Решение № 12733 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4772/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ивайловград, чрез юрк. Налбантов, против решение 2640/19.03.2025 г. по адм. д. 632/2024 по описа на Административен съд (АС) Хасково. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че процесната заповед е нищожна, поради противоречие с материалния закон. Излага съображения, че съдът не е изследвал обстоятелствата дали на служителката са изплатени обезщетения по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Твърди, че се касае за две еднородни, насрещни, ликвидни и изискуеми обезщетения, поради което дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл следва да се прихване от изплатеното по чл.106, ал.2 от ЗДСл. За възстановяване на неправомерно взетото обезщетение по чл.16, ал.2 от ЗДСл е издадена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не явява и не се представлява. Ответникът А. В. И., чрез пълномощника си адв. Д. Попов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и доказателства. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед 159/29.03.2024 г. на кмета на община Ивайловград, с която на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка решение 632/05.10.2022 г. на АС- Хасково влязло в сила на 17.05.2023 г. потвърдено с решение 5211/17.05.2023 г. по адм. д.12007/2022 на ВАС и решение 800/02.11.2023 г. по адм. д. 695/2023 г. на АС- Хасково, потвърдено с решение 3042/13.03.2024 г. по адм. д. 12112/2023 на ВАС, е разпоредено служителят А. В. И. на длъжност главен счетоводител в община Ивайловград, да възстанови на каса в Община Ивайловград или по банкова сметка сумата в размер на 4538,86 лв., от която 3056,86 лв. обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл и 1482,00 лв. обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл, в 14 дневен срок от връчване на заповедта. За да се произнесе административният съд е приел, че искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна е недопустимо поради просрочие, а искането за прогласяването на акта за нищожен е допустимо и основателно. Изложил е мотиви, че правото на оспорване е преклудирано и са налице предпоставките на чл.159, т. 5 от АПК. Приел е, че процесната заповед е връчена на служителя А. И. на 29.03.2024 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели и преклузивният срок по чл. 149, ал.1 от АПК е изтекъл към датата на подаване на жалбата на 05.07.2024 г. Изтекъл е и удълженият двумесечен срок по чл.140, ал.1 от АПК. По отношение на обявената нищожност на заповед 159/29.03.2024 г. на кмета на община Ивайловград, съдът е изложил мотиви за противоречие на акта с материалния закон и липса на законово основание за издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Несъгласието на жалбоподателя с правните изводи на съда не води до порочност на съдебния акт. Решението е материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, какъвто е настоящия случай, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Срокът е преклузивен, с изтичането му се погасява правото на оспорване и настъпват установените в акта правни последици. Представена е разписка от 29.03.2024 г., от която е видно, че заповедта е връчена при отказ, в присъствие на двама свидетели. Правилни са изводите на съда, че считано от 29.03.2024 г. тече преклузивния срок за оспорване и е изтекъл на 29.05.2024 г., сряда, присъствен ден. Жалбата до съда е подадена на 05.07.2024 г. близо два месеца след изтичане на законоустановения срок. Изводът на съда за просрочие на оспорването по отношение законосъобразността на акта, е съответен на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е нищожна. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, водещи до нищожност на административните актове. В правната теория и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се определя от тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Актът е нищожен, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните последици, към които е насочен. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове по отношение на чл.146, т. 4 и 5 от АПК се налага извод, че административния акт би бил нищожен само ако изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Липсата на каквото и да е основание за издаване на акт с конкретно съдържание води до нищожност. Изискването за съответствие с целта на закона също обуславя нищожност, когато преследваната цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт. В случая оспорената заповед е издадена на основание влезли в сила съдебни решения за незаконни уволнения. В Закона за държавния служител (ЗДСл) не се съдържа правна норма, регламентираща събиране по административен ред поради отпаднало основание на получени по реда на чл.106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл обезщетения, както е разпоредено с акта. Правилно е прието от съда, че липсата на приложима правна норма е довела до нищожност на административния акт поради противоречие с изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представен е списък и договор за правна защита и съдействие от 28.04.2025 г. ведно със разписка към него за изплатен адвокатски хонорар от 1200 лв. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Настоящият съдебен състав приема, че на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 1200 (хиляда) лева при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение