Решение № 14766 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2011 г.

Решение № 14766 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от подадена от Бисер Николов Манолов с настоящ адрес Затвора - гр. Бобов дол, срещу решение № 41 от 1.03.2011 г. постановено по адм. дело № 5/2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието на е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Бисер Манолов срещу директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за сумата 7000 лв., ведно с лихви, считано от 2.09.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Бобов дол, при извършване на обиск и претърсване на килията му на 2.09.2010 г. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на длъжностните лица извършили обиск на килията, в която е настанен ищецът. Развити са съображения, че не били извършени и нарушения на чл. 85 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Подробно са изложени съображения и по оплакването на ищеца за нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3 от ЗИНЗС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил първо, че извършването на административни действия от длъжностно лице при Затвора, какъвто характер има направения обиск на килията му, да са били в разрез с нормативните изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНСЗ и второ: да са били налице незаконни действия от страна на администрацията на затвора, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане на лишения от свобода. При тази фактическа обстановка, правно обоснован е извода на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касатора за претърпени неимуществени вреди. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърденията за незаконосъобразни действия на длъжностно лице от администрацията на Затвора - гр. Бобов дол, по повод извършеното претърсване на килията на ищеца и такива незаконосъобразни действия не са били установено от събраните по делото доказателства, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения, Върховният административен съд - трето отделение,