Решение № 123 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2013 г.

Решение № 123 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Глобал Трак Систем" ООД - гр. София чрез юриск. Костадин Пеевски срещу решение № 1858/19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 5631/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2141110894/4.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 784/9.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът не е уважил възражението му, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден в нарушение на чл. 155, ал. 5 ДОПК при трета поред ревизия. За това оплакване са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна практика на ВАС. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представите юриск. Георгиева я оспорва и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Установено е по делото, че на "Глобал Трак Систем" ООД е извършена ревизия, при която е издаден РА № 2000906482/9.04.2010 г, който с решение № 832/9.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (със сегашно наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") е обявен за нищожен. Вследствие обявената нищожност на посочения по-горе акт, е била възложена нова ревизия, завършила с РА № 101008415/8.03.2011 г., който отново с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК № 915/1.06.2011 г. е бил отменен и преписката е върната за нова ревизия. При новата ревизия е постановен оспорения пред първоинстанционния съд № РА № 2141110894/4.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 784/9.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК регламентира изричната забрана за повторно връщане на преписката за нова ревизия. В процесния случай на касаторът са извършени три ревизии, което е недопустимо, тъй като е забранено от закона. В чл. 155, ал. 4 ДОПК законодателят е предвидил случаите, в които решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК може да отмени ревизионния акт и да върне преписката за нова ревизия, а това са строго изброените в тази разпоредба хипотези: при непълнота на доказателствата или при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при ревизията, които не могат да бъдат отменени в производството по обжалване на ревизионния акт. В процесния случай приходните органи не са се съобразили с тази забрана, с което е допуснато нарушение на чл. 155, ал. 5 ДОПК, а впоследствие и съдът неправилно не е споделил възражението на касатора и е приел, че ревизионният акт е валиден. Неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК не се отнася до случаите, когато ревизионният акт с решението на решаващия орган е бил обявен за нищожен. Законодателят в тази разпоредба не уточнява, респ. не разграничава причините за отмяна (тежестта на порока) - дали заради материалната незаконосъобразност на акта или поради неговата нищожност. В случая приходните органи при неспазване на забраната по чл. 155, ал. 5 ДОПК са извършили три ревизии на касатора, а съдът неправилно не се е произнесъл в полза на касатора и не е обявил оспорения пред него ревизионен акт като нищожен, тъй като той наистина се явява трети подред. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на ВАС - адм. дела № 13306/2012 г., № 1090/2013 г., 2739/2011 г., № 13669/2009 г., № 12487/2007 г. и др. Първоинстанционният съд се е позовал на решение по адм. дело № 2887/2011 г., което е в обратния смисъл на цитираната съдебна практика и то не се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а РА № 214110894/4.01.2012 г., издаден на "Глобал Трак Систем" ООД бъде обявен за нищожен. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,