Решение № 3033 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2011 г.

ВАСIII отделение29.02.2012 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1283 от 18.03.2011 г. и допълнително решение № 3957 от 12.08.2011 г. по адм. д. № 8242/2009 г. на Административен съд София - град. Осъжда Васко Костов Василев, действуващ като ЕТ "Иви - 6 - Васко Василев", гр. Ямбол, с ЕИК ххххххххх, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3033 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на ЕТ "Иви - 6 - Васко Василев", гр. Ямбол, представляван от Васко Костов Василев, срещу решение № 1283 от 18.03.2011 г. и срещу допълнително решение № 3957 от 12.08.2011 г. по адм. д. № 8242/2009 г. на Административен съд София - град, с доводи, че са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъдат отменени със законните последици. Ответникът Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба срещу първото решение е просрочена, а по същество и двете решенията не са опорочени по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решенията при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Поради липса на доказателства за съобщаване на първото решение, следва да се приеме, че и двете касационни жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 1283 от 18.03.2011 г. е оставена без разглеждане и върната исковата молба на Васко Костов Василев, действуващ като ЕТ "Иви - 6 - Васко Василев", в частта й, в която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и сл. от АПК, срещу Агенцията за държавни вземания с правоприемник Националната агенция за приходите са предявени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 45562.00 лева за платена продажна цена и в размер на 376.41 платени данък "сгради" и такса "битови отпадъци", ведно със законната лихва от 20.03.2007 г. до окончателното изплащане на сумите като недопустима и е прекратено производството по адм. д. № 8242/2009 г. на Административен съд София - град в тази част. Решението в тази му част, имащо характер на определение, не е надлежно обжалвано и е влязло в сила. Със същото решение са отхвърлени исковете на Васко Костов Василев, действуващ като ЕТ "Иви - 6 - Васко Василев", с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и сл. от АПК, срещу Агенцията за държавни вземания с правоприемник Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи 853 лева разноски по съдебни дела, 40000 лева неустойка и 20000 лева претърпени загуби и пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 20.03.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани, и Васко Костов Василев, действуващ като ЕТ "Иви - 6 - Васко Василев", е осъден да заплати на полза на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 1667 лева. Решението в тази му част е обжалвано с първата касационна жалба. С допълнително решение № 3957 от 12.08.2011 г. е отхвърлено искането на Васко Костов Василев, действуващ като ЕТ "Иви - 6 - Васко Василев", за прогласяване нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот № 3589/2003/017242/20.03.2007 г., издадено от публичен изпълнител при АДВ - ИРМ, гр. Ямбол, РД - Бургас, като неоснователно. Това допълнително решение е обжалвано с втората касационна жалба. За да постанови посочените решения, съдът е събрал относимите доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено. Изводите му са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. След като не са нарушени изискванията за компетентност и форма по отношение на постановлението за възлагане, както и не са допуснати такива нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят нищожност на издадения акт, правилно е прието, че същият е валиден. В производството съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК не се установява нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот № 3589/2003/017242/20.03.2007 г., издадено от публичен изпълнител при АДВ - ИРМ, гр. Ямбол, РД - Бургас, от където и извода, че не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице и втората предпоставка - претърпени вреди. В случая ищецът претендира, че е претърпял имуществени вреди под формата на платени разноски по съдебно производство, неустойка и загуби и пропуснати ползи. Освен, че не са последица от незаконосъобразен, административен акт, за тези вреди не е установено да са реално претърпени. Не са представени доказателства за плащане от страна на ищеца на разноски по водените дела, не се установява и изплащане на неустойка, за която самият той твърди, че е потенциална, а не реална. Същото се отнася и до претенцията за претърпени загуби и пропуснати ползи от невъзможността да ползва закупения имот и да реализира инвестиционните си намерения. Освен факта на разполагане на сградите и съоръженията върху терена, няма данни през посочения период ищецът да е бил възпрепятстван да ползва терена, във владение на който е въведен. По отношение на третата предпоставка за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредите, след като не са установени първите две, обосновано и законосъобразно, е прието, че изследването й е безпредметно. От изложеното е видно, че оспорените решения са валидни, допустими и правилни и като такива следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

1