Решение № 185 от 22.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100072/2023 г.

Подадена е молба вх. № 10815/08.09.2023 г. от министъра на правосъдието от за изменение на решение № 80/29.08.2023 г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр.д. № 72/2023 г., поради допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата, на която е постановено решението на КЧСИ, в частта относно месеца – вместо май е посочен месец юли, и на допусната очевидна фактическа грешка при изписване на годината на дисциплинарно дело № 6 – 2003 г., вместо 2022 г. Камарата на ЧСИ, чрез юрисконсулт М. С. – Б., отговаря че молбата е основателна. Министърът на правосъдието е подал молба вх. № 10845/08.09.2023 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на горното решение в частта относно разноските, присъдени в полза на Камарата на ЧСИ – в диспозитива е посочена сума от 50 лв., платима от министъра на правосъдието, вместо определената в мотивите на съдебния акт от 20 лв. Камарата на ЧСИ, чрез юрисконсулт М. С. – Б., отговаря че молбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд установи следното: С влязло в сила решение № 80/29.08.2023 г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр.д. № 72/2023 г., са разгледани жалби по чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител (ЗЧСИ) против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 28.07.2022 г. по дисциплинарно дело № 6/2022 г. и съдът се е произнесъл по тяхната основателност. Допусната е техническа грешка, като за дата на обжалваното решение на ДК е посочена „28.05.2022 г.“, вместо „28.07.2022 г.“ и дисциплинарното дело е записано като „№ 6/2023 г.“, вместо „№ 6/2022 г.“ Налице е хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК. Допуснатите очевидни фактически грешки в индивидуализацията на дисциплинарното решение, предмет на съдебен контрол по гр.д. № 72/2023 г., следва да бъдат поправени. Относно молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, установи, че в диспозитива на своето решение № № 80/29.08.2023 г., постановено по настоящото дело, е осъдил министъра на правосъдието да заплати на КЧСИ сумата в размер на 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. В мотивите на съдебния акт е посочена друга цифра – 20 лв. Съдебният състав изрично се е обосновал с правната и фактическа сложност на делото, реално извършената работа от юрисконсулта на КЧСИ – изготвяне на отговори, становища, брой на явяване в открито съдебно заседание и предполагаемото време за подготовка, както и Наредбата за заплащането на правната помощ, като е намерил, че по делото, в което са разгледани жалби на ЧСИ и на министъра на правосъдието, в полза на КЧСИ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. След това, съдебният състав е посочил, че при краен резултат – отмяна на решението на ДК в частта по п. 1, п. 3 и 4 (по жалбата на министъра на правосъдието), потвърждаване решението на ДК по п. 2 от искането на министъра на правосъдието, с което неговата жалба в тази част не е уважена; оставяне без уважение жалбата на ЧСИ и определяне на едно общо наказание за признатите от съда нарушения, министърът на правосъдието следва да заплати на КЧСИ сумата в размер на 20 лв. Допусната е явна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, в частта за разноските, която следва да бъде поправена, като вместо изисаната сума от 50 лв., платима от министъра на правосъдието на КЧСИ, се чете сумата от 20 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение