Решение № 11402 от 2.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2019 г.

Решение № 11402 от 2.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е образувано по искане вх. № 16221 от 28.05.2019 година, подписано от М. Ц. Мянова чрез адв. Л. Мошолов за отмяна на решение № 5830/18.10.2017 година на Админстративен съд С. град по адм. д. № 6254/2016 година, оставено в сила с решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година. Към искането, на л. 9 по делото, е приложено пълномощно, с което М. Ц. Мянова упълномощава адв. Мошолов за процесуално представителство пред Върховен административен съд по повод молба за отмяна. Към искането са приложени и описани освен соченото пълномощно, също и: молба до Административен съд С. град от М. Мянова вх. № 9515/28.03.2019 година (л. 10 по делото); жалба-сигнал до СО, Район "Витоша" от М. Мянова и И. Мянова, вх. № РВТ18-ГР94-6065/27.12.2018 година (л. 14 по делото); искане от 29.10.2018 година за издаване на удостоверение за данъчна оценка от М. Мянова (л. 17 по делото), удостоверение за данъчна оценка от 29.10.2018 година (л. 19 по делото), удостоверение за данъчна оценка от 2004 година и от 2014 година (л. 22 и л. 23 по делото), съобщение с данъчна оценка за 2019 година (л. 24 по делото), нотариален акт от 14.11.1994 година (л. 26 по делото), удостоверение за наследници от 02.10.2018 година (л. 27 по делото), скица на поземлен имот от 24.10.2018 година (л. 28 по делото), нотариален акт от 05.07.2005 година (л. 31 по делото), удостоверение от ГИС С. от 18.03.2013 година (л. ЗЗ по делото), удостоверение от ГИС С. от 05.02.2014 година (л. 34 по делото). Искането за отмяна се основава на чл. 239, т. 1 и чл. 239, т. 5 АПК. Видно от текста на искането, г-жа Мянова, чрез адв. Мошолов, е изписала като попадащи в квалификацията по чл. 239, т. 1 АПК следните обстоятелства: 1/Липсва идентификация на имота, за който г-жа М. Мянова и И. Мянова получават данъчни оценки; 2/Липсва идентификация на имот пл. № 622, който е съседен на съсобствения им УПИ XIII-518; 3/Преди влизане в сила на решението по адм. д. № 6254/2016 година по описа на АССГ, в АССГ било образувано ново адм. д. № 11586/2017 година; 4 Решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година било вътрешно противоречиво. 5 По адм. д. № 2152/2018 година Върховният административен съд неправилно конституирал страните. 6/Нито от решение № 5830/18.10.2017 година на Админстративен съд С. град по адм. д. № 6254/2016 година, нито от решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година било видно по кой регулационен план и по коя скица са продадени идеални части от процесния имот. Видно от текста на искането, г-жа Мянова, чрез адв. Мошолов, е изписала като попадащи в квалификацията по чл. 239, т. 5 АПК следните обстоятелства: 1 Жалбоподателката И. Мянова се представлявала в процеса от майка си – М. Мянова по пълномощно, заверено от Генералното Консулство на РБългария в Торонто, изх. № 1912 AUG 21 2006, което обаче важало само за гражданско дело № 10158/2005 година по описа на СРС. 2/Жалбоподателката М. Мянова временно се представлявала в процеса от адв. Раймундов, без обаче да било ясно за кой период същият бил извършвал валидни процесуални действия; 3/Пълномощниците на кмета на Район "Витоша" били нередовни, тъй като нямало заповеди за назначаването им по валидно служебно правоотношение; 4/Жалбоподателката М. Мянова по адм. д. № 2152/2018 година по описа на ВАС се представлявала сама без да притежава юридическа правоспособност; 5/Жалбоподателката И. Мянова се представлявала от майка си, която нямала юридическа правоспособност; 6/Кметът на община Витоша се представлявал от лица без представитела власт. Предвид изложеното, се прави искане за отмяна на сочените решения и връщане делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане.

По делото са постъпили становища, пояснения, молби, молби-уточнения от г-жа Мянова. Освен въпроси, свързани с движението на делото, по които съдебният състав се е произнасял с нарочни определения, излага съображения за "подмяна самоличността на собствениците" по оспорените административни дела.

С молба-уточнение от 20.05.2020 година М. Мянова представя: 1 Удостоверение от ГИС изх. № 94-00-83/05.02.2014 година; 2/Удостоверение от АГКК изх. № 09-4-722-22-10-17444/27.08.2013 година; 3/Изпълнителен лист от 01.03.2018 година; 4/Снимка на адреса " [улица]".

В съдебно заседание адв. Мошолов от името на М. Мянова поддържа искането за отмяна.

В писмени бележки от 19.06.2020 година и писмена защита от 02.07.2020 година г-жа Мянова претендира нарушени конституционни права, състоящи се в "подмяна на самоличността на собствениците на имот пл. № XIII 518, кв. 26". Описва факти, които според нея са от значение за правилното решаване на адм. д. № 6254/2016 година по описа на АССГ. Твърди, че Заповед № РД -50-342/22.07.2004 година на кмета на СО – Р. В. е нищожен акт, тъй като И. Мянова липсвала като собственик на имот пл. № XIII 518. В продължение на години се водели действия по прекратяване на това нарушение. Прави искане съдът да установи, че не е спазена процедурата по издаване на Заповед № РД -50-342/22.07.2004 година на кмета на СО – Р. В., като същата не била влязла в сила. Иска тази заповед да бъде прогласена за нищожна, а при условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна.

По делото е постъпила и писмена защита от адв. Мошолов с дата 02.07.2020 година. Поддържа съображенията по искането за отмяна.

На 17.07.2020 година по номера на делото е постъпила и молба от М. Ц. Мянова, с която иска преценка на необходимостта от поправка на протокола от 25.06.2020 година. Твърди, че И. Мянова била искател, а не ответник, тъй като в рамките на адм. д. № 12070/2019 година М. Мянова и И. Мянова били задължителни другари. Излага съображения във връзка с правилността на решенията, чията отмяна иска и по поставения въпрос за преюдициалност по повод образувано изпълнително дело № 1064/2018 година на ЧСИ Р. М..

Ответникът, Кметът на Столична община - район "Витоша" - редовно призован, не изпраща процесуален представител. Изразява писмено становище във възражение от 13.06.2019 година чрез юрк. Григорова и в заявление от 20.05.2020 година. Твърди, че предмет на адм. д. № 6254/2016 година по описа на Админстративен съд С. град е Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район Витоша за изменено одобрение на дворищната регулация по верни имотни граници за парцели УПИ XII-517, XIII-518, XIV-519, XV-520 в кв. 26 по плана на в. з. "Киноцентър – I част-разширение". Преписката била образувана по повод молба от Х. Д. от 04.05.2004 година в качеството му на собственик на УПИ XIII-518 в кв. 26 по представен нотариален акт № 96, том XXX, дело № 3763/94. Преписката била разгледана от Експертен съвет по устройство на територията в район Витоша. Проектът за изменение бил приет с решение № 23 и обективиран в протокол № 26/07.07.2004 година. Със Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район Витоша било одобрено изменението на дворищната регулация по верни имотни граници за парцели УПИ XII-517, XIII-518, XIV-519, XV-520 в кв. 26 по плана на в. з. "Киноцентър – I част-разширение". Проектът за промяна на границите бил обявен на г-жа Мянова с препоръчано писмо с обратна разписка № СТ-94-Х-47. По делото била назначена графологическа експертиза, от която било видно, че подписът на обратната разписка е на г-жа Мянова. Срокът за обжалване на заповедта бил изтекъл към 2004 година, поради което и АССГ прекратил производството по адм. д. № 6254/2016 година по описа на АССГ в частта по искането на М. Мянова за отмяна на Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район Витоша като незаконосъоразна. Тъй като липсвали данни за съобщаване на заповедта на И. Мянова, съдът осъществил контрол за законосъобразност по жалбата й срещу Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район, както и по жалбата на М. Мянова досежно нищожността на същата заповед, като отхвърлил същите. Страните извън М. и И. Мянови били конституирани по делото на АССГ предвид това, че предмет на заповедта били и други имоти, извън собствения на жалбоподателките. Твърди, че решението на ВАС по адм. д. № 2152/2018 година е влязло в сила, всички възражения на Мянова по съществото на спора са преклудирани. Същата не сочи нови обстоятелства и нови доказателства, открити след влизане на решението в сила, за които не е знаела. В хода на производството не били допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с правото й на защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, И. С. Мянова - редовно призована, не се явява, представлява се от М. Мянова, с пълномощно по делото.

Ответникът, В. Е. Мак Калъм - редовно призована, не се явява и не се представлява. В становище от 24.06.2020 година (л. 242 по делото) твърди, че имотът, предмет на сочената заповед е продаден на публична продан, като в хода на производството по делото същият е правилно индивидуализиран. Въпросът за законосъобразността на Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район "Витоша" бил решен с решение по адм. д. № 2640/2016 година по описа на ВАС, влязло в сила, и не можел да се пререшава. Молбата на М. Мянова целяла именно такова пререшаване.

Ответникът, Л. Ц. Й. - редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Й. М. Д. - редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Д. Д. К. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, П. Б. В. - редовно призован, не се явява. От адв. И. А. е постъпило становище – л. 230 по делето за неоснователност на искането за отмяна.

Ответникът, К. К. В. - редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Н. К. В. - редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адвокат Марчев, с пълномощно по делото.

При извършена служебна проверка за допустимост на искането за отмяна, съдебният състав на Върховен административен съд приема, че същото е допустимо:

1 Искане вх. № 16221 от 28.05.2019 година, подписано от М. Ц. Мянова чрез адв. Л. Мошолов за отмяна на решение № 5830/18.10.2017 година на Админстративен съд С. град по адм. д. № 6254/2016 година, оставено в сила с решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година, е вх...дирано в Административен съд С. град на 28.05.2019 година. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 19.12.2018 година. Искането включва основания по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 240, ал. 3 АПК, в случаите на чл. 239, т. 5 АПК искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Като подадено на 28.05.2019 година искането на М. Мянова е допустимо на основание чл. 240, ал. 3 АПК.

2 М. Мянова е страна в производството по адм. д. № 6254/2016 година по описа на АССГ и страна в производството по адм. д. № 2152/2018 година по описа на ВАС, поради което се явява лице с правна легитимация по чл. 238, ал. 1 АПК, за което съдебният акт, постановен в рамките на това производство, е неблагоприятен.

1. Атакуваните влезли в сила съдебни решения са годен предмет на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 АПК.

По основателността на искането:

Отмяната по реда на чл. 237 и следващите АПК е извънреден способ за контрол, който като производство се развива след приключване на инстанционното производство пред съд. По реда на отмяната не могат да бъдат отстранени всички видове пороци на атакувания съдебен акт, само тези обосновани от лимитативно изброените в чл. 239 пороци (виж Систематичен коментар "Административнопроцесуален кодекс", ИК "Т. и право", С., 213, л. 1415).

В конкретната хипотеза искателят релевира две групи нарушения: по чл. 239, т. 1 и по чл. 239, т. 5 АПК.

По основателността на искането с правна квалификация чл. 239, т. 1 АПК:

Съгласно съдебната практика и доктрина, хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са създадени след приключване на устните състезания по делото, завършило с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Новите обстоятелства и доказателства следва да са от съществено значение при решаване на спора по същество. Те трябва да не са били известни на страната и да не са могли да й бъдат известни. Непълнотата на фактически и доказателсвен материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на страната по отношение на собствения й интерес, нито на процесуално нарушение на съда (виж Систематичен коментар "Административнопроцесуален кодекс", ИК "Т. и право", С., 213, л. 1424).

В конкетната хипотеза всички представени от страната и описани по-горе доказателства са с дата преди датата на постановяване на съдения акт, като анализът им не сочи на извод за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Напротив, към искането за отмяна са представени: молба до Административен съд С. град от М. Мянова вх. № 9515/28.03.2019 година (л. 10 по делото); жалба-сигнал до СО Р. В. от М. Мянова и И. Мянова, вх. № РВТ18-ГР94-6065/27.12.2018 година (л. 14 по делото); искане от 29.10.2018 година за издаване на удостоверение за данъчна оценка от М. Мянова (л. 17 по делото), удостоверение за данъчна оценка от 29.10.2018 година (л. 19 по делото), удостоверение за данъчна оценка от 2004 година и от 2014 година (л. 22 и л. 23 по делото), съобщение с данъчна оценка за 2019 година (л. 24 по делото), нотариален акт от 14.11.1994 година (л. 26 по делото), удостоверение за наследници от 02.10.2018 година (л. 27 по делото), скица на поземлен имот от 24.10.2018 година (л. 28 по делото), нотариален акт от 05.07.2005 година (л. 31 по делото), удостоверение от ГИС С. от 18.03.2013 година (л. ЗЗ по делото), удостоверение от ГИС С. от 05.02.2014 година (л. 34 по делото). Решението на ВАС е влязло в сила на 18.12.2019 година. Спрямо тази дата всички представени доказателства са предхождащи. Предвид това, че документите са или съставени от г-жа Мянова (като жалби) или същата е техен адресат (данъчни оценки, писма от ГИС), те са били известни на искателката. Не се налага извод документите да установяват факти и обстоятелства, които при решаване на спора по същество да не са били известни на страната. Същото касае и представените с молба-уточнение от 20.05.2020 година от М. Мянова: 1 Удостоверение от ГИС изх. № 94-00-83/05.02.2014 година; 2/Удостоверение от АГКК изх. № 09-4-722-22-10-17444/27.08.2013 година; 3/Изпълнителен лист от 01.03.2018 година; 4/Снимка на адреса " [улица]".

Предвид гореизложеното, съставът на Върховен административен съд не приема за основателно искането за отмяна на сочените влезли в сила решения на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Предмет на адм. д. № 6254/2016 година по описа на Админстративен съд С. град е Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район Витоша за одобрено изменение на дворищната регулация по верни имотни граници за парцели УПИ XII-517, XIII-518, XIV-519, XV-520 в кв. 26 по плана на в. з. "Киноцентър – I част-разширение". Преписката е образувана по повод молба от Х. Д. от 04.05.2004 година в качеството му на собственик на УПИ XIII-518 в кв. 26 по представен нотариален акт № 96, том XXX, дело № 3763/94. Преписката е разгледана от Експертен съвет по устройство на територията в район Витоша. Проектът за изменение е приет с решение № 23 и обективиран в протокол № 26/07.07.2004 година. Със Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район Витоша е одобрено изменението на дворищната регулация по верни имотни граници за парцели УПИ XII-517, XIII-518, XIV-519, XV-520 в кв. 26 по плана на в. з. "Киноцентър – I част-разширение". С решение № 5830/18.10.2017 година на Админстративен съд С. град по адм. д. № 6254/2016 година, оставено в сила с решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година съдът оставя без разглеждане жалбата на М. Мянова срещу Заповед № РД – 50-342 от 22.07.2004 година на кмета на СО – район Витоша в частта относно искането й за отмяна като незаконосъобразна и отхвърля по същество жалбата на М. Мянова с искане за прогласяване на нищожност на този акт, както и жалбата на И. Мянова с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В настоящото производство не се представят нови доказателства и не се релевират нови обстоятелства неизвестни на страната към датата на постановяване на окончателния съдебен акт, които да са релевантни за правилното решаване на сочения спор по същество.

Правилно е възражението на ответника, че с извънредното производство по реда на чл. 237 и следв. АПК е недопустимо да се пререшава спор, решен с влязло в сила съдебно решение на ВАС. П. по чл. 239, т. 1 АПК липсва, поради което и съставът на ВАС няма основание да отмени влезлите в сила решения на АССГ и ВАС, атакувани в настоящото производство.

В тази насока, твърденията на искателя за: 1/Липса на идентификация на имота, за който г-жа Мянова и И. Мянова получават данъчни оценки; 2/Липса на идентификация на имот пл. № 622, който е съседен на съсобствения им УПИ XIII-518; 3/Образувано преди влизане в сила на решението по адм. д. № 6254/2016 година по описа на АССГ, в АССГ на ново адм. д. № 11586/2017 година; 4 Вътрешно противоречие на Решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година. 5 Неправилно конституиране на страните по адм. д. № 2152/2018 година Върховния административен съд. 6/Липса на данни в решение № 5830/18.10.2017 година на Админстративен съд С. град по адм. д. № 6254/2016 година и в решение № 15926/19.12.2018 година на Върховен административен съд по адм. д. № 2152/2018 година по кой регулационен план и по коя скица са продадени идеални части от процесния имот, като целят пререшаване на спора по влезлия в сила акт, без да са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК, са неоснователни.

По основателността на искането с правна квалификация чл. 239, т. 5 АПК:

Основанието по т. 5 е налице, когато страната, подала искането за отмяна вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

И тази причина за отмяна на атакуваните съдебни актове не е налице в случая:

Видно от текста на искането, г-жа Мянова, чрез адв. Мошолов, е изписала като попадащи в квалификацията по чл. 239, т. 5 АПК следните обстоятелства:

1 Жалбоподателката И. Мянова се представлявала в процеса от майка си – М. Мянова по пълномощно, заверено от Генералното Консулство на РБългария в Торонто, изх. № 1912 AUG 21 2006, което обаче важало само за гражданско дело № 10158/2005 година по описа на СРС: – Позоваването е недопустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като И. Мянова не е искател по делото. Същата не е подписала искането за отмяна на сочените решения, липсва изявление от И. Мянова за отмяна на решенията, което да е вх...дирано по номера на делото и по което съдът да дължи произнасяне. Неоснователно е възражението на г-жа М. Мянова, че И. Мянова трябвало да бъде конституирана като искател, тъй като била задължителен другар на майка си. Искането за отмяна е подадено единствено от М. Мянова и изразеното становище от последната като пълномощник на И. в хода на делото, че искането е основателно, не превръща И. Мянова в искател по делото.

2/Жалбоподателката М. Мянова временно се представлявала в процеса от адв. Раймундов, без обаче да било ясно за кой период същият бил извършвал валидни процесуални действия: – Възражението е неоснователно, тъй като процесуалните права на г-жа М. Мянова не са нарушени. В хода на производството и пред АССГ и пред ВАС същата се е явявала лично и е осъществявала правото си на защита лично, каквато възможност АПК категорично предвижда.

3/Пълномощниците на кмета на Район "Витоша" били нередовни, тъй като нямало заповеди за назначаването им по валидно служебно правоотношение: - Позоваването е недопустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като г-жа М. Мянова в производство по отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК може да навежда единствено възражения за свои нарушени права на защита и на участие в процеса. Същата няма процесуална възможност в процеса да упражнява права на защита досежно участието на кмета на общината като ответник по делото;

4/Жалбоподателката М. Мянова по адм. д. № 2152/2018 година по описа на ВАС се представлявала сама без да притежава юридическа правоспособност: – АПК във връзка с ГПК изискват юридическа правоспособност само по отношение на процесуалните представители на страните, но не и по отношение на самата страна, която има осигурено право на участие в процеса и без да е представлявана от процесуален представител, както и без значение дали има юридическа правоспособност;

5/Жалбоподателката И. Мянова се представлявала от майка си, която нямала юридическа правоспособност: – Позоваването е недопустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като И. Мянова не е искател по делото. М. Мянова няма процесуална възможност в процеса да упражнява права на защита досежно участието на друга страна.

6/Кметът на община Витоша се представлявал от лица без представителна власт: - Позоваването е недопустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като г-жа Мянова може да навежда единствено възражения за свои нарушени права на защита и на участие в процеса. Същата няма процесуална възможност в процеса да упражнява права на защита досежно участието на кмета на общината като ответник по делото.

Горното обосновава извод за неоснователност на искането за отмяна и в частта досежно основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Страната, М. Мянова е конституирана като страна в производството по адм. д. № 6254/2016 година по описа на АССГ и по адм. д. № 2152/2018 година по описа на ВАС. С. е била редовно уведомена за проведените съдебни заседания по делото. Упражнила е ефективно правото си на защита по него, като в хода на производствата не са допуснати нарушения, които да лишават г-жа М. Мянова от право на участие по делата.

Горното обосновава извод за неоснователност на искането и на двете посочени правни основания.

На 17.07.2020 година по номера на делото е постъпила молба от М. Ц. Мянова, с която иска преценка на необходимостта от поправка на протокола от 25.06.2020 година. По молбата съставът приема, че е извън сроковете по чл. 151, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което се явява недопустима. Протоколът от откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2020 година, е публикуван на Интернет страницата на Върховния административен съд на 01.07.2020 година. Считано от тази дата, срокът по чл. 151, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК изтича на 08.07.2020 година. Като подадено на 17.07.2020 година искането за поправка на протокола се явява недопустимо като просрочено.

Предвид изхода на делото, на ответника, се дължат разноски в размер на 100 лева (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 249 от същия нормативен акт, съставът на Върховен административен съд