Решение № 649 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 573/2010 г.

Решение № 649 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 573/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М. А. против решение № 174 от 15.VII.2010 г. по внохд № 157/2010 г. на В. апелативен съд. Оплакването е за явна несправедливост на наложеното на А. наказание лишаване от свобода с искане да бъде "много под минимума от предвиденото в закона". В съдебно заседание редовно призованите А. и защитникът му не се явяват. Представителят на ВКПр намира оплакването за неоснователно и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 33 от 14.IV.2010 г. по нохд № 231/2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, А. М. А. е признат за виновен в това, че като едноличен търговец с фирма "Плевен 49-А. А. " и данъчно задължен по ЗДДС, е избегнал плащането по този закон на данъчни задължения в особено големия размер от 114 455,34 лева, като е потвърждавал неистина в 6 подадени в ТК на НАП-Плевен справки декларации - на 15.I.2007 г., 13.VIII. с. г., 21.IХ. с. г., 14.ХI. с. г. и на 14.ХII. с. г. - за което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 1 г. лишаване от свобода, която да изтърпи при строг първоначален режим в затвор и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила на 20.I.2005 г. присъда по нохд № 1651/2001 г. на Плевенския районен съд. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Със същото оплакване - за явна несправедливост на наложеното му наказание - А. е обжалвал и първоинстанционната присъда, в отговор на което е получил от въззивния апелативен съд повече от изчерпателни съображения срещу основателността на оплакването му. Въззивният съд правилно е посочил, че наказанието от 1 г. лишаване от свобода заслужава оценката явно несправедливо, но в обратна на твърдяната и с касационната жалба насока. Ето защо и като не намира за нужно да добавя каквото и да било към изложените по повод обсъжданото оплакване съображения на въззивния съд, ВКС в състав от трето наказателно отделени, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК