Решение № 5028 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2216/2016 г.

Решение № 5028 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2216/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бендида 13" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. "С." ..№..., подадена чрез пълномощник - адвокат Н. Ш. против Решение № 2502/11.12.2015 г., постановено по административно дело № 742/2015 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16-1401468-091-01/02.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 165/27.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., в частта, с която са определени допълнителни данъчни задължения: ДДС в размер на 199,30 лева и лихва - 21,08 лева и корпоративен данък за 2013 г. в размер на 10 765,43 лева, ведно с начислените лихви в размер на 545,82 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт. Оспорват се правните изводи на съда и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, като се твърди, че не са събрани годни доказателства, установяващи укрити от дружеството приходи. От ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. К. е депозирана писмена защита по съществото на спора, съдържаща искане решението на Административен съд - П. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като съответно на материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Бендида 13" ООД са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО, установени при ревизия, проведена по особения ред, след като органите по приходите са установили наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. Установено е, че ревизираното дружество е извършвало търговска дейност в питейно заведение - бистро "Диамант", находящо се в гр. С., плаж "Хармани", с наличие на 300 места за консумация и функциониращо сезонно при работно време от 8,00 ч. до 24,00 ч. без почивен ден. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че са налице данни за укрити приходи от страна на ревизираното лице, поради което законосъобразно данъчната основа за облагане на ревизираното лице е определена съобразно приложимите за случая критерии, разписани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя за липса на годни доказателства, установяващи констатациите на ревизиращия екип, като се е позовал на информацията, съдържаща се в редовно съставените протоколи от приходната администрация, отразяващи извършена проверка на място в търговския обект, стопанисван от дружеството, обезпечаване на доказателствата и анализ на обезпечената информация. Тези възражения, които се поддържат и пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав счита за неоснователни. При извършена проверка от приходната администрация на място в стопанисвания от дружеството търговски обект на 13.08.2013 г. е установено, че същият представлява работещ ресторант, в който се предлагат храни и напитки, като продажбите се отчитат посредством програмен продукт "Мистрал", инсталиран на компютърна конфигурация, намираща се в обекта и свързана с един нефискален принтер и с едно фискално устройство. В хода на проверката са извършени действия по обезпечаване на доказателствата чрез копиране на базата данни, създадени чрез програмния продукт "Мистрал" от твърдия диск на компютърната конфигурация върху оптичен носител - три броя финализирани носители DVD. Предприети са действия за запазване на автентичността на информацията, чрез изчисляване на две контролни числа MD5 и SHA256. Тези действия са обективирани в съставен за целта Протокол за обезпечаване на доказателства от 13.08.2013 г., ведно с Приложение № 1 към него, в което са описани извършените технически действия при копиране и записване на информацията от компютърен специалист, както и изчислените контролни числа на копираните файлове. Действията са извършени в присъствието на служител при ревизираното дружество, на който е предоставен един от оптичните носители, на които е записана информацията. В последствие, от страна на ревизиращите органи е извършен анализ на копираните данни от програмния продукт "Мистрал", използван за отчитане на продажбите в търговския обект, който анализ е подробно описан в Приложение № 1 към Протокол № 1405534/19.05.2014 г. Изведена е информация за извършените продажби и размера на отчетените суми по дни за периода от 11.06.2013 г. до 13.08.2013 г. включително, като е установено че общата сума на приходите от продажби, регистрирани чрез програмния продукт са в размер на 219 414,11 лева. Същевременно според данните за отчетените продажби в обекта чрез въведени в експлоатация две фискални устройства за същия период, размерът на приходите от продажби е в размер на 26 514,07 г., колкото е и отчетен от ревизираното лице. При тези данни, обосновано е прието, че разликата между посочените по-горе две суми се дължи на укрити от дружеството приходи. Извършените от приходната администрация действия по обезпечаване на доказателствата са редовни, а събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си. В конкретния случай е използвана именно тази законово разписана възможност за събиране на доказателства в хода на административното производство, тъй като събраните данни са от програмен продукт, инсталиран и използван в обект на ревизираното лице, където то упражнявана търговската си дейност. За прилагането на този процесуален способ е без значение обстоятелството дали съответния програмен продукт е сертифициран, дали отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, както и, че не представлява автоматизирана система за управление на търговската дейност по смисъла на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските мрежи чрез фискални устройства. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, независимо, че въпросният софтуер не е фискално устройство, то същият е използван в дейността на дружеството именно с цел осъществяване на продажбите в обекта, като е установено, че само малка част от отразените чрез този софтуерен продукт продажби са отчетени и чрез фискалните устройства. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 54, ал. 3 от ДОПК не съдържа изискване снетите от техническите носители данни да имат установен автор, както и да представляват електронен документ по смисъла на Закона за електронните документи и електронния подпис, поради което неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател в този смисъл. Обстоятелството, че с програмния продукт са работили 47 потребители, докато назначените в дружеството по трудов договор лица са били 22, също по никакъв начин не оказва влияние върху достоверността на информацията, събрана по реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК. Въз основа на така установените факти относно размера на неотчетените от ревизираното лице приходи, е установен и съответния им размер на разходите, определена е нова данъчна основа подлежаща на облагане с корпоративен данък, както и е установено, че към 31.07.2013 г. дружеството е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева за 12 последователни месеци преди текущия месец, но не е подало декларация за регистрация по ЗДДС, което е дало основание за определяне и на дължимия косвен данък за м. август 2013 г. Правилно съдът е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства обосноват наличието на условието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Както при административното обжалване на ревизионния акт, така и при съдебното му такова, жалбоподателят не е оборил въведената законова презумпция, поради което размерът на установените в хода на ревизията приходи и разходи, както и на определената въз основа на същите данъчна основа за облагане, следва да се считат за правилно определени. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, което следва да бъде определено в размер на 657 лева, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като процесуалният представител на приходната администрация не се е явил в съдебно заседание. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение