Решение № 13785 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2020 г.

Решение № 13785 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по две касационни жалби на Кмета на община Перник, чрез процесуалния му представител старши юрк. Евтимова, и на П. Симидчиев и С. Багдатова, чрез процесуалния им представител адв. Зафиров, против Решение № 513 от 18.12.2019 г., постановено по адм. д. № 500/2019 г., с което по жалбата на Б. Троянов и Р. Троянова е отменена заповед № 231 от 16.02.2015 г. на кмета на Община Перник, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрена поправка на границите на имот планоснимачен (пл.) № 023032 и попълване на кадастралния план на с. Драгичево, м. "Селска бара" със сглобяема дървена вила, построена в имота по приложена скица – проект. С решението община Перник е осъдена да заплати разноските по делото. С касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят и недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като твърдят, че жалбоподателите пред първата инстанция не са били активно легитимирани да оспорят заповедта и нямат качеството на заинтересовани страни по § 1, т. 13 от ДР на ЗУТ, тъй като макар и собственици на съседен имот, чиято граница се засяга от изменението не са били вписани като собственици в разписния лист към кадастралния план, като се позовават на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Касаторът кметът на община Перник претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 лв., а касаторите П. Симидчие и С. Багдатова претендират разноски и за двете инстанции. Ответниците Б. Троянов и Р. Троянова изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, но по съображения различни от изложените в тях. За да постанови оспореното решение АС – гр. Перинк е приел, че жалбата на жалбоподателите пред първата инстанция срещу оспорената заповед по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР на кмета на община Перник е допустима и те са заинтересовани да я оспорват – лица от категорията на тези по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, тъй като се легитимират като собственици на съседен имот, на имота предмет на заповедта, чиято граница се е променила с нанасянето на имота по оспорената заповед, като е навлезнала в техния имот, както и изградената и нанесена с оспорената заповед дървена вила също при процедираната промяна частично попада в имота на жалбоподателите. Приел е, че § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР очертава кръга на заинтересованите лица, които са собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, засегнат от изменението на кадастралния план, за каквито жалбоподателите се легитимират с нотариален акт за собственост, без да изисква вписване в разписния лист към кадастралния план, като е приел, че при наличие на специална норма на § 1, т. 13 от Др на ЗКИР, чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е неприложим. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по § 4, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗКИР, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че посочената като правно основание разпоредба на § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР определя компетентостта на органа, но не съдържа прави основания за изменение на кадастралния план. Посочил е, че това е разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, която обаче предвижда три хипотези при които е допустимо изменение на кадастралния план. Посочил е, че липсата на посочени в заповедта правни основания, но и липсата на посочени фактически основания, обосноваващи изменението на кадастралния план, представлява нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като това препятства защитата на засегнатите лица от една страна, а от друга препятства и възможността на съда да извърши преценка за правилното приложение на материалния закон. Поради така установените съществени нарушения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава я е отменил. Решението е недопустимо. Правилен е извода на съда за това, че жалбоподателите пред първата инстанция са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, за които е признато право на жалба срещу заповедта за изменение на кадастралния план, като легитимиращи се като собственици на имот засегнат от изменението. Правилно съдът е приел и че в случая е налице специална разпоредба на ЗКИР, определяла кръга на заинтересованите лица по този закон, и съответно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е неприложим. Съдът обаче се е произнесъл при липса на предмет на оспорване, а именно по несъществуващ акт. Това е така, тъй като § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (обн. ДВ бр. 49/2014 г., изм. ДВ бр. 101/2015 г.) "С влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални данни". Видно от цитираната разпоредба с приемане на заповед за одобряване на кадастралната карта за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план за тази територия, включително и действието на измененията му. От приетата по делото СТЕ се установява, че за територията, в която се намира имота предмет на оспорената заповед пл. № 023032 и имота на жалбоподателите пред първата инстанция пл. № 023031, със заповед № РД – 18 – 1169 от 28.05.2018 г. е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на с. Драгичево. По одобрената кадастрална карта от СТЕ се установява, че имота, предмет на оспорената заповед е нанесен като имот с идентификатор № 23251.23.32, а имота на жалбоподателите пред първата инстанция е нанесен като имот с идентификатор № 23251.23.31. Т. е. за територията, за която е одобрено изменението на кадастралния план, както и за имота, предмет на плана, включително нанесените обекти, е налице одобрена и влезнала в сила кадастрална карта. Съгласно посочения § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с одобряването на кадастралната карта за територията от 28.05.2018 г. е прекратено действието на кадастралния план. В тази връзка и не е налице годен за оспорване акт, поради прекратеното действие на кадастралния план. По изложените съображения жалбата на жалбоподателите пред първата инстанция е била недопустима, поради липса на годен за оспорване акт. В тази връзка съдът е следвало да я остави без разглеждане на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК и да прекрати производството по делото. Като е разгледал жалбата по същество, съдът е постановил недопустимо решение. По изложените съображения са налице основанията по чл. 209, т. 2 от АПК, оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, постановено по недопустима жалба и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Б. Троянов и Р. Троянова срещу заповед № 231 от 16.02.2015 г. на кмета на Община Перник да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено. За пълнота следва да се посочи, че пътят на защита на жалбоподателите пред първата инстанция при евентуално неправилно нанасяне на границата между техния имот и съседния е иницииране на изменение на одобрената кадастрална карта, тъй като тя е действащия кадастър и е влезнала в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора кмета на община Перник за присъждане на разноски по делото, като обаче същите следва да бъдат уважени в предвидения от закона минимален размер от 100 лв. съглано чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изхода на спора е основателно и искането на касаторите П. Смидчиев и С. Багдатова за присъждане на разноски за двете инстанции, като по отношение на П. Смидчиев не са налице доказателства за строени разноски в първата инстанция, тъй като представения договор за правна помощ от него за процесуалния му представител не съдържа договорена или заплатена сума, като в тази връзка по отношение на него следва да бъде уважено искането за възстановяване за разноски за платената държана такса за настоящата инстанция в размер на 70 лв. По отношение на С. Багдатова са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за първата инстанция и държавна такса от 70 лв. за настоящата инстанция. Искането на ответниците по касация Б. Троянов и Р. Троянова за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение