Решение № 6779 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2020 г.

Решение № 6779 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. от гр. Стара Загора, против решение № 25/3.02.2020 г., постановено по адм дело № 770/2019 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която предявеният от него против Областна дирекция на МВР - Стара Загора иск за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 700, 00 лева до пълния претендиран размер от 1120, 00 лева. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, в оспорваната част и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло и присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – Областна дирекция на МВР - Стара Загора, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е осъдил Областна дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на Ц. С. обезщетение по ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 700, 00 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на наказателно постановление № 18-0447-000357/24.08.2018 г. на началник РУ Гълъбово при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, отменено по съдебен ред, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019 г., като е отхвърлил предявеният иск за сумата над 700, 00 лева до пълния размер от 1120, 00 лева като неоснователен. Присъдени са и направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 197, 50 лева. Решението, в частта, с която е уважена частично исковата претенция и присъдени разноски, съобразно уважената част на иска, не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните разноски действително са направени при съдебното обжалване на наказателното постановление, но с оглед реализираната правна защита и относимите разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), обезщетение над сумата от 700, 00 лева е прекомерно високо. Решението в обжалваната част е частично неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, определено в минималния размер от 300 лева, съгласно приложимия към датата на възникване на разхода текст на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. В производството по оспорване на наказателното постановление е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.12.2018 г., изразяващ се в правна защита и съдействие по НАХД № 263/2015 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, договор за правна защита и съдействие от 18.03.2019 г., изразяващ се в правна защита и съдействие, процесуално представителство по НАХД № 263/2015 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, за явяване на второто и третото заседание по делото, както и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2019 г., изразяващ се в правна защита и съдействие по КНАХД № 275/2015 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Адвокатът е изготвил жалби и е осъществил процесуално представителство по оспорването на наказателното постановление. По този начин е изпълнил поетия ангажимент, за процесуална защита и съдействие, за който е заплатен хонорар в общ размер от 1100 лева. Налице са доказателства за своевременно изплатено адвокатско възнаграждение, което обосновава извод за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице са всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от което за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на наказателното постановление; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното постановление и платените адвокатски възнаграждения. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковата претенция за заплащането на сумата от 20, 00 лева, представляваща заплатени автобусни билети за ползване на градски транспорт. Липсват доказателства, че направените такива са в пряка и непосредствена връзка с водените съдебни производства. В този смисъл претенцията в тази си част е недоказана и не следва да бъде уважена. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което Областна дирекция на МВР - Стара Загора бъде осъдена да заплати на Ц. С. обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на още 400, 00 лева, представляваща разликата от присъденото обезщетение в размер на 700, 00 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 1100, 00 лева. При този краен извод в полза на касатора следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 293, 00 лева, съобразно уважената част, както и сумата от 107, 00 лева, представляваща разликата от присъдените от административния съд разноски от 197, 50 лева до пълния претендиран размер от 310, 00 лева. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение