Решение № 27 от 12.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 632/2008 г.

Решение № 27 от 12.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 632/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 419 и сл. НПК.

Образувано е по искане на Главният прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на Присъда № 12/13.04.2004 г. по нохд № 120/2004 г. на Сливенски окръжен съд с която подс. Н. Д. С. от гр. С. е признат за виновен в това, че:

• на 23.01.2001 г. в гр. С., без надлежно разрешително, съхранявал високорисково наркотично вещество - канабис (марихуана), като деянието има за предмет вещество в големи размери с нетно тегло два килограма триста грама и деветстотин милиграма на стойност 13 805 40 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 55 НК, е осъден на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв. платима в полза на държавата и за невинен:

• по същото време и място да е разпространявал посоченото количество високо рисково наркотично вещество канабис (марихуана) в големи размери.

На основание чл. 47, б. "а" ЗИН е определил на подсъдимият първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК, иззетото наркотично вещество, предмет на престъплението, е отнето в полза на държавата, като съдът е постановил след влизане на присъдата в сила да се унищожи.

Присъдата не е била проверявана по касационен ред.

С искането се мотивира становище за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, тъй като били налице предвидените в чл. 419 и сл. НПК условия.

Прокурорът даде заключение, че са налице основанията за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, защото подсъдимият не е участвувал в наказателното производство производството, а това се налага и от дадената гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното производство.

Осъденият и неговата защита също поддържат искането, като изразяват становище за отмяна на присъдата по реда на възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане с негово участие.

Върховният касационен съд, разгледа искането, провери присъдата и за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 425 НПК, съобрази следното:

В досъдебната фаза на процеса, молителят е участвувал лично. Бил е привлечен в качеството на обвиняем с постановена мярка за неотклонение "парична гаранция в размер на 500 лв. След внасяне на делото в съда с обвинителен акт на 25.05.2003 г. молителят е напуснал България, без данни за неговото местонахождение в чужбина, поради което съдът е приел, че е налице основанието по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК за провеждане на съдебното следствие. По този ред в отсъствие на молителят е постановена и осъдителната присъда.

При предприетите действия за изпълнение на влязлата в сила присъда, е установено, че осъденият С. се е установил в Кралство Испания. Съставът по наказателни дела, втори отдел при Националната съдебна палата - гр. Мадрид с Решение № 4 от 31.01.2007 г. е разрешил екстрадиране на осъдения и предаването му на ниво-съдебна власт за изтърпяване на наказанието, лишаване от свобода. Това е сторено в изпълнение на искане, направено на основание чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., както и допълнителните протоколи към нея от 15.10.1975 г. и 17.03.1978 г., ратифицирани от кралство Испания и Република България, по които РБ, като молеща държава е поела задължението да гарантира нов процес с участие на осъденият с посочен от него защитник.

При така установените фактически и правни положения, настоящият състав приема, че е налице основанието на чл. 422, ал. 1, т. 6 вр. чл. 419, ал. 1 НПК за отмяна на присъдата по реда на възобновяването в осъдителната и част.

В хода на производството пред първоинстанционният съд, с определение в съдебно заседание от 3.04.2003 г. на осъденият е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", а сумата от 500 лв, внесена в изпълнение на по леката мярка за неотклонение "Парична гаранция" е отнета в полза на държавата. Настоящият състав, като съобрази, че промяна в обстоятелствата наложили изменение на мярката за неотклонение не са настъпили счита, че най-тежката мярка за процесуална принуда следва да остане същата.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 6 вр. чл. 419, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение