Решение № 790 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 992/2016 г.

Решение № 790 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 992/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., срещу решение № 557 от 8.12.2015 г., постановено по адм. дело № 851 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено издаденото от касатора решение № 2153-14-23/24.09.2015 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения за нарушения на чл. 82, ал. 1 от КСО във вр. с § 22с от ПЗР на КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. И. Д. от с. Б. махала, обл. П., е оспорила касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-14-23 от 24.09.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 15 от 10.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 96 от КСО, с което са прекратени, считано от 25.05.2015 г., отпуснатите на Н. И. Д. две наследствени пенсии за осигурителен стаж и възраст (от майка й Ц. Т. И. и от баща й И. Т. И.), както също и получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от баща й И. Т. И., като вместо това е разпоредено изплащане в пълен размер на отпуснатата лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Решението на Административен съд - П., с което жалбата е уважена, е постановено в нарушение на § 22с от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) във вр. с чл. 82, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 73, ал. 3 от КСО и чл. 30, ал. 2 от НПОС. И., че лицето има право да получава наследствените пенсии пожизнено, е неправилен. По делото е установено, че с решение № 0786363 от 6.02.1984 г., издадено от пенсионната комисия при ОНС - П., на ответницата по касация Н. И. Д., род. на 05.12.1953 г., е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1.12.1983 г. до 9.11.1985 г. Лицето е било инвалидизирано във втора група с ЕР на ТЕЛК № 1885 от 10.11.1983 г. за срок от две години при начална дата на инвалидността 10.11.1983 г. След ново инвалидизиране изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновено с решение от 12.09.1988 г., считано 7.09.1988 г., пожизнено. Отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е регулярно осъвременявана, като от 1.01.2000 г. е отпусната и социална пенсия за инвалидност. На 24.01.2007 г. Н. И. Д. е подала заявление за отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука от баща й И. Т. И., починал на 13.01.2007 г. Приложила е ЕР № 0188 от 24.01.2007 г. на ТЕЛК при "УМБАЛ Д-р Г. С." ЕАД - П., с което за начална дата на инвалидността е определена 13.09.1971 г., когато заявителката е била на навършени 17 години. С разпореждане № 1934 от 27.08.2007 г. пенсионният орган е отпуснал на лицето наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука заедно със социална пенсия за инвалидност. Изплащането на отпуснатата пожизнена лична пенсия за инвалидност е спряно. С ЕР № 1411 от 11.06.2013 г., издадено от ТЕЛК при "УМБАЛ Д-р Г. С." ЕАД - П., на ответницата по касация е определена степен на трайно намалена работоспособност 95% без чужда помощ със срок на инвалидността две години до 01.06.2015 г. Въз основа на представеното експертно решение е издадено разпореждане № 5312053814 от 05.07.2013 г. за възобновяване на наследствените пенсии. На 10.03.2014 г. Н. И. Д. е подала заявление за отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от майка й Ц. Т. И., починала на 1.01.2014 г. С разпореждане № 5312053814/15 от 19.03.2014 г. на лицето са отпуснати три наследствени пенсии, разпоредено е изплащане на две от тях и на лична социална пенсия за инвалидност, общо в размер 770 лв. В разпореждането е отразено, че на основание чл. 30, ал. 2 от НПОС от датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО всяка наследствена пенсия "се счита отпусната пожизнено". С разпореждане от 1.07.2014 г. е извършено осъвременяване на наследствените пенсии и определяне на общ размер 840 лв. Наследствената пенсия се отпуска, за да замести липсващата издръжка от починалия родител. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила към датата на отпускане на първите наследствени пенсии през 2007 г. (ДВ, бр. 67 от 2003 г.), децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. От 1.01.2014 г. разпоредбата е допълнена с изречението "Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106.". Цитираната разпоредба е била тълкувана от пенсионните органи разширително в смисъл, че всяко лице, инвалидизирано до 18-годишна или 26-годишна възраст, при смърт на някой от родителите му придобива право на наследствена пенсия независимо от възрастта му и качеството на учащ. С допълнението на чл. 82, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) изрично е уточнено, че лицата, инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, имат право на наследствена пенсия след навършване на съответната възраст, ако учат - за срока на обучението. След като е установил, че ответницата по касация не е учаща, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал оспореното разпореждане № 15/10.07.2015 г., с което на основание чл. 96 от КСО е разпоредил прекратяване на отпуснатите две наследствени пенсии за осигурителен стаж и възраст (от майка й Ц. Т. И. и от баща й И. Т. И.), както също и получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от баща й И. Т. И. Представено е ЕР № 1323 от 25.05.2015 г. на ТЕЛК при "УМБАЛ Д-р Г. С." ЕАД - П. с определена степен на ТНР 91% без чужда помощ за срок от три години - до 01.05.2018 г. По подадено от лицето заявление на 01.07.2015 г. е издадено разпореждане № 14/03.08.2015 г. за възобновяване на пожизнената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която да се изплаща заедно с 25% от социалната пенсия за инвалидност - общо 283.11 лв. Съгласно преходната разпоредба на § 22с (нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г.) отпуснатите с начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. При тълкуване и прилагане на цитираната преходна разпоредба следва да се съобразява общата правна уредба на заварените към 1.01.2015 г. наследствени пенсии. Възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО е относима към правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг по ал. 2 и на родителите по ал. 3. По отношение на децата не е предвидено пожизнено отпускане на наследствени пенсии без оглед на възрастта и на срока на инвалидизиране, определен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от КСО намира приложение по отношение на личните пенсии за инвалидност, които се отпускат пожизнено на лицата, навършили възрастта по чл. 68. Съответно подзаконовата разпоредба на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се намира в глава първа, раздел III Пенсии за инвалидност. Наследствените пенсии са регламентирани с разпоредбите на следващия раздел IV с наименование Наследствени пенсии. Личните пенсии за инвалидност и наследствените пенсии се подчиняват на различни правни режими. На основание § 22с от ПЗР на КСО наследствените пенсии на ответницата по касация, отпуснати с разпореждане № 5312053814/15 от 19.03.2014 г. и осъвременени с разпореждане от 1.07.2014 г., следва да се изплащат до изтичане на определения срок на инвалидността съгласно ЕР № 1411 от 11.06.2013 г., издадено от ТЕЛК при "УМБАЛ Д-р Г. С." ЕАД - П. При определяне на крайната дата на изплащане на наследствените пенсии пенсионният орган е отчел обстоятелството, че на 25.05.2015 г. ответницата по касация е била преосвидетелствана с ново експертно решение № 1323 от 25.05.2015 г. на ТЕЛК при "УМБАЛ Д-р Г. С." ЕАД - П., с което й е определена степен на трайно намалена работоспособност 95% за срок от три години, считано от 1.05.2015 г. до 1.05.2018 г. Към датата на преосвидетелстване 25.05.2015 г. ответницата по касация не изпълнява материалноправните условия и не е субект на правото на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2015 г. С обжалваното съдебно решение неправилно е прието, че наследствените пенсии следва да се считат за отпуснати пожизнено и че не е налице основанието по чл. 82, ал. 1 от КСО във вр. с § 22с от ПЗР на КСО за прекратяването им след изтичане на срока на инвалидизиране съгласно ЕР на ТЕЛК № 1411 от 11.06.2013 г., като се отчете преосвидетелстването съобразно ЕР № 1323 от 25.05.2015 г. на ТЕЛК при "УМБАЛ Д-р Г. С." ЕАД - П. Така постановеното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 350 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,