Решение № 12253 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт П. Маршавелска против решение 419 от 25.02.2021 г., постановено по адм. дело 93/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на "МАРИО 2012" ЕООД е отменено уведомително писмо изх. 01-2600/5320 от 10.09.2019 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се потвърди обжалваният административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "МАРИО 2012" ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС Пловдив е образувано по оспорване на уведомително писмо изх. 01-2600/5320 от 10.09.2019 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 21 от Регламент /ЕС/65 на Комисията от 27.11.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата) е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) на "МАРИО 2012" ЕООД. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в несъответствие с материалния закон и неговата цел, поради което прекратяването на агроекологичния ангажимент на посоченото от органа правно основание е незаконосъобразно. Съдът, кредитирайки приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице Георгиев по назначената СТЕ, е счел, че имоти с кадастрален 40333.99.912, 40333.99.990, 40333.99.185, 40333.99.177, 40333.99.915 и 40333.1.256, посочени в оспореното уведомително писмо, като имоти за които "МАРИО 2012" ЕООД не е доказало невъзможност да продължи изпълнението на поетия от дружеството ангажимент не са заявени в договор ПМ-002 от 08.10.2012 г., а са описани като съседни имоти на заявения имот 40333.99.1., както и че процесните парцели не са с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, а представляват гори - държавна и общинска собственост, воден обект и туристическа база и не попадат в обхвата на слой от земи с висока природна стойност. Адм5инистративният съд е приел, че "МАРИО 2012" ЕООД е прекратил извършването на земеделска дейност през есента на 2015 г., която е третата година от поетия петгодишен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания и не е подал заявление за подпомагане за 2016 г., но същият е изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредбата и е уведомил ДФЗ - РА за настъпването на форсмажорни или изключителни обстоятелства, като е последвало уведомяването му за извършването на административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и този факт не е спорен между страните, но посочените в уведомителното писмо парцели, съставляващи 0,69 ха площ са извън обхвата на договора за наем ПМ-002/08.10.2012 г., сключен между "МАРИО 2012" ЕООД, като наемател и Министерство на земеделието и храните (МЗХ), представлявано от министъра на земеделието и храните, като наемодател, същите никога не са били ползвани от земеделския стопанин и не са декларирани в подадените заявленията за подпомагане. Решението е правилно. По делото е приложен договор за отдаване под наем на земеделски земи ПМ-002/08.10.2012 г., сключен на 08.10.2012 г. между "МАРИО 2012" ЕООД, като наемател и Министерство на земеделието и храните (МЗХ), представлявано от министъра на земеделието и храните, като наемодател за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд в общ размер на 504.637 дка в землищата на [населено място], общ. Карлово и [населено място], общ. Хисаря срещу заплащане на годишен наем за съответната стопанска година в размер на 3 532,46 лв. общо за наетите земи, като съгласно т. 6 от договора, същият се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година, като към договора за наем са приложени 2 бр. скици, протокол-опис към договор ПМ- 002/08.10.2012 г. за предаване за временно и възмездно ползване на недвижим имот с 000028, с площ 252,020 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Карлово, начин на трайно ползване пасище, мера и недвижим имот с 099001, с площ 252,617 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Хисаря, начин на трайно ползване пасище, мера и 2 бр. талони за регистрация на договор за наем в Общинска служба по земеделие гр. Карлово и Общинска служба по земеделие гр. Хисаря. "МАРИО 2012" ЕООД, в качеството му на земеделски стопанин, е подало заявление за подпомагане за кампания 2013 г. с УИН 16/050413/26098, като е поело многогодишен ангажимент по Мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). За последващите кампании до 2015 г. включително, дружеството е подавало ежегодно заявления за подпомагане по процесната мярка за същите парцели. Не се спори по делото, че "МАРИО 2012" ЕООД не е подало заявление за плащане за 2016 г. по поетия петгодишен ангажимент за процесната мярка. В изпълнение на §15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Обн., ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г./ предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, още със заявление вх. 02-161-746 от 14.09.2015 г. до ДФЗ, дружеството е отправило молба за прекратяване на поетия от същото агроекологичен ангажимент, поет въз основа на договор за отдаване под наем на земеделски земи ПМ-002/08.10.2012 г., считано от 01.10.2015 г. (дата на прекратяване на договора за наем). Последвало е подписването на споразумение от 01.10.2015 г., между Министерство на земеделието и храните, представлявано от министъра на земеделието и храните и "МАРИО 2012" ЕООД, с което е прекратено действието на сключения договор за наем ПМ-002/08.10.2012 г. на основание чл. 89 от ЗЗД, във връзка с §15, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради наличието на обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от страните - изменение в нормативната уредба, регламентираща действието на договора, а с протокол - опис към договор ПМ-002/08.10.2012г. от 01.10.2015 г. наемателят "МАРИО 2012" ЕООД предава ползваните от него парцели по прекратения договор за наем на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Пловдив. С писмо изх. 01-2600/6647/28.10.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, "МАРИО 2012" ЕООД е уведомено, че предвид разпоредбите на чл. 7 и чл. 67, ал. 1 от Наредбата, в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделски стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл. 59 от Наредбата, следва да представи доказателства в 15 дневен срок в ДФЗ за прекратяване договори за ползване земи от общинския или държавния поземлен фонд, с предупреждение за евентуално прекратяване на агроекологичния ангажимент съгласно чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата. С последващо заявление вх. 02-160-2600/850 от 21.11.2016 г. "МАРИО 2012" ЕООД е уведомило фонда за сключено споразумение на 01.10.2015 г. подписано от същия и Министерството на земеделието и храните, представлявано от министъра на земеделието и храните, с което е прекратено действието на сключения договор за наем ПМ-002/08.10.2012 г., като дружеството е поискало прекратяването на агроеколочния ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., поради наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, изразяващи се в отчуждаване на стопанството, което не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. В последствие е издадено процесното уведомително писмо изх. 01-2600/5320 от 10.09.2019 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в резултат на извършени административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, в което е посочено, че дружеството не е подало заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС -1/" през кампания 2016 г. и е прието за доказано, предвид представените доказателства, че по отношение на част от площите, за които е бил поет ангажимент, в резултат на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, дружеството е било в обективна невъзможност. За тези площи органът е приел, че са налице форсмажорни обстоятелства, поради които същото не може да изпълни поетите агроекологични ангажименти. Приел е също, че не е доказана невъзможност поради форсмажорни обстоятелства да продължи изпълнението на поетия ангажимент за площ в размер на 0,69 ха и същата не е заявена за подпомагане. Посочено е, че референтната площ, за която не е доказано невъзможност да се спази поетия от "МАРИО 2012" ЕООД ангажимент, се пресича с описаните в табличен вид в оспореното уведомително писмо кадастрални имоти, за които заявителят не е представила документи за прекратяване на правото на ползване и не е заявил за подпомагане за кампания 2016 година. Поради това и на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. При тези факти настоящият състав споделя извода на АС Пловдив за незаконосъобразност на възприетото от АО правно основание за издаване на оспорения акт - чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В оспореното уведомително писмо е прието че от "МАРИО 2012" ЕООД не е доказана невъзможност поради форсмажорни обстоятелства или изключителни обстоятелства да продължи изпълнението на поетия ангажимент за площ в размер на 0,69 ха, без да е отчетено обстоятелството, че същият е изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредбата и е уведомил ДФЗ - РА за настъпването на форсмажорни или изключителни обстоятелства, сключено е допълнителното споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на договора за наем, относно земеделските имоти, за които се отнася изискването по § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. По делото не се е твърдяло и не са представени други договори, извън обсъдения, по силата на които "МАРИО 2012" ЕООД е ползвал земеделските имоти, заявени по мярка 214. Данните по делото сочат, че "МАРИО 2012" ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредбата, относно площите, за които е имало ангажимент, съгласно изискването по § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като в конкретния случай се доказва, че посочените в оспореното уведомителното писмо парцели, с площ 0,69 ха, за които е прието, че дружеството не е доказало невъзможност да продължи да изпълнява поетия ангажимент са извън обхвата на договора за отдаване под наем на земеделски земи ПМ-002/08.10.2012 г., сключен на 08.10.2012 г. между "МАРИО 2012" ЕООД, като наемател и Министерство на земеделието и храните (МЗХ), представлявано от министъра на земеделието и храните, като наемодател. Те никога не са били ползвани от земеделския стопанин и не са декларирани в подадените заявленията за подпомагане. Съдът правилно е приел, че позоваването от страна от административния орган на вътрешноведомствени актове - Процедура относно реда за прекратяване на многогодишни ангажименти от Ос 2 от ПРСР 2007 2013 г. и Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 2007 2013 г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014 2020 г., непредставени като доказателство по делото и за които не може да се приеме, че са общодостъпни в Интернет страницата на ДФЗ не могат да доведат до обоснован извод относно коректното изчисляване размера на площта от 0,69 ха, по отношение на която е прието, че не са налице форсмажорните или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, както и че същите представляват разлика между първоначално определената площ за подпомагане от 23,24 ха и адаптираната площ от 22,55 ха. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Ответникът по касация - "МАРИО 2012" ЕООД претендира, но не представя доказателства за реално сторени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховият административен съд, пето отделение,