Решение № 9715 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2011 г.

Решение № 9715 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез процесуалния му представител юрисконсулт Христо Ангелов, против Решение № 2411/17.02.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 201/2011 г. с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното твърдение в касационната жалба е, че при постановяване на решението си тричленния състав на ВАС, не е взел предвид обстоятелството, че по отношение на Мая Миткова Димитрова, нотариус с район на действие района на Районен съд Златоград, не са били налице две от трите кумулативно изискващи се предпоставки по чл. 10, ал. 1 от ЗННД - наличието на важни причини за преместването й от район на действие Районен съд Златоград в район на действие районът на Софийския районен съд и наличието на открито място по смисъла на чл. 10 ЗННД - било като свободно такова по алинея първа на цитирания текст, било като допълнително открито от министъра на правосъдието при условията на алинея четвърта на цитираната разпоредба. По тези съображения с касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по несъществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Мая Димитрова, срещу Заповед № ЛС-И-1003/3.11.2010 г. на министъра на правосъдието. В писменото си възражение от 31.03.2011 г. и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. Джеров, ответникът по касационната жалба Мая Миткова Димитрова изразява становище за неоснователност на същата по изложените в нея съображения. Счита за правилни и обосновани констатациите на тричленния състав на ВАС в обжалваното решение за наличието на важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД за преместването й като нотариус от район на действие района на Районен съд Златоград в района на действие на Софийския районен съд. Като такива сочи здравословното й състояние, установено с надлежни писмени доказателства и семейното й положение, които обстоятелства са обективни и са настъпили след вписването й като нотариус в регистъра на Нотариалната камара през 1998 г. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че в нарушение разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК тричленният състав на ВАС, не е дал указания за представяне на доказателства относно определяне на критерии при преценка на заявленията за преместване на нотариуси от един район на действия в друг на съвместна среща на МП с ръководството на нотариалната камара на 12.01.2010 г. Посочените критерии имат съществено значение за преценка на спазването на основните принципи, посочени в глава II АПК, включително последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Заявява още, че е обсъждано становището на Нотариалната камара от 7.03.08 г., но не е обсъдено становището от 17.09.10 г. и изпратено по искане на МП, във връзка със заявлението на жалбоподателката. Освен това според него, не е указано на административния орган да представи справка от НСИ за населението на гр. София, което изрично е посочена в заповедта. По делото не е констатирано приложение на чл. 155 ГПК, а в обжалваното решение, не е посочено въз основа на какви доказателства решаващият състав е приел, че е ноторно известно, че населението на София е повече от 1,5 млн., които обстоятелства са от съществено значение за преценка за правилното приложение на чл. 10, ал. 1 от ЗННД. Счита, че в тази връзка, не са дадени указанията по реда на чл. 171, ал. 4 АПК. Според прокурора, макар да се споделят мотивите на тричленния състав на ВАС относно квалификацията на здравословните и семейни причини на жалбоподателката като важни по смисъла на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, доколкото не са изяснени всички правнозначимите факти относно основанията по чл. 10 от ЗННД счита, че се налага извод да неправилност на обжалваното решение по всички основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага неговата отмяна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна. Производството по адм. д. № 210/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на Мая Миткова Димитрова, нотариус в района на Районен съд Златоград, срещу Заповед № ЛС-И-1003/3.11.2010 г. на министъра на правосъдието, с която въз основа на писмено заявление на същата поради липсата на предпоставките по чл. 34б, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1 и 4 от ЗННД - липсата на открито и незаето място по чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗННД и липсата на важни причини й е отказано преместването без конкурс като нотариус от район на действие Районен съд Златоград в район на действие Районен съд София. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречието й с разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД. Според нея са налице важни семейни и здравословни причини, които налагат преместването й от Златоград в София. Вписана е като нотариус в регистъра на Нотариалната камара на 24.06.1998 г. След вписването й като такъв жалбоподателката се е развела със съпругът си като родителските права върху двете родени от брака им деца са предоставени на нея. Към датата на издаването на заповедта и двете й деца учат и живеят в София. Голямото й дете- Лазар, роден на хх.хх.хххх г. е завършил средното си образование в София. Дъщеря й Орнела, родена на хх.хх.хххх г. е ученичка в девети клас в 105 СОУ "Атанас Далчев" гр. София. Същите се нуждаят от родителска грижа и внимание. Самата тя има хронични заболявания в резултат на които с Експертно решение на ТЕЛК на Университетска болница" МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД гр. София от 6.04.2010 г. й е призната 66 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Заболяването се нуждае от лекарски грижи и наблюдение, които според нея могат да бъдат осигурени в големите болнични заведения в София. Самото заболяването е от такова естество, че сериозно затруднява ежемесечните й придвижвания до София. Всички тези обстоятелства са установени с надлежни документи. Отделно от това според нея, при липсата на свободно открито място за нотариус в района на Софийския районен съд, министъра на правосъдието по свой почин в изпълнение на правомощията си по чл. 10, ал. 4 от ЗННД може да открие допълнително място. По тези съображения с жалбата си е поискала отмяната на заповедта като незаконосъобразна. С обжалваното решение тричленния състав на Върховния административен съд е възприел доводите на жалбоподателката за наличието на важни причини от здравословен и семеен характер налагащи преместването й като нотариус в съдебния район на действие на Софийския районен съд. За това се е позовал на представените от нея писмени доказателства - Експертно решение на ТЕЛК от 23.04.2010 г. за признати й 66 % трайна нетрудоспособност за срок от три години, резултати от изследване по доплерова сонография, резултат от ядрено-магнитен резонанс установяващ развитието на болестта във времето, бракоразводно решение, удостоверение за семейното й положение, както и доказателства за обучението на двете й деца в София. Според съда жалбоподателката страда от тежко заболяване, с хронично рецидивиращ ход, с множество странични усложнения, реално застрашаващо нейния живот, нуждаещо се от непрекъснат лекарски контрол и дългосрочно месечно лечение в специализирани болнични заведения в София. Касае до факти и обстоятелства настъпили след вписването на жалбоподателката като нотариус, от обективно естество, стоящи извън нейната воля. По отношение на втората кумулативно предвидена в чл. 34б, ал. 1 от ЗННД предпоставка - наличие на открито място по чл. 10 от ЗННД е приел, че с ал. 4 от цитираната разпоредба е предвидена възможност за министъра на правосъдието при необходимост, по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите, да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район, извън определените с ал. 1 на същия текст. Преценката за "необходимост" от допълнителна бройка според съда е в оперативната самостоятелност на министъра на правосъдието. Предвид изложеното, с решението предмет на касационната жалба е приел отказа на министъра на правосъдието обективиран в Заповед № ЛС-И- 1003/3.11.2010 г. за незаконосъобразен, отменил е заповедта като такава и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Решението на съда е неправилно. При наличието на предпоставката "важни причини" от здравословен и семеен характер настоящия петчленен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗННД относно изискването за наличие на открито място. В законът липсва определение на понятието "открито място" по смисъла на чл. 34б, ал. 1 ЗННД и това, към кой момент то следва да е налице. Мястото може да е открито поради това, че е вакантно, в смисъл на незаето до момента или поради това, че министърът на правосъдието в упражнение на оперативната си самостоятелност по чл. 10, ал. 4 ЗННД е открил допълнително място. Изискването на горната разпоредба от закона е към момента на преместването да е налице открито място. Дефинираният в закона момент на преместването е този на издаването на заповедта от министъра за преместване. От доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че към момента на издаването на обжалваната заповед, не е имало открито място, в смисъл на вакантно, незаето място за нотариус в района на Софийския районен съд. Отделно от това министърът на правосъдието след преценка на обстоятелствата по чл. 10, ал. 4 ЗННД е приел, че не са налице предпоставките на горната разпоредба за откриване на ново място за нотариус в района на Софийския районен съд. Преценката за откриване на ново място за нотариус е в оперативна самостоятелност на министъра, при съобразяване с принципа за "съразмерност" по чл. 6 от АПК. При контрола на тази преценка от страна на съда, същата може да бъде осъществена само до външните граници и рамки на свободната преценка на административния орган, очертани с изискванията на чл. 146 от АПК за законосъобразното действие на административния акт. При горните обстоятелства настоящия петчленен състав на Върховния административен съд намира, че в разрез с разпоредбата на чл. 34б, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗННД, тричленният състав на ВАС с обжалваното решение е приел обжалваната заповед на министъра на правосъдието за незаконосъобразна и я отменил като такава. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му. Вместо това следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Мая Миткова Димитрова, срещу Заповед № ЛС-И-1003 от 3.11.2010 г. на министъра на правосъдието. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,