Решение № 1259 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14344/2011 г.

Решение № 1259 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14344/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Техно Модул Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Жан Жорес" № 3, представлявано от управителя Христо Петров Божинов, за частична отмяна на влязлото в сила решение № 4235/24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7606/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение - в частта, в която на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за данък общини и данък върху печалбата за 2002 г. в резултат увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.) със сумата 40 000 лв, представляваща размера на отчетени разходи по фактури, издадени от "Ерос" ЕООД, ведно с начислени съответни лихви за забава. Наведени са твърдения за постановяване на решението в посочената част при съществени нарушения на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се наличие на основание за отмяната му в тази част по чл. 239, т. 2, предложение първо АПК - тъй като е основано на свидетелски показания, чиято неистинност е следвало да бъде установена. Претендира се отмяна на решението на тричленния състав в горепосочената част и да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, с което ревизионния акт е отменен в частта на осъщественото при условията на чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.) увеличение на финансовия резултат за 2002 г. със сумата 40 000 лв, представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Ерос" ЕООД със съответните последици. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 4235/24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7606/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, първо отделение, в производство по чл. 210, ал. 1 вр. чл. 208 АПК, е отменил решение № 540/16.04.2010 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 770/27.05.2010 г., двете постановени по адм. дело № 562/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт № 160801399/18.11.2008 г. и ревизионен акт за поправка на РА № П-160801399/04.12.2008 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с решение № 45 от 15.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, относно определените допълнителни данъчни задължения на "Техно Модул Инженеринг" ЕООД за данък за общините и данък върху печалбата за 2002 г. в резултат увеличение на финансовия му резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.) със сумата 40 000 лв, представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Ерос" ЕООД, ведно със съответни лихви, и вместо това е постановил решение по същество, с което е отхвърлил жалбата на "Техно Модул Инженеринг" ЕООД против ревизионния акт, в посочената част. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство като конкретно основание е визирана разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК, без обаче да са представени доказателства за установено по надлежен ред лъжесвидетелстване, на което да е основан съдебния акт в частта, чиято отмяна се претендира. Наред с горното, от изложените в искането за отмяна доводи може да се направи извод, че се твърди наличие на допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, както и на потвърдения с него ревизионен акт. Твърдяните нарушения в рамките на производството по издаване на съответния административен акт по принцип биха могли да представляват основание за незаконосъобразност на този акт, поради което следва да се наведат в производството по обжалването му. Решенията на тричленен състав на Върховния административен съд, постановени в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, каквото е решението, чиято частична отмяна се претендира, не подлежат на инстанционен контрол. Същите са окончателни и могат да бъдат отменени само при наличие на отменително основание по чл. 239 АПК. В тази връзка и с оглед твърдението за наличие на основание по чл. 239, т. 2 АПК, следва да се отбележи, че според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Общото за всички посочени случаи е, че неправилността на решението е вследствие извършено престъпление (напр. лъжесвидетелстване). За да е налице това основание за отмяна, наличието на престъпление следва да е установено по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или със споразумение по Глава ХХIХ НПК - не е достатъчно да се твърди, че е извършено, нито да е започнало наказателно преследване за него. Но по делото не са представени доказателства за такъв съдебен акт, нито се твърди наличието му. Напротив - в самото искане и в открито съдебно заседание по делото, пълномощникът на подателя му, претендира издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с данни относно движението на прокурорска преписка № 6696/2011 г., образувана по подадената от дружеството жалба до Районна прокуратура - Пловдив, като заявява, че няма да представя други доказателства. Следователно, искането за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК се обосновава единствено с наведени от страната твърдения за неистинност на свидетелските показания, на които съдът е основал решението си в частта, чиято отмяна се претендира, без лъжесвидетелстването да е установено по надлежния съдебен ред. За да бъде допусната отмяна на съдебното решение, както вече беше отбелязано по-горе не е достатъчно страната само да твърди, че съдържанието на решението е обусловено от неистинност на показанията на изслушаните по делото свидетели. В производството за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е недопустимо установяване на посочената неистинност. В него следва да бъде представен надлежен съдебен акт, с който е установена неистинността на свидетелските показания и едва при наличието му решаващият съд по искането за отмяната дължи преценка изпълнени ли са останалите изисквания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че в случая не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Следва да се отбележи, че по същество, претенцията на молителя в искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 7606/2010 г., с което е частично отменено решението по адм. дело № 562/2009 г. на Административен съд - Пловдив, по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия,