20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 6459/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Агенция "Пътна инфраструктура" и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя решение № 221/28.05.2015 г., постановено по преписка № 162/2010 г. на КЗД, с което е установено, че Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на Управителния съвет Л. Л. осъществява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) на основата на признак "политическа принадлежност" спрямо И. В. В. и на агенцията е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е постановено в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, съгласно правомощията на комисията по чл. 65, т. 5 ЗЗД и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 66 ЗЗД. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗД, като са спазени изискванията на чл. 54 - 64 ЗЗД. Председателят на КЗД разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът започва процедура по проучване, в хода на която събира писмени доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава. Проведени са отрити заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили становища, а решението е взето при изискуемото се от закона мнозинство. Законосъобразен е и изводът на съда, че решението на КЗД е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че не е установено неравно третиране на жалбоподателя по признак "политическа принадлежност". От доказателствата по делото по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "директор" на "Областно пътно управление" - Р. на 11.09.1999 г., като със заповед от 14.04.2003 г. на същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е отменена и на 15.06.2005 г. служителят е възстановен на заеманата до уволнението му длъжност, като на същият е разрешено да ползва неплатен отпуск поради избора му за председател на Общински съвет - Р. Такъв отпуск В. ползва около шест години. Междувременно от 02.10.2006 г. всички правоотношения в агенцията са преобразувани в трудови. Със заповед от 22.10.2009 г. трудовото правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за управление на предприятието. Жалбоподателят твърди, че с издаването на тази заповед спрямо него е осъществена пряка дискриминация по признак "политическа принадлежност", тъй като договор за възлагане на управлението е сключен с М., който е учредител на политическа партия, която е различна от тази, в която членува И. В. Правилно съдът приема, че факта на членуване на В. в политическа партия, различна от спечелилата парламентарните избори не води до извод, че прекратяване на трудовото му правоотношение е поради партийното му членство, след като са налице данни и други директори на областни пътни управления да са уволнени на същото основание, като видно от представената справка преобладаващия брой от назначените директори не са членове на ПП "Герб". Законосъобразни са изводите на съда, че самото прекратяване на трудовия договор и назначаване на друго лице, с политическа принадлежност различна от тази на жалбоподателя не обосновава извод за дискриминация по признак "политическа принадлежност", тъй като прекратяването на трудовото му правоотношение не може да се свърже с членството му в определена политическа партия т. е., не е установена причинна връзка между неравното третиране и защитения признак. Законосъобразни са и изводите на съда, че не са налице сравними сходни обстоятелства между жалбоподателя и лицето, с което е сключен договор за възлагане на управлението. Както бе посочено по-горе жалбоподателят е директор на Областно пътно управление Р. от 1999 г., но през преобладаваща част от времето не изпълнява служебните си задължение поради предходно уволнение и ползван дългогодишен отпуск. В тази връзка е налице разлика с предпочетения кандидат, както по образование, така и по професионални качества, опит и стаж, свързани с изискванията на длъжностната характеристика за длъжността "директор", като в правомощията на работодателя е да сформира свои екип и да направи подбор на кадрите, с които ще изпълнява дейността на агенцията. Неправилно КЗД приема, че ответните страни не са ангажирали доказателства, установяващи ясни критерии при извършване на подбора при назначаването на нов директор. Напротив от свидетелските показания на Л. Д. и М. М. се установява, че са налице критерии за подбор при избор на директор, както и че за избора на новия директор е назначена комисия, която извършва преценка на качествата и предлага на длъжността да бъде назначен М. като не е обсъждана политическата принадлежност на лицата. Следователно председателят на агенцията се съобразява с предложението на комисията и назначава избраното от нея лице. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на административния акт е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Позоваване на касатора на свидетелските показания на Г. Т., е неоснователно. Със същите не се установява наличие на причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак, тъй като свидетелят заявява, че не знае дали става въпрос за трудовото правоотношение на В. и не е присъствал на заседание на ПП "Герб", като с показанията не се установява, че именно М. е предвиден да бъде назначен за директор на Областно пътно управление - Р. Твърдението на касатора за наличие на непряка дискриминация не следва да се обсъжда, тъй като КЗД приема осъществена пряка дискриминация, а при преценка на законосъобразността на административният акт съдът е обвързан с посочените в него фактически и правни основания за издаването му и в съдебното производство същите не могат да се подменят. Доводите за наличие на дискриминация поради отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на И. В., са неоснователни. Фактът, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено сам по себе си не доказва, че това е станало в нарушение на принципа за равно третиране. Дискриминация не се доказва автоматично и от факта, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е призната от съда за незаконосъобразна и е отменена, но не поради установено неравно третиране, защитен признак и причинна връзка между тях. Дискриминация може да се осъществи и с уволнение, признато от съда за законосъобразно, защото предметът на съдебен контрол е различен. Релевантното в случая е дали именно поради защитения признак жалбоподателят е третиран или поставен в по-неблагоприятно положение, което по делото не е установено. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е постановено в нарушение на материалния закон. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателя не е осъществена дискриминация. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,