Решение № 7743 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2018 г.

Решение № 7743 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда а чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д., от [населено място], против решение № 4074 от 15.06.2018 г. по адм. дело № 4311/2017 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /Д"ОбСК"/ при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Павлов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Р. Н., редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АССГ В. Д. е оспорил Заповед №РА-30-68/20.02.2017 г. на директора на Д"ОбСК" при СО, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Автомивка", находящ се в ПИ пл. № 1977, кв. 8, м. "СПЗ С.-юг" по плана на гр. С., извършен от Р. Н. и В. Д. през 2008 г., без строителни книжа, каквито се изискват. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при делегирани правомощия от кмета на СО, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Предвид годината на извършване на строежа е извел изводи, че не е търпим в някоя от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на фактите, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Въз основа на съставения КА № 3/16.12.2016 г. на служители при р-н "С.", СО /стр. 31 и останалите писмени доказателства към делото, е установено, че разпоредената за премахване "Автомивка" представлява три броя клетки с преградни стени от PVC платна, с метална носеща конструкция и покрив от ламарина стъпила върху нея, с височина на помещенията от 3, 30 м. Като цяло обекта се използва за измиване на леки автомобили и извършване на други автокозметични услуги. Обектът е захранен с ел. енергия и вода, като има изграден и канал за отвеждане на мръсната вода. С оглед описанието и предназначението, което има, правилни са изводите на съда, че автомивката е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като представлява самостоятелна постройка, закрепена за земята чрез метална конструкция, която носи и покрива от ламарина. Като такъв строеж същият се нуждае от строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, с каквито автомивката не разполага. Поради това законосъобразни са изводите, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за който ответника - директора на Д"ОбСК" при СО разполага с материална компетентност за премахването му на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и делегираните правомощия, които са му дадени със Заповед от 05.12.2012 г. на кмета на СО /стр. 14/. При установените данни за годината на извършване на строежа, а именно през 2008 г., правилно е прието, че същият е нетърпим, порди неприложимост на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед изложеното неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви в обжалваното решение. Настоящият състав намира, че такива мотиви-фактически и правни изводи по чл. 172а, ал. 2 АПК в решението съществуват, което ги опровергава. Неоснователно се поддържа нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, които неправилно не били установени от съда. Производството по издаване на процесната заповед е започнало със съставянето на КА № 3/16.12.2016 г., който е връчен на касатора, по реда на § 4 ДР на ЗУТ, видно от Служебна бележка № 3/18.01.2017 г., а на другия адресат - ответника Р. Н. е връчен лично. Установено е с констативен протокол № 5/01.02.2017 г., че срещу КА не са постъпили възражения от двамата адресати. След като е установил вида и характера на строежа, неговото местонахождение и собствеността върху земята на която е поставен, органът е пристъпил към издаване на заповедта. В този смисъл констатациите на съда за спазване на административнопроизводствените правила, са правилни. Неоснователни са и другите оплаквания, че автомивката не е строеж и че липсват изводи на съда за търпимост на строежа. По тези оплаквания настоящият състав е изложил мотиви, в подкрепа изводите на решаващия съд, че автомивката е строеж, за който се изискват строителни книжа, както и че не е търпим, поради неприложимост на съответните разпоредби от ЗУТ за търпимост на незаконни строежи. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника, издател на акта, съобразно направеното искане от пълномощника му, се дължат присъждането на разноски за касационната инстанция, в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение