Решение № 5451 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния му представител юрк. Т. Георгиева, против Решение 6408/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 13028/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на А. А. А. е отменено Решение 12531 от 03.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, и преписката по молбата за закрила е върната за ново разглеждане съобразно указанията, дадени в решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че при преценка на общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република с оглед представената в производството справка, съдът неправилно е оценил с по-голяма тежест онази информация, подкрепяща изведените от него изводи за нестабилната ситуация в държавата на произход на молителя, пренебрегвайки сведенията за подкрепа, която е оказана на Сирия от Европейската общност, ВКБООН, ООН, СЗО и други международни организации. Освен това според касатора правилно административният орган е приел, че в разглеждания случай не са налице хипотезите, визирани в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, с което е дадено тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, б. д от същата Директива. В подкрепа на тези изводи от страна на касационния жалбоподател са представени 2 бр. справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. и към 08.04.2025 г. Наред с това е посочено, че липсват данни по какъв начин съдът е формирал преценката си за наличието на ескалиращо насилие и съществуващ реален риск за живота и здравето на всеки цивилен, върнат на територията на провинция Халеб, доколкото от една страна липсвали твърдения от молителя, обосноваващи приложението на чл. 9 от ЗУБ, а от друга - не бил взет предвид фактът, че членовете на семейството му се намирали в Сирия. На следващо място според касатора мотивите на чужденеца за подаване на молба за международна закрила, свързани с проблеми от битов и личен характер, с опасения за призоваването му за военна служба, а също и с расизъм от страна на кюрдите в гр. Манбидж, също били неоснователни, тъй като в проведеното интервю молителят е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан, не е заплашван лично и не му е било оказвано психическо и физическо насилие в Сирия. Що се касае до възможността за разглеждане на молбата на чужденеца за международна закрила в Германия, от страна на касатора са изложени аргументи, че въпреки че по време на проведеното интервю на чужденеца е разяснена тази алтернатива, то последният не е подал заявление и не е представил необходимите документи за образуване на производство за определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата му за международна закрила. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на А. А. А. срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба А. А. А., с [ЛНЧ], роден на [дата] в гр. Манбидж, обл. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], неженен, чрез своя процесуален представител адв. М. Златкова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 12531 от 03.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на А. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. А. е напуснал страната си на произход - Сирия в края на месец юли, когато нелегално през Хърбат ал Джауз, Идлиб, е влязъл в Турция, където е останал около две седмици, след което е влязъл нелегално в Република България. При проведеното интервю А. А. А. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми, основани на етническата или религиозната му принадлежност, не бил заплашван, не му било оказвано насилие физическо или психическо, не са били отправяни заплахи към него, освен от личен характер, не е преминал военно обучение и не е участвал във военни действия. Посочил е, че е напуснал Сирия поради причини, базирани на лична основа, а също и във връзка с опасения за призоваването му за военна служба при кюрдите. Изложил е също така, че родителите му заедно с трима негови братя и четири сестри са в Манбидж, Сирия. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени: справка с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и справка с вх. ЦУ-1852 от 27.08.2024 г. Наред с това за непълнолетния молител е изготвен и документ с изх. СГ/Д-С-КС/998-001/14.11.2024 г. от Агенция Социално подпомагане . Представено е и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г., а също и справка с вх. МД-02-77 от 03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението на председателя на ДАБ при МС е незаконосъобразно, тъй като административният орган е направил общ и повърхностен анализ на заявените факти и изнесените данни. На първо място според съда административният орган не е установил дали родственикът на търсещия закрила има предоставен статут. Наред с това е прието, че бежанската история на молителя е разгледана едностранчиво и формално, без да е съобразено становището на представителя на Дирекция Социално подпомагане , от което било видно, че психическото, социалното и нравственото развитие на кандидата се нуждае от подкрепа. Според съда възрастта на кандидата изисквала по-висока бдителност, както по отношение оценка на достоверността на бежанската му история, така и досежно критериите за доказването ѝ. Прието е, че изложените от чужденеца факти по време на проведеното интервю са неглижирани, като вместо това - са изложени общовалидни мотиви. На следващо място е прието, че анализът на докладите от отдел МН за обстановката в страната по произход не бил съобразен с конкретните данни в интервюто, а също и с променена политическа обстановка. Анализирайки представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-77 от 03.02.2025 г., съдът е приел, че след падането на режима на Башар Асад в град Манджиб било постигнато примирие, за което липсвали достатъчно данни от една страна в какво се изразявало то, от друга под чий контрол бил районът понастоящем. Според съда липсвала информация за отношението на кюрдите към арабите, за наличието на турско присъствие предвид данните за изградени турски бази до град Манджиб, а също и за това дали се осъществявали атаки с оглед информацията за такива срещу протурски бойци в региона, при които имало загинали 5 турски бойци около град Манджиб. Доколкото посочените данни били нови и касаели бежанеца и неговите опасения, включително и от завръщане същите нямало как да са били съобразени от административния орган, но не следвало и да се обсъждат от съда за първи път, като следвало да се отчете факта, че в района на гр. Манджиб има данни за насилие, макар като цяло в страната да липсвали данни за въоръжен конфликт или безогледно насилие. Съдът се е позовал и на становище на ВКБООН от декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, служебно известно му от адм. дело 11600/2024 г. по описа на същия съд, съгласно което към настоящия момент ВКБООН не насърчавали широкомащабно доброволно завръщане в Сирия, като препоръчвали молбите за закрила да не се отхвърлят докато не били налице актуални данни за страната от независими източници. Наред с това било посочено, че в бюлетина на Върховния Комисариат за бежанците от м.01.2025 г. било отразено, че ситуацията в Сирия била нестабилна, имало конфликти, насилие, вражески действия. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС. Решението на Административен съд София - град е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост. Според настоящия касационен състав обжалваният административен акт не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. Противно на приетото от съда - установените в административния акт факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. На първо място следва да се посочи, че правилно административният орган, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай правилно административният орган е преценил, че от информацията, предоставена от А. А. А. по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от жалбоподателя не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от А. А. А. бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е войната. Наред с това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Обосновани са изводите на административния орган и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото, административният орган е приел, че от страна на А. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният орган е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от административния орган, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. При анализ на предоставената от А. А. А. бежанска история, а също и на данните в представените в административното и съдебно производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, се установява, че липсват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция 2 бр. справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. и към 08.04.2025 г. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият А. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите на лицето заедно с трима негови братя и четири сестри продължават да живеят там, където е роден и молителят, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. и към 08.04.2025 г. са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. Съгласно приложените справки след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според изчисленията на ВКБООН, считано от 8 декември 2024 г. 372 5500 сирийци са преминали обратно в Сирия. Освен това, считано от 27 март 2025 г. - 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. В статия на BBC News от 9 март 2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци. В тази връзка независимо от усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Неоснователни на следващо място са и изводите на съда, че административният орган не е установил дали родственикът на търсещия закрила има предоставен статут. Това е така, тъй като братовчедът на молителя не е от кръга лица, визирани в легалната дефиниция на понятието семейство , посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ и съгласно която Членове на семейството са: а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) (нова - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2020 г.) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила. Като е приел друго и е отменил оспорения административен акт, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на А. А. А. против Решение 12531 от 03.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,