Решение № 14566 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2019 г.

Решение № 14566 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "АЛТЪН БАШАК 2" ЕООД, представлявано от Н. А. в качеството й на управител, подадена чрез адв. М. Т., против Решение № 1140 от 22.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11773/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на "АЛТЪН БАШАК 2" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Е. П. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0400694 от 16.10.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни - баничарница в гр. Е. П., ул. И. В. .№... А и "АЛТЪН БАШАК 2" ЕООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Счита, че приходният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е издал АУАН и никъде не е индивидуализирано лицето, което е извършило покупката. Твърди, че има несъответствие относно лицето, което е присъствало на връчването на ЗПАМ. В протоколът е отбелязано, че е съставен в присъствието на Ц. Х., а в ЗПАМ, че е връчена на К. Х.. Твърди, че от положените подписи е видно, че двата документа са съставени и връчени на едно и също лице - К. Х.. Това лице не е упълномощено по съответния законов ред да получава и подписва такъв вид документи от страна на дружеството. По тези съображения иска отмяна на атакуваното решение и на посочената заповед. Претендира разноски по делото. Ответникът – Началникът на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба чрез юрк. Николова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд, е била ЗПАМ № 0400694 от 16.10.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - баничарница в гр. Е. П., ул. И. В. .№... А, стопанисван от "АЛТЪН БАШАК 2" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С оспореното решение, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против посочената заповед с мотиви, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната мярка. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че на 10.10.2018 г. в 10: 20 часа при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на стойност от 1, 50 лева, не е издаден касов бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/. Констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен фактът на извършване на нарушението и това е прието с изрично определение от 05.02.2019 г. Съдът е приел за неотносимо към спора оплакването на дружеството, че за нарушението не е издаден АУАН. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая от данните по делото и признанието на жалбоподателя безспорно е установено, че на 10.10.2018 г. в стопанисваният от касатора търговски обект – баничарница, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. В касационната жалба е посочено, че до неотчитане на продажбата се е стигнало поради притеснение на продавачката от поведението на проверяващите, които продължително време са оглеждали проверявания обект и по този начин са създали у служителката сериозни съмнения за целите на престоя им там. Тези твърдения не са доказани пред административния съд, а и нямат отношение към факта на нарушението. Неоснователен е доводът на касатора, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесната заповед, защото органът по приходите не е издал АУАН и никъде не е индивидуализирано лицето, което е извършило покупката. Върховният административен съд многократно е подчертавал в практиката си, че издаването на АУАН е част от процедурата по административно наказване, а не от тази за налагане на принудителна административна мярка, поради което неиздаването на АУАН не представлява нарушение на процедурата по издаване на заповедта за ПАМ. В настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Само по себе си, установяването на нарушението, което не се оспорва и от жалбоподателя, е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. При това, противоречията относно лицата, присъствали на проверката и начина на връчване на протокола, който я приключва, са без правно значение. Предвид изложеното, крайният извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от наведените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. С. се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,