Решение № 3021 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2020 г.
ВАСПетчленен състав09.03.2021 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането, наименувано жалба на И. Георгиев от [населено място] за отмяна на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 4 АПК на Решение № 8833/28.06.2018 г. по адм. дело № 6897/2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3021 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, наименувано жалба с вх. № 9632/09.07.2020 г. от И. Георгиев от [населено място], за отмяна на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 4 АПК на Решение № 8833/28.06.2018 г. по адм. дело № 6897/2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено Решение № 1259 от 27.02.2017 г. по адм. дело № 9096/2014 г. по описа на Административния съд – София-град в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на И. Георгиев обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на заболяване "захарен диабет тип II", вследствие на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора - София в периода 2010 г. – 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, като вместо това Върховният административен съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. В останалата част решението на административния съд е оставено в сила. В искането за отмяна се твърди противоречие на решението, чиято отмяна се иска с Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – делото М. Михайлов срещу България, без да е посочен номер на жалбата и дата на решението. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, в представено по делото възражение, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, оспорва искането като недопустимо, алтернативно моли искането за отмяна да се отхвърли като неоснователно. В съдебно заседание процесуалния представител - юрк. Николова, поддържа становището. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна за процесуално допустимо. Разгледано по същество, на въведеното основание за отмяна, е неоснователно. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната по глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. В конкретния случай хипотезата на сочената правна норма не е налице по следните съображения: Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия след направена служебна справка на интернет страницата на Министерство на правосъдието установи, че посоченото в искането за отмяна от молителя Георгиев решение на ЕСПЧ, е постановено по делото "Кирилов и други срещу България" по жалба № 12487/09 и 12 други жалби, като под жалба № 5 в цитираното решение фигурира посоченото от молителя име на М. Михайлов. В разглеждания случай атакуваното с настоящото искане Решение № 8833/28.06.2018 г. постановено от касационната инстанция в производство по реда на чл. 208 и следващите от АПК по подадена касационна жалба от ГДИН срещу Решение № 1259/27.02.2017 г. по адм. дело № 9096/2014 г. на Административен съд – София-град в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на И. Георгиев обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действия и бездействия на администрацията на Затвора – София, като решението на административния съд е отменено от ВАС в осъдителната част и иска е отхвърлен изцяло като неоснователен и решението на ЕСПЧ по делото "Кирилов и други срещу България" е между различни страни, по различни искания и на различни основания, т. е. липсва пълен идентитет на страните, искането и основанието. Следва да се отбележи за яснота на молителя, че съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК решението влиза в сила само между същите страни за същото искане и на същото основание, а въпреки дадените му указания по делото доказателства в тази насока не са представени. На следващо, но не на последно място следва да се посочи, че очевидна е и липсата на обективно сходство между двата съдебни акта, които са постановени от различни съдилища. Налице са две производства – едното се е развило пред касационния съд, в случая ВАС, а соченото за идентично решение на ЕСПЧ е постановено от извън инстанционна съдебна инстанция какъвто е ЕСПЧ в Страсбург, поради което соченото от Георгиев решение на ЕСПЧ не е обективно тъждествено на решението, постановено в касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК пред ВАС, нито противоречи на силата на присъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила решение на ВАС. Предвид изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд – Първа колегия намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК, за отмяна на влязло в сила решение, доколкото не са изпълнени изискуемите в кумулация елементи на цитираната разпоредба, а именно - да е налице влязъл в сила съдебен акт между същите страни, за същото искане и на същото основание, който да противоречи на акта, чиято отмяна се иска. По делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 239, т. 4 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ искането, наименувано жалба на И. Георгиев от [населено място] за отмяна на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 4 АПК на Решение № 8833/28.06.2018 г. по адм. дело № 6897/2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно.