Решение № 9776 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2010 г.

Решение № 9776 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби: Жалбите, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК/ и от ОРА - Добрич /сега Областна дирекция на ДФ "Земеделие"/ са против решение № 213 от 22.12.2009 г., постановено от Добричкия административен съд по адм. д. № 581/2009 г. С двете жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност на съдебното решение. Според двамата касатори съдът погрешно е приел, че оспореният отказ в уведомително писмо е индивидуален административен акт. Горепосочените жалбоподатели твърдят, че в цялата процедура по разглеждане на заявлението, извършване на проверка на място и изчисляване на полагаемата субсидия, ДФ "Земеделие" е следвал стриктно регламентираните в българското и европейското за законодателство процедури. Третата касационна жалба е подадена против обжалваното решение от "Атанасов Груп" ЕООД. Според този жалбоподател постановеното съдебно решение е недопустимо, поради което същото следва да се обезсили. "Атанасов Груп" ЕООД е оспорил другите две касационни жалби Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на трите жалби. Намира, че обжалваното писмо има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което оспорването му е допустимо, а изложените от касаторите доводи в тази връзка са неоснователни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира трите касационни жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на Областната дирекция на ДФ "Земеделие" и на "Атанасов Груп" ЕООД са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 213 от 22.12.2009 г. Добричкият административен съд е обявил нищожността на отказ за изплащане на суми, обективиран в процесното уведомително писмо. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от "Атанасов Груп" ЕООД, гр. Добрич против Уведомителното писмо за извършено плащане изх. N 01-082/1333 от 27.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Добрич, в която са изложени доводи срещу наложената санкция на дружеството в размер на 5503,30 лв. за наддекларирани площи, като е поискана отмяна на санкцията и на постановения отказ. Първоинстанционният съд е приел, че с жалбата оспорващият е изразил недоволство от намаления размер на плащане по схеми за национални доплащания и е прогласил нищожност на уведомителното писмо в частта на постановения отказ. За да достигне до този извод Добричкият административен съд е преценил, че жалбоподателят е подал Общо заявление за плащания на площ с УИН 0825040811164 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България за кампания 2008 г. След проверка от ДФ "Земеделие", с оспореното Уведомително писмо на ОРА - Ямбол заявителят е уведомен, че одобрената за получаване сума възлиза на 196555,58 лева, а наложените санкции и редукциите за наддекларирани площи са в размер на 5503,30 лева. В мотивите на обжалваното решение са развити съображения, че уведомителното писмо - предмет на съдебния контрол е обективирало волеизявление на издалия го административен орган - ОРА - гр. Добрич, че с него се засягат права и законни интереси на адресата му, тъй като чрез него се определя размера на сумата, която не следва да бъде получена поради наддекларирани площи. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че с оглед горните доводи оспореният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от AПК, а не писмо с уведомителен характер. Съобразил е, че материалната компетентност на Областните разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е определена в разпоредбата на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", от анализа на която е изведено заключение, че те нямат правомощия да извършват директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намаляват размера или да отказват плащане по схеми за национални доплащания. Предвид посочените съображения е извел крайния си правен извод, че атакуваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, и е прогласил тази нищожност, а преписката е изпратил на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, по компетентност за произнасяне по същество. По релевираните в трите касационни жалби възражения за недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав счита, че Добричкият административен съд е осъществил задълбочен анализ на съдържанието на оспорения пред него административен акт. Това е така, защото съобразно нормите на АПК, уведомителното писмо за извършено плащане има две части, като с първата административният орган е осъществил уведомяване на дружеството - адресат, че в резултат на подадено от него общо заявление за плащания, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейският фонд за гарантиране в земеделието, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и националният бюджет на Република България, за кампания 2008 г. е одобрена за получаване обща сума в размер на 196555,58 лв. С оглед съдържанието на тази част на уведомителното писмо, обективиращо уведомяване за одобрена за получаване сума, съдът правилно не я е обсъждал и законосъобразно е приел, че не е сезиран с искане за отмяна на тази част от процесното писмо и не е налице правен интерес за жалбоподателя за оспорване на позитивната част от акта. С обжалваното решение съдът се е произнесъл относно оспореното пред него уведомително писмо в частта, визираща налагането на санкция - намаляване размера на плащане по схеми за национални доплащания, с оглед на което атакуваното решение е валиден и допустим съдебен акт. Преценено по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност, съдебното решение е и правилно. По отношение на втората част на оспорения акт, с която административният орган е обективирал волеизявление и е определил сумата, представляваща размер на санкциите и редукциите към заявлението, наложени на дружеството за наддекларирани площи, съдът е извел законосъобразно заключение, че процесният отказ е издаден от некомпетентен административен орган по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Верен и обоснован е изводът на Добричкия административен съд, че не са налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, т. е. че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. В тази връзка е правилна тезата, изведена от анализа на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че процесният отказ е подписан от лицето Живко Гаврилов, който съобразно приложената служебна бележка на стр. 111 от първоинстанционното дело заема длъжност "експерт" в ОРА - Добрич. По делото е приета като доказателство заповед № 01-РД/1104/15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, е оправомощил всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти от 28-те Областни разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания 2008 г., които се изпращат на всички земеделските стопани, подали Общи заявления за плащания на площ за 2008 г. пред съответната Областна разплащателна агенция. Вписаните като правно основание за издаване на тази заповед норми - чл. 20а, ал 2, т. 1 от 3ПЗП и чл. 10, aл 1. 1, т 1, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г., Обн. ДВ. бр. 78 от 26.09.2006 г., в редакция към ДВ. бр. 61 от 8 Юли 2008 г., понастоящем отменен - ДВ. бр. 87 от 3.11 2009 г./, не дават правно основание да се приеме валидно упълномощаване за издаване на оспорения акт. Горният извод се налага от разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПСП/ в приложимата му редакция /ДВ. бр. 32 от 28.04 2009 г./, според която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз и от текста на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, който регламентира, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По силата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва, че той е органът, компетентен по закон да прави волеизявления от името на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за намаляване размерите на плащания или за отказ от осъществяване на плащания. Текстът на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм.) предоставя възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, след предварително решение на управителния съвет. В случая обаче не е налице оправомощаване на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, в частност този на ОРА - Добрич, а общо упълномощаване на всички експерти, вкл. младшите в 28-те ОРА "да подписват уведомителни писма". В случая е безспорно установено, че процесното писмо не е издадено от ръководителя на ОРА, а от експерт, каквато правна възможност Устройственият правилник или друг нормативен акт не регламентира. От съществено значение е и фактът, че ответникът въобще не е твърдял и не е представил доказателства за наличие на предварително взето решение на управителния съвет за делегиране на правомощия. По отношение твърдението на касатора "Атанасов Груп" за недопустимост на решението, поради неправилно конституиране на ответната страна, настоящият съдебен състав счита за неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ответник е органът, издал обжалвания отказ - ОРА - Добрич, с оглед на което делото законосъобразно и допустимо е разгледано от Добричкия административен съд. Обстоятелството, че при изписване наименованието на ответника е вписано и името на експертът, подписал процесното уведомително писмо, не е от съществено значение и не налага обезсилване или отмяна на съдебното решение само на това основание. Не може да се сподели възражението на този касационен жалбоподател за допуснато съществено нарушение, понеже с обжалваното решение не били дадени задължителни указания на административния орган по прилагане на закона. Спорът не е разглеждан по същество за съответствието на оспорения акт с административно-производствените правила, с материалния закон и с целта на закона и правилно горепосочените въпроси не са обсъждани в мотивите на атакуваното решение, защото процесният отказ е прогласен за нищожен, тоест той не е произвел правно действие, което изисква издаване на изцяло нов акт по този въпрос от компетентния за това административен орган. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е обявена нищожност на уведомителното писмо, в частта относно наложената санкция за наддекларирани площи, следва да остане в сила като законосъобразно и правилно. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение