Решение № 14744 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2018 г.

Решение № 14744 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ срещу решение № 3665 от 01.06.2018 г. постановено по административно дело № 13582/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания за отмяната му по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че решението на КЗЛД е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на чл. 35 АПК. Твърди, че установената в хода на съдебното производство, чрез назначената съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, фактическа обстановка напълно съответства на установените в хода на производството пред КЗЛД факти и обстоятелства обективирани в обжалвания административен акт. Установено е, както от КЗЛД, така и от вещото лице, че входът на сградата, в която живее С. А. не се заснема от поставената камера. Записващото устройство е така поставено, че заснема единствено прилежащата част от двора. Имотът на жалбоподателя е извън обсега на камерата, като дори тя да заснема част от фасадата на сградата, не е възможно да се идентифицират физическите лица, която я обитават, поради техническите характеристики на същата. Камерата е с резолюция два мегапиксела и е невъзможно индивидуализирането на конкретно физическо лице, тъй като се визуализира само силует при увеличение, на който не се различават индивидуализиращи белези на изображението на лицето. Поради това счита, че данните събирани от камерата – само силует на заснетия обект, не са достатъчни за безспорно индивидуализиране на заснетото лице. Липсата на конкретика на заснетия силует води до извода, че данните за обекта нямат характера на лични данни, тъй като не могат да доведат до безспорното му индивидуализиране. Счита за неправилен извода на съда, че чрез монтирането на видеокамерата се осъществява видеонаблюдение на част от имота на жалбоподателя, което представлявало обработване на лични данни, за което той не бил давал съгласие. Сочи, че Законът за защита на личните данни /ЗЗЛД/ осигурява защита на физическите лица при обработване на личните им данни, а не както е приел съда защита и неприкосновеност на собствеността на лицата. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата на С. А. срещу решение № Ж-241/2017 г. на КЗЛД да се отхвърли. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – С. А., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и иска да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Ц. Н. - управител на етажна собственост /ЕС/ с адрес [населено място], [улица], [вход] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение № Ж-241 от 25.10.2017 г. на КЗЛД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебното решение. С отмененото решение № Ж-241 от 25.10.2017 г. на КЗЛД е оставена без уважение жалба рег. № Ж-241/31.05.2017 г. подадена от С. А. по отношение на администратора на лични данни Ц. Н. – управител на ЕС с адрес [населено място], [улица], [вход]. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: С. А. е подал до КЗЛД жалба рег. № Ж-241/31.05.2017 г. с данни, че срещу кооперацията, в която живее, е монтирана видеокамера, която осъществява наблюдение на жилищната сграда, в която живее. КЗЛД е поискала становище от Ц. Н. – управител на ЕС, на чиято сграда е монтирана видеокамерата, в което същият е изразил становище за неоснователност на подадената жалба. Посочил е, че с оглед поредицата посегателства върху автомобилите на живущите във входа е прието решение на общото събрание за поставяне на видеокамера за наблюдение на предблоковото пространство пред входа на ЕС, като за целта е сключен договор с фирма, която е монтирала камерата. Входът на кооперацията на жалбоподателя е извън обхвата на камерата, а жалбоподателят обитавал жилища на [номер] етаж на отсрещната кооперация, с оглед което камерата няма обхват върху същото. Установено е от съда, че от Комисията е извършена проверка на място, но поради ангажимент на Ц. Н. не е осъществен достъп до монтираната видеосистема. При проверката на КЗЛД е установено, че на адреса се намира 5-етажна жилищна сграда с два входа, като на [вход] домоуправител е Н.. На разстояние около 20 метра от процесната сграда се намира жилищна сграда, в която собственик на жилище е С. А., която се състои от един вход и три етажа. На посочения в жалбата адрес, на ъгъла на кооперацията, до вход А, над сутеренния етаж е монтирана видеокамера за наблюдение, която е насочена надолу, към подблоковото пространство около входовете на сградата, което покрива прилежащия терен на блока – паркинг, цветна градина и телена ограда, която разделя имотите, в които живеят С. А. и Ц. Н.. Камерата за видеонаблюдение се състои от записващо устройство видеорекордер, намиращ се на личния компютър на ответника в производството. Системата извършва запис при отчитане на движение в обхватния периметър, като записите се съхраняват за период от около 30 дни. Достъп до системата и направените записи има единствено домоуправителят чрез въвеждане на потребителско име и парола в използвания софтуер. Системата позволява и отдалечен достъп до кадрите посредством личния телефон на Н.. На видно място на входа е поставена информационна табела за осъществяваното видеонаблюдение. Установено е още, че входът на сградата, в която живее С. А. не се заснема от камерата и не е в нейния обхват. Записващото устройство е разположено така, че заснема само прилежащата част от двора, като дори да се заснема част от сградата, това не се отнася до жилището на С., тъй като то е на [номер] етаж, а и не е възможно да се идентифицират физическите лица. КЗЛД е оставила без уважение подадената до нея жалба. В рамките на съдебното дирене, съдът е приел СТЕ като е посочил, че от същата за първи път се установява реалният обхват на възможните видеозаписи. Съдът е приел, че през светлата част на денонощието е напълно достъпен за наблюдение образ на физическо лице, находящо се в имота на С. А. /част от дворното място/, при което видеонаблюдението се активира при всяко движение. Идентифицирането на физическото лице е напълно възможно през светлата част на деня, като е приел за ирелевантно, че това е осъществимо само през деня, за установяване факта на реализираното видеонаблюдение. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че решението е неправилно като постановено при непълно обследване на относимите факти и обстоятелства, с което е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК, довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа мотиви и последващ от тях диспозитив. Приел е, че е спазена процедурата за ангажиране на становища и приобщаване на доказателства, но не са изследвани всички относими към спора факти. В тази връзка е посочил, че не е установяван, нито обсъждан факта, че С. е собственик и на идеална част от дворното място, в което е ситуирана жилищната сграда. Процесната видеокамера заснема цялото междублоково пространство между кооперацията, на която е поставена и тази на жалбоподателя. В оспорения акт било отбелязано, че камерата обхваща и двата двора, които са разделени с телена ограда. Установил е, че не е обсъждано от органа, че С. е собственик на жилище в сградата, находяща се в [населено място], [улица], на [номер] етаж и на 57, 35 кв. м. идеални части от дворното място. Това водело до безспорен извод, че С. е собственик на част от двора, в който е ситуирана кооперацията. Приел е, че за нуждите на производството, гореустановеното било достатъчно, за да се обоснове извод за право на собственост на лицето и върху частта от т. нар. прилежащ терен спрямо блока, на входа на който е монтирана камерата. С оглед на това е приел за ирелевантно както установеното, че входът на блока на жалбоподателя е от страна, която не е в обсега на камерата, така и факта, че жилището на лицето се явява на [номер] етаж. Посочил е, че посредством монтираната камера се осъществява видеонаблюдение и в имот – част от поземлен имот, в който жалбоподателят има идеални части от правото на собственост и който, съгласно установеното от доказателствата, е ограден с телена ограда и се стопанисва. Игнорирането изцяло на този факт от органа, е прието за достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на акта. Приел е, че така осъществяваното наблюдение представлява обработка на лични данни, като няма спор, че С. не е давал съгласие за такова наблюдение, респ. обработка на данни. Изложил е и съображения, че членовете на назначената да осъществи проверка комисия не са имали достъп до монтираната видеокамера. Данните от същата, установени в протокола за извършването й, възпроизведени в решението на Комисията, относно техническите параметри на самото записващо устройство, са взети от становището на Н., без извършване на собствена проверка от екипа. Посочил е, че по преписката и в оспорения акт липсва становище относно качеството на лицето Н. – "обработващ" лични данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД или "администратор" по смисъла на чл. 3 от закона. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилни са изводите му, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при непълно обследване на относимите факти и обстоятелства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че установената в хода на съдебното производство, чрез назначената СТЕ, фактическа обстановка напълно съответства на установените в хода на производството пред КЗЛД факти и обстоятелства, обективирани в обжалвания индивидуален административен акт. Събраните от Комисията данни при извършената проверка са частично потвърдени от СТЕ. В хода на проверката пред Комисията не е установен реалния обхват на видеокамерата и какво реално се заснема. А това е така, тъй като при проверката не е установено какво заснема камерата, поради неосъществен достъп до нея. Данните на Комисията, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, са от посоченото от Цветанов в неговото становище по повод жалбата и представените в тази връзка доказателства. Реалния обхват на заснемането е установен в хода на съдебното производство и той се различава от приетото от Комисията. Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че КЗЛД не е установила и обсъждала факта, че С. А. е собственик не само на жилище – самостоятелен обект – апартамент, находящ се на [номер] етаж в жилищна сграда с адрес [населено място], [улица], но и на идеална част от дворното място, в което е ситуирана жилищната сграда, част от което дворно място, видно от приетата по делото СТЕ, попада в обхвата на камерата, монтирана на фасадата на жилищната кооперация на [улица], [вход]. Комисията е установила, че А. е собственик на жилище в сградата на [улица], което се намира на [номер] етаж и съответно е обсъдила само това дали камерата заснема входната врата на сградата и фасадата на жилището, в което живее А.. По делото е установено, че С. притежава и идеални части от дворно място, в което е разположена сградата и че при движение на лице, в тази част от дворното място, която попада в обхвата на камерата, същата се активира и осъществява видеозапис. Установено е, от обясненията на вещото лице дадени в открито съдебно заседание на 21.05.2018 г., че в светлата част на денонощието, макар че камерата е с ниска резолюция, е възможно идентифицирането на физическото лице, което е заснето. Това е достатъчно, за да се приеме, че е налице обработване на лични данни по смисъла на закона. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че липсата на конкретика на заснетия силует води до извода, че данните за обекта нямат характера на лични данни, тъй като не могат да доведат до безспорното му индивидуализиране. Този довод се опровергава от събраните по делото доказателства. Именно неустановяването на всички факти и обстоятелства е довело до противоречие на решението на комисията с материалния закон. Осъществяването на видеонаблюдението е законосъобразно само при спазване на принципите определени в чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, в относимата му редакция, при наличие на условията за допустимост на обработването посочени в чл. 4 ЗЗЛД, в относимата му редакция. Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, в относимата му редакция, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД видеонаблюдението е действие по обработване на лични данни, когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се съхранява. Следователно съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическите лица, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде физически идентифицирано. В случая след като се извършва видеозаснемане върху имот, който е собственост на А., и е възможно заснемането и индивидуализирането на физическите лица, които преминават през този имот, е необходимо съгласието на А. за монтиране на видеокамерата. Съгласието на това лице е необходимо именно заради възможността за заснемането на него, на членовете на неговото семейство или на негови посетители, а не защото се заснема недвижим имот. Принципно правилно е становището на касатора изразено в касационната му жалба, че ЗЗЛД осигурява защита на физическите лица при обработване на личните им данни и че сама по себе си недвижимата собственост не се ползва със защитата на ЗЗЛД. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. В случая е установено, че е възможно заснемането на лица, ако те се намират в тази част от имота, която е в обхвата на камерата и тяхното идентифициране. Това изисква изследване на въпроса налице ли е съгласие на физическото лице с това заснемане или дали са налице другите условия на чл. 4 ЗЗЛД допускащи законосъобразното обработване на лични данни, от страна на Комисията. Правилни са изводите на съда, че в оспорения акт липсва становище относно качеството на лицето Н. – "обработващ" лични данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД или "администратор" по смисъла на чл. 3 от закона, в относимата им редакция. В диспозитива на решението на КЗЛД, Ц. е определен като администратор. След като е сезирана с жалба за осъществявано видеонаблюдение чрез камера разположена върху сграда ЕС, при наличие на решение на общото събрание на тази ЕС, КЗЛД следва да определи страните в производството съобразявайки Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Касаторът не посочва какви конкретно съществени нарушения на съдопроизводствените правила е допуснал съда и предвид нормата на чл. 218 АПК, този довод не следва да се обсъжда. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането от съда на обстоятелството, че камерата заснема само силует, което не е достатъчно за безспорното индивидуализиране на физическото лице, както се твърди в касационната жалба. Съдът е изложил съображения с оглед техническите параметри на камерата, кога е възможно индивидуализирането, които съображения имат значение при преценка съответствието на решението с материалния закон. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Фактическите му констатации съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционния съд. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направената от ответника С. А. претенция за присъждане на разноски ще следва да се уважи, в доказан по делото размер – 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на казуса, извършените от адв. Недялкова процесуални действия и предвид обстоятелството, че договорения и заплатен хонорар е към минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение