Решение № 11139 от 15.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2010 г.

Решение № 11139 от 15.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Страков, гр. Банско, чрез проц. представител адв. Емил Ядков против Решение № 395/23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 144/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Страков против Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с която на осн. чл. 49 ЗКИР е одобрена КК е КР към нея за землището на гр. Банско, обл. Благоевград в частта за имот с идентификатор 02676.501.2519. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, както представените по делото доказателства, така и допуснатата и приета, неоспорена от страните СТЕ. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на гл. V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти / площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1/. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2/. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3/. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4/. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5/. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план, какъвто в настоящия казус е налице, след което се подреждат останалите основания от чл. 14, ал. 1 на Наредбата. Установи се при проверката на съдебния акт, че са изследвани тези обстоятелства и правилно е преценено, че административният орган е спазил закона и предвидената в него приоритетност. Относно касационните основания. 1. § 1, т. 13 ДР ЗКИР е неприложим в случая, тъй като не се касае до изменение на КК по чл. 58, а до заповед, с която се одобрява първоначална такава по чл. 49 ЗКИР. 2. Не е предмет на настоящото производство да бъдат преценявани предпоставките и решаван казус по § 8 ПР ЗУТ и приложен ли е или не ДРП, което по съществото си е спор, подлежащ на разглеждане по друг ред. 3. Относно наличието на трайно материализираната граница - както в СТЕ (стр. 104 от делото), така и в съдебно заседание на 31.05.2010 г. - потвърждение от експерта, се установява, че границата между ПИ 2140 и ПИ 2519 е трайно материализирана. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав