Решение № 3386 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2010 г.

Решение № 3386 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ET "АИППМП - д-р Маргарита Славова", гр. Велико Търново, против решение № 202 от 14.05.2010 г. по адм. дело № 832/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед № РД-09-1029/07.10.2009 г. на Директора на РЗОК - гр. Велико Търново. Посочените пороци се свеждат до нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 146, т. 3 от АПК и до необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на ET "АИППМП - д-р Маргарита Славова", гр. Велико Търново, против заповед № РД-09-1029/07.10.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Велико Търново, с която на жалбоподателката в качеството й на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 90 лв. - на основание чл. 238, ал. 4, т. 4 "б", предл. 1 от НРД 2006 г. за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, състоящо се в неизвършени задължителни прегледи и изследвания през периода м. януари 2008 г. - м. януари 2009 г. на ЗЗОЛ Иван Русанов Макавеев, диспансеризиран с диагноза "хипертонична болест на сърцето", МКБ I 11. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на санкцията. Изводите на съда се основават на извършения подробен анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че на диспансеризираното задължително здравноосигурено лице (ЗЗОЛ) не са били извършени задължителни медицински изследвания и консултации, предвидени от Приложение № 8 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК: четири диспансерни прегледа годишно, ЕКГ два пъти годишно, медико-диагностични изследвания два пъти годишно, консултации с лекари специалисти един път на две години. Касационният довод за нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 146, т. 3 от АПК е изцяло неоснователен. Съдът е изпълнил процесуалното задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК При извършената служебна проверка е установено, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 232 от НРД 2006 в предвидената писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания. В нея подробно са възпроизведени констатациите от медицински протокол № 67/16.09.2009 г. по отношение на ЗЗОЛ Иван Русанов Макавеев и са изложени аргументи относно Приложение № 8 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Възражението на жалбоподателя за издаване на оспорената заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на съдебното решение, също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) задължава общопрактикуващите лекари да осъществяват дейностите по диспансеризацията съгласно приложения № 8 и 9 към Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, по отношение на лица със заболявания, посочени в приложение № 8. Диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ се извършва при спазване на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Установено е, че през месец януари 2006 г. касаторът е включил в регистъра за диспансерно наблюдение ЗЗОЛ Иван Русанов Макавеев с диагноза Хипертонична болест на сърцето. За периода м. януари 2008 г. - м. януари 2009 г. е извършил само два амбулаторни прегледа (при задължителни 4 прегледа годишно), документирани с амбулаторни листове № 253 от 05.02.2008 г. и № 619 от 18.03.2008 г., без да са били назначени медико-диагностични дейности, ЕКГ изследване или консултации със специалисти (кардиолог и офталмолог). На основание чл. 168 от НРД 2006 г. за извършените медицински дейности задължително се води и съхранява документация, която включва първични и финансови документи съгласно приложения № 4 и 5. Констатацията в медицинския протокол за липса на други амбулаторни листове в здравното досие на диспансеризираното лице, издадени за извършени прегледи и назначени изследвания за периода 18.03.2008 г. - 15.04.2009 г., не е оборена чрез представени редовни медицински документи, съдържащи изискуемите реквизити. Диспансеризираното ЗЗОЛ не е получило медицинска помощ в съответствие със задължителното количество медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Неизпълнението на дейностите по диспансеризацията, гарантирани от бюджета на НЗОК съгласно приложение № 8, се квалифицира като несъответствие между договорената по вид и обем и оказана извънболнична медицинска помощ, съставляващо фактическо основание за прилагане на санкциите по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД, 2006 г. Изложеното в касационната жалба твърдение за нарушение на материалния закон не е свързано с конкретна правна норма. Оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от ГПК Върховният административен съд, шесто отделение,