Решение № 8557 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2012 г.

Решение № 8557 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - София срещу решение № 926/6.12.2011 г. по адм. дело № 706/2011 г. на Административен съд - София - област, с което е обявена нищожността на заповед № 1825/18.07.2011 г. на ВНД директор на ОД на МВР - София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Георги Паунов Георгиев, жив. в с. Драговищица, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел, че заповедта е издадена от назначен със заповед от 15.10.2010 г. на Министъра на вътрешните работи временно изпълняващ длъжността "директор на ОД на МВР - София - област" Николай Николов, но по време на ползване на платен годишен отпуск. ВНД директора на ОД на МВР - София - област е бил определил свой заместник за времето на платения годишен отпуск -11.07.2011 г. - 31.07.2011 г., като в заповедта изрично е вписано, че заместващият го Василев следва да изпълнява функционалните задължения на директор на Областна дирекция на МВР - София, като осъществява общото и непосредствено ръководство. В заповедта се съдържа текст, че за посочения период е упълномощен гл. инспектор Л. Василев да подписва искания за използване и прилагане на специални разузнавателни средства и финансови документи. Като е взел предвид тези факти, съдът е направил извод, че обжалваната заповед, с която на Георги Паунов Георгиев на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, за това че в качество на председател на комисия по заповед от 20.04.2011 г. е допуснал комисията да извърши формална проверка по случая, като не е извършена проверка на основните причини, довели до кражбата на веществени доказателства, е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Този си извод съдът е мотивирал с института на заместването, при който според него правомощията на титуляра изцяло преминават към замествания и титулярът не може да ги упражнява валидно, както и с ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Съдът е изложил и доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - жалбоподателят не е запознат с обобщената справка и не я е подписал, дадените от него обяснения под формата на сведение с рег. № 4898/12.05.2011 г. са по повод приключила проверка за извършено дисциплинарно нарушение от трето лице - служител на ОД на МВР - София, не касаят дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Нарушена е разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като Георгиев не е дал обяснения и не е изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно относно извършената преценка за некомпетентност на издателя на оспорената заповед. Издателят на заповедта, считано от 15.10.2011 г. е временно назначен на длъжност директор I степен на Областна дирекция на МВР - София, която длъжност е заемал и към 18.07.2011 г. Действително на 18.07.2011 г. същият е бил в платен годишен отпуск, но платеният отпуск не води до загубата на законово определената компетентност от чл. 228, т. 3 от ЗМВР. ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС сочи, че в тези случаи титулярът е в обективна невъзможност да упражнява правомощията си и затова същите могат да бъдат упражнени по заместване. От това ТР не може да се направи извод, че титулярът губи правомощията си, както следва от първоинстанционното решение. В случай, че същият успее да преодолее обективните пречки да упражни правомощията си и издаде административен акт в кръга на възложените му от закона правомощия, то последният е издаден от компетентен орган и не може да бъде прогласен за нищожен на това основание. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първоинстанционния съд за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения по издаване на заповедта - нарушен е чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, императивно изискващ да се запознае извършителя на деянието с обобщената справка срещу подпис и дата и регламентиращ удостоверяването на отказ за запознаване. В случая не е налице нито запознаване, нито надлежно удостоверен отказ за запознаване с обобщената справка. Правилна е преценката и за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, като дадените обяснения за допуснатото от разследващия полицай нарушение при съхранение на веществените доказателства не може да замести обясненията по начина на извършване на проверката от комисията по повод съхранението на веществените доказателства, за което е наложено дисциплинарно наказание. Предвид изложеното решението като неправилно - материалноправно незаконосъобразно, следва да се отмени в частта, с която е обявена нищожността на заповедта и вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед да бъде отменена като постановена при съществени административнопроизводствени нарушения. В останалата част /относно присъдените разноски/ решението следва да бъде оставено в сила, тъй като съответства с крайния изход от делото Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,