Решение № 12561 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2010 г.

Решение № 12561 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за държавната собственост. Образувано по подадена касационна жалба от МС на РБ, Министъра на вътрешните работи и от министъра на регионалното развитие благоустройство против решение № 7863 от 14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 13909 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В касационните жалби са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима жалба - касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В писмени молби от Министерство на регионалното развитие и благоустройство и от Министерство на вътрешните работи се прави искане за прекратяване на съдебното производство поради отпаднал правен интерес тъй като с № 585 от 6.08.2010 г. за изменение и допълнение на РМС 0643/2008 г. в т. 4 регламентира изменението на приложение № 1. В т. IV на МВР на ОДМВР Велико Търново се предоставят други имоти различни от изброените в Приложение № 1 на РМС № 643/2008 г. Ответникът по касационната жалба и заинтересованата страна не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - петчленен състав, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Подадените молби от юрисконсулти от МРРБ и МВР, непосредствено преди съдебното заседание с искане за прекратяване на съдебното производство, нямат характер на оттегляне или отказ от касационното оспорване по смисъла на чл. 214, ал. 1 от АПК и поради това не са налице основания за приложение на чл. 215, т. 5 от АПК. С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд е уважил жалба, подадена срещу Решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС на РБ в частта му с която са отнети кабинети от Прокуратурата на РБ (правоприемник на Окръжна следствена служба - гр. Велико Търново). Съображенията за това са били, че от съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаването на оспореното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Липсва съгласие на МП каквото изискване е задължително по силата на решение № 14 от 12.09.1995 г на КС на РБ, където е посочено, че при извършване на разпоредителни действия с имущество на други конституционноустановени органи извън системата на изпълнителната власт МС издава едностранни актове само със съгласието на тези органи. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от надлежен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано и подписано от всички съдии, като правораздавателната власт е осъществена при наличието на установените от АПК условия за нейното упражняване. Оспореното решение не противоречи на материалния закон и е обосновано, като не са допуснати съществени нарушения на материалния закон при постановяването му, така както се твърди. При касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК е видно, че същото е постановено в съответствие със закона и при пълен подробен анализ на събраните доказателства по делото. С касационната жалба не се представиха други доказателства, които да доведат до промяна на установената фактическа обстановка по делото. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Поради това сочените оплаквания на касационния жалбоподател за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон са неоснователни. Като е възприел установената фактическа обстановка и е обсъдил събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи, поради което решението му е правилно и обосновано. Съгласно принципите на чл. 8 от Конституцията разделението на властите предполага същите да бъдат материално и институционално обезпечени, което е предпоставка за функционирането им. В случаите, когато упражняване на права по чл. 106 от Конституцията се явява в противоречие с чл. 8 от Конституцията, възниква възможност за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност, предвид установените в Конституцията принципи на взаимоотношение между властите. Ето защо са неоснователни оплакванията за пороци по чл. 209, т. 2 АПК. Неоснователни са касационните жалби и относно оплакванията по чл. 209, т. 3 АПК. Основателно решаващият състав е приел, че от материалите по делото се установява, че липсва съгласие на Министерство на правосъдието, съгласно чл. 387 от ЗСВ, предвид правомощията по чл. 130а, т. 2 от Конституцията, и че с отнемането на процесните помещения магистратите и служителите ще останат без работни места, което създава сериозни пречки за нормалното изпълнение на служебните задължения и функциониране на съответните органи, с което се нарушават конституционни норми, и решението в оспорваната му част следва да се отмени като незаконосъобразно. Съгласно чл. 389 от ЗСВ (в приложимата му редакция) предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя. При организиране стопанисването на държавното имущество, съгласно чл. 106 от Конституцията на Република България, Министерски съвет на Република България следва да се съобразява с разпоредбите на ЗДС, ЗСВ и други, с които законодателят е регламентирал определени основания и изискванията пряко свързани с нормалното функциониране на съответните ведомства и органи на различни власти, както правилно е приел първоинстанционния съд. В конкретния случай от представените становища на Министерство на правосъдието от 30.09.2008 г. и НСС от 5.09.2008 г. се установява, че при вземане на оспорваното решение от Министерски съвет на Република България не са съобразени подробно мотивираните възражения за това, че настанените в процесните помещения магистрати и служители не могат да бъдат преместени, тъй като липсва възможност за настаняването им на други места и по този начин се затруднява функционирането на съответните органи. Ето защо не е било необходимо да се прилага чл. 171, ал. 4 АПК, както се твърди във втората касационна жалба. Освен това посоченото решение на Министерски съвет е постановено в противоречие с чл. 389 от ЗСВ (в приложимата му редакция). От материалите по делото не се установява да е сезиран Висшия съдебен съвет и да е поискано съответно становище от него, което е било необходимо, с оглед правомощията му по чл. 130, ал. 6, т. 4 от Конституцията и чл. 16 , чл. 30 от ЗСВ и за установяване на предпоставките по чл. 17 ЗДС. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 АПК, относно производството по глава V, раздел I от АПК, не освобождава Министерски съвет на Република България от задълженията за цялостно изясняване на факти и съобразяване с изискванията на чл. 59 АПК, които са гаранция за постановяване на административния акт в съответствие със закона. С оглед на изложеното решението на Министерски съвет на Република България в оспорваната му част е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с чл. 8 от Конституцията, с чл. 17 от ЗДС и чл. 389 ЗСВ е законосъобразен и правилно е отменено с обжалваното решение на ВАС, трето отделение. Предвид изложеното по-горе настоящият петчленен съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,