Решение № 4203 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2012 г.
ВАСПетчленен състав22.03.2012 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13061/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 10171/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4203 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Велислав Велиславов Мощев, Стою Димитров Стоев, Кирил Василев Иванов, Емилия Асенова Цанкова, Петър Асенов Цанков, Илия Ото Маринович, Юлияна Ото Маринович, Стефанка Георгиева Чехларова, Елена Атанасова Стефанова, Ася Атанасова Стоянова, Богомила Карл-Хлад Власкова, Павлина Рафаил Щромайер, Ганка Минчева Дачевска, Момчил Асенов Гончаров, Пепа Найденова Стоянова, Здравко Кирилов Киров, Лина Здравкова Кирова, Кирил Здравков Киров, Борис Георгиев Коларов, Панайот Богомилов Койчев и Иван Любомиров Княжевич чрез процесуалния им представител адв. Спасова срещу решение № 13061/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 10171/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касаторите, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с практиката на Върховния административен съд. Твърди се, че т. нар. нарочен баланс на пивоварното дружество "Македония", на който се е позовал съда е съставен към 22.12.1947 г., т. е. към момента на национализацията, но в раздели пасив и актив по начета се съдържат такива за периода 29.01.1948 г. до 31.12.1949 г., т. е. период, в който фабриката вече е била национализирана, поради което не е имало възможност да се начисляват каквито и да било лихви в нейна тежест. Позовават се на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Бошнаков, който е заявил, че е било практика нарочните баланси да се съставят така, че да не се изплаща обезщетение. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че съдът не се е съобразил с чл. 4, ал. 2, т. 3 ЗОСОИ, както и че тази норма не изисква задължително изчисляване само по нарочния баланс, както и че по делото е бил оспорен от жалбоподателите нарочния баланс и е следвало да се изключи от доказателствата по делото при наличие на други писмени доказателства. Иска се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и произнасяне с друго решение по съществото на делото в полза на касаторите. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Спасова. Ответникът министърът на икономиката, енергетиката и туризма не е изпратил свой представител, въпреки редовното му призоваване и не е взел становище. Ответниците Жасмина Кирилова Хаджиева, Даринка Калоянова Павлова, Радка Калоянова Георгиева и Стоянка Любомирова Спасова, редовно призовавани не са се явили да изразят становище. Александър Асенов Гончаров е депозирал писмено становище, с което поддържа касационната жалба. Ответникът Георги Борисов Коларов чрез адв. Спасова не оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна "Пивоварна София" АД - гр. София, редовно призована при условията на чл. 41 ГПК не е изпратила представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила отрицателно салдо по нарочния баланс на пивоварното дружество, като е спазен определения в чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ начин на определяне на оценката. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред петчленен състав на Върховния административен съд, тъй като с предходно решение № 10430/10.08.2010 г. по адм. дело № 14703/2008 г. на друг петчленен състав на ВАС е отменено решение № 8378/07.07.2008 г. по адм. дело № 11170/2004 г. на тричленен състав на ВАС, III отделение, като с последното решение е била отхвърлена жалбата на Рафаил Мощев лично и като пълномощник на всички останали съсобственици на реституиран имот на бившето Акционерно пивоварно дружество "Македония" - гр. София срещу утвърдената експертна оценка, изготвена по реда на ЗОСОИ на основание заповед за обезщетяване № РД-24-289/29.04.1999 г. на министъра на промишлеността. Според тричленния състав съобразно експертната оценка, назначена и изслушана по делото е установено отрицателно салдо по нарочния баланс на пивоварното дружество, поради което е прието, че жалбата за обезщетяване е неоснователна. Петчленният съдебен състав на ВАС с цитираното по-горе решение, отменяйки решението на тричленния състав е дал указания да се обсъдят всички относими по делото доказателства и да се отговори на всички възражения, направени от жалбоподателите. Според съда от съдържанието на заповедта, във връзка с която е изготвена оценката и молбата по повод на която е издадена тази заповед е направен извод, че компетентният орган е приел наличието на одържавени, но невъзстановени поради разрушаването им недвижими имоти, както и за тях включително е разрешено обезщетяване с компесаторни записи. Прието е, че е останал неизяснен въпроса кои и в каква квадратура са национализираните сгради, както и на жалбоподателите определено ли е обезщетение по реда на чл. 18 ЗППДОбП и за кои недвижими имоти, останали ли са национализирани сгради, които не са възстановени реално и за които не е определено обезщетение по реда на чл. 18 ЗППДОбП. Освен това при връщане на делото за ново разглеждане петчленния състав е дал указания за назначаване на нова съдебна експертиза, която да даде заключение за каква част от национализираните сгради е определено обезщетение по чл. 18 ЗППДОбП, налице ли са национализирани, невъзстановени поради разрушаването им сгради, каква е тяхната квадратура и стойността им към момента на национализацията, след което активното салдо по нарочния баланс да бъде намалено само със стойността на реално възстановените имоти и стойността на сградите, за които е определено обезщетение по реда на чл. 18 ЗППДОбП. При отмяна на предходното решение на тричленния състав и при връщане за ново разглеждане от друг такъв състав е постановено обжалваното решение пред настоящия съд на касационната инстанция - петчленен съдебен състав. С него е прието, че въз основа на дадените указания в отменителното решение на ВАС, петчленен състав е назначена съдебно-техническа експертиза, която след анализ на доказателствата е дала заключение, че е получена отрицателна стойност на активното салдо по нарочния баланс. Съдът е възприел това заключение с оглед изясненото от вещото лице обстоятелство, че под активно салдо се разбира активът, намален само със задълженията по пасива. Освен това е прието от съда установеното от експерта при изготвяне на заключението му, че е взето предвид и приложения по делото опис на стр. 192, в който има разграничение на непокрити и покрити имоти. Съдът е възприел установеното от експертизата, че 11 196 308 лв. е стойността на възстановените сгради, а посочената в заключението цена е в размер на 6 905 050 лв., което представлява стойността на невъзстановените сгради, която обаче е включена в активното салдо по нарочния баланс. Пак въз основа на експертизата съдът е приел, че по нарочния баланс на пивоварното дружество "Македония" от 22.12.1947 г. няма данни конкретно за наличните сгради, а те са описани общо като "застроени и незастроени места и сгради с емлячна оценка". Въз основа на това съдът е приел, че отрицателния резултат се получава, тъй като стойността на всички сгради е по-малка от стойността на възстановеното на жалбоподателите. Съдът се е позовал на отразеното в съдебната експертиза, че при изготвянето на оценката земята е 45,2 %, а сградите 54,8 % и при приспадане на това, което вече е възстановено, се получава отрицателно салдо. Относно нарочния баланс според съда той е годно доказателство и не следва да се изключва от доказателствата по делото, както и че вещото лице при изготвяне на експертизата се е съобразило с методиката на изчисляване по реда, предвиден в ЗОСОИ. Обсъден е от съда и чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, който предвижда, че стойността на имуществата, срещу които са дават като обезщетение акции, дялове или компесаторни записи, се определя по стойността, посочена в акта за отчуждаването, в декларацията по Закона за еднократен данък върху имуществата, в нарочния баланс или установена с други писмени доказателства. След като според съда се касае обаче до одържавено предприятие по ЗНЧИМП, то съгласно чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ обезщетението се определя по активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава втора от ППЗНЧИМП, намалено със стойността на реално възстановената собственост или получена съсобственост върху имуществото, включено в същия нарочен баланс. Обжалваното решение е правилно постановено. По безспорен начин по делото е установено, че стойността на активното салдо по нарочния баланс е отрицателно, поради което не може да се даде исканото обезщетение. До този извод първоинстанционният съд е стигнал, позовавайки се на изготвената съдебно-техническа експертиза, в която изрично вещото лице е посочило, че стойността на активното салдо е намалена със стойността на възстановената земя и сградите, за които е определено обезщетение. Неоснователно е оплакването на касационните жалбоподатели, че съдът не е следвало да се съобрази с нарочния баланс на пивоварното дружество. Нарочният баланс изрично е предвиден от законодателя като относимо доказателство, наред с акта за отчуждаването, декларацията по Закона за еднократния данък върху имуществата от 1947 г., както и други писмени документи. На практика това възражение на касаторите по-скоро е насочено към несъгласие със законодателната уредба, но съдът като правоприлагащ орган е длъжен да се съобрази с нея и с приложимите за конкретния казус материалноправни разпоредби. В този смисъл правилно и тричленният съдебен състав е оставил без уважение искането да се изключи нарочния баланс на одържавеното дружество от доказателствения материал по делото. Нещо повече, след като се касае до одържавено предприятие по ЗНЧИМП, съгласно чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ обезщетението се определя по активното салдо по нарочния баланс във връзка с методиката, която е използвана и от вещото лице Бошнаков съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ. Безспорно е между страните, че имотът е бил национализиран по ЗНЧИМП, поради което не може да се игнорира определеният от законодателя в чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ начин на обезщетяван. При установено отрицателно салдо по нарочния баланс от вещото лице по назначената съдебна експертиза, която не е оспорена от страните по делото, законосъобразен е извода на решаващия съдебен състав на ВАС, III отделение, че не се дължи обезщетение, поради което като е приел това, съдът не е допуснал нарушение. С оглед изложеното по-горе настоящият петчленен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,