Решение № 7006 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 192/2019 г.

Решение № 7006 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 192/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", представлявана от изпълнителния директор Б. Рановски, чрез гл. юрк. С. Грозданов, срещу решение № 6642 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7069/2018 г. по описа на Административния съд София – град (АССГ) в частта, в която Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е осъдена да заплати на "Евро Импекс" ЕООД, представлявано от управителя А. Иванов, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 42-0004192/3.12.2014 г., издадено от директора на регионална дирекция (РД) на "Автомобилна администрация" ("АА"), както и в частта, с която Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 325 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част. Поддържаното касационно основание е нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба – "Евро Импекс" ЕООД, представлявано от управителя А. Иванов, чрез адв. Я. Хайтов, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с искова молба от "Евро Импекс" ЕООД, с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на стойност 500 лева, настъпили вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0004192/03.12.2014 г., издадено от директора на РД на "АА", с което на "Евро Импекс" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент № 561/06. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата от 500 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП, до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. От фактическа страна по делото е прието от административния съд, че с решение от 27.07.2015 г. по НАХД № 1637/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), по жалба на "Евро Импекс" ЕООД е отменено като незаконосъобразно НП № 42-0004192/03.12.2014 г., издадено от директора на РД на "АА". По делото са представени като доказателства договор за поръчка № 095/13.01.2015 г., сключен между "Евро Импекс" ЕООД и "Темида консулт" ЕООД, фактура № 200/19.01.2015 г., фискален бон от 19.01.2015 г. за сумата от 500 лева и съкратен отчет на фискална памет от 19.01.2015 г. за сумата от 600 лева, изхождащ от "Темида консулт" ЕООД. При така установеното от фактическа страна, административният съд, след като е събрал поисканите от страните доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, както и във връзка с възраженията на страните, е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от директора на РД на "АА". При така установеното от фактическа страна, АССГ е квалифицирал иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и след като е събрал поисканите от страните доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, е приел от правна страна, че искът за обезщетяване е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от директора на РД на "АА". Наред с това, административният съд е счел, че са и другите две предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно наличие на вреда, настъпила в патримониума на ищеца, както и причинна връзка между вредата и отмененото НП. Съдът е приел, че договорената от ищеца сума от 500 лева, е заплатена, видно от представените по делото документи - договор за поръчка № 095/13.01.2015 г., сключен между "Евро Импекс" ЕООД и "Темида консулт" ЕООД, фактура № 200/19.01.2015 г., фискален бон от 19.01.2015 г. за сумата от 500 лева и съкратен отчет на фискална памет от 19.01.2015 г. за сумата от 600 лева, изхождащ от "Темида консулт" ЕООД. Първоинстанционният съд е установил, че предметът на цитирания договор е определен като консултации, съдействие и одобрение на компетентна юридическа помощ във връзка с наложена с НП № 42-0004192/3.12.2014 г. имуществена санкция, като за изпълнение на поръчката дружеството следвало да заплати на "Темида консулт" ЕООД сумата от 500 лева, а представената фактура съдържала подпис и печат на дружеството, издадена била от "Темида консулт" ЕООД, със задължено лице "Евро Импекс" ЕООД, и била на стойност 500 лева, основание за издаването на която е посочен договор за поръчка № 095. АССГ е приел договорената сума за действително платена, като намерил, че доказателство за факта на плащане били представения касов бон и съкратен финансов отчет на дружеството, предоставило юридическата услуга. Въпреки, че първоинстанционният съд считал, че фактурата сама по себе си не доказвала плащане на посочената в нея сума, то доколкото същата била единствено основание за възникване на задължение за задълженото лице за плащане на посочената сума, както и въз основа на представено копие на фискален бон за договорената сума от дата 19.01.2015 г., съдът приел за доказано извършеното плащане от страна на дружеството ищец. Потвърждение за заплащане бил и съкратеният отчет на фискална памет от 19.01.2015 г., изхождащ от "Темида Консулт" ЕООД, в който като платена била отразена сумата от 600 лева, като съдът счел за безспорно, че 500 лева от посочените 600 лева са платени във връзка с договора за поръчка № 095/13.01.2015 г. за осъществяване на правно съдействие във връзка с издаденото срещу ищеца НП, а останалата част от посочената сума – 100 лева вероятно била плащане по другата приложена по делото фактура, което не било предмет на спора. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че за ищеца е настъпила имуществена вреда в размер на заплатения от него адвокатски хонорар, като причината за това била оспорването на НП № 42-0004192/03.12.2014 г., издадено от директора на РД "АА", отменено по надлежния ред с влязло в сила решение. За да обоснове крайния си извод съдът, позовавайки се на ТР № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, е счел за безспорен факта, че възнаграждението, уговорено между страните, има за основание свободно договаряне между тях, като това не водело до липса на пряка причинна връзка между заплащането на сумата за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление. Съдът е счел за нелогично твърдението, че лицето безпричинно е платило адвокатски хонорар, без да е било мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. Макар че не било задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, съдът е счел, че гражданите трудно биха се справили със съдебното обжалване без неговата помощ. Първоинстанционният съд е приел, че между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита съществувала взаимовръзка, която била пряка и непосредствена, тъй като се намирали в отношение на обуславяща причина и следствие – адвокатска помощ не би била потърсена, ако срещу съответното лице не е бил издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В тази връзка съдът е установил, че вследствие на осъществената от процесуалния представител защита, съдът е отменил оспореното НП, поради което АССГ е намерил, че процесуалният представител на дружеството ищец е изпълнил предмета на сключения между тях договор за правна защита и съдействие, като адвокатската защита се явявала нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, подлежащ на възстановяване. Административният съд е отхвърлил като неоснователно искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата 500 лева, считано от 17.09.2015 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП, до окончателното й изплащане. За да обоснове извода си, съдът е съобразил нормативната уредба, касаеща присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. В заключение, съдът е намерил иска за основателен и доказан за сумата от 500 лева, тъй като по делото било установено наличието на всички предпоставки за уважаването му. По тази причина съдът е осъдил ответника да заплати на "Евро Импекс" ЕООД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на НП. Предвид изхода на спора, АССГ е счел, че на ищеца се дължат суми за направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, в общ размер на 325 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи, и длъжностни лица при, или по повод изпълнението на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, както и да е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Видно от съдържанието на исковата молба е, че исковата претенция е за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в извършените от страна на дружеството разходи за организиране на адвокатска защита по заведеното дело в размер на 500 лева. Необосновано и неправилно, в конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Липсват категорични данни по делото, че ищецът, в качеството му на жалбоподател по НАХД № 1637/2015 г. по описа на СРС, е направил разходи за адвокатска защита по тово дело в размер на 500 лева. Ищецът, чиято е била доказателствената тежест за това обстоятелство, не е доказал, че в съдебното производство по административно-наказателното дело е направил този разход. Съдът е изискал и приобщил към доказателствения материал по делото за обезщетение, нахд № 1637/15 г. по описа на СРС. По приобщеното дело липсват представени доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение и заплатено такова. Процесуалното представителство на дружеството-жалбоподател по делото пред СРС е осъществено от адв. В. Божков, по силата на пълномощно от 4.05.2015 година, издадено и подписано от представляващия "Евро Импекс" ЕООД. От информацията, съдържаща се в документите по делото става ясно, че адв. Божков е подписал жалбата до съда, но не се е явил в проведеното съдебно заседание по делото. Следователно, липсват данни в съдебното производство, образувано във връзка с обжалването на въпросното НП, "Евро Импекс" ЕООД да е представляван от адвокат, за който от дружеството да са направени разходи за заплащане на възнаграждение. Този извод не се променя от представените в производството по ЗОДОВ пред АССГ документи: договор за поръчка № 095/13.01.2015 г., сключен между "Евро Импекс" ЕООД и "Темида консулт" ЕООД, фактура № 200/19.01.2015 г., фискален бон от 19.01.2015 г. за сумата от 500 лева и съкратен отчет на фискална памет от 19.01.2015 г. за сумата от 600 лева, изхождащ от "Темида консулт" ЕООД. От една страна, тези документи не са представени по НАХД № 1637/2015 г. по описа на СРС. От друга страна, както вече се посочи по-горе, процесуалното представителство на дружеството по НАХД е осъществено от адв. Божков, за който липсват данни да е адвокат, нает от "Темида консулт" ЕООД, което дружество е посочено от жалбоподателя единствено като адрес за кореспонденция в жалбата му до СРС.. С тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от първа и втора колегия се прие, че "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон." В конкретния случай, не е доказано, че претендираната като обезщетение сума от 500 лева е изплатена от дружеството-ищец като адвокатско възнаграждение в производството по нахд № 1637/15 по описа на Софийския районен съд, а така също липсват и данни, от които да се формира извода, че договорът с "Темида Консулт" ЕООД е изпълнен и именно получените консултации във връзка с това изпълнение са мотивирали "Евро импекс" ООД за съдебното обжалване на НП № 42-0004192/3.12.2014 година, издадено от директора на РД "АА" гр. София. Във връзка с гореизложените съображения, следва изводът, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не доказа настъпването на имуществени вреди в размер на 500 лева в резултат на незаконосъобразното НП. При отсъствието на втората задължителна предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана, респективно предявеният иск следва да се отхвърли. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли като неоснователен. Въпреки изхода на спора, направеното искане от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, и в които законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение