Решение № 7109 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2013 г.

Решение № 7109 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 16, ал. 4 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/. Образувано е по жалба на Застрахователно акционерно дружество "Сожелайф България" АД срещу мълчалив отказ на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", да издаде одобрение за назначаването на Батист Арц за ръководител на службата за вътрешен контрол на ЗАД "Сожелайф България" АД, инициирано със заявление получено в КФН с вх. № РГ -10-62-29/05.11.2012 г. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, тъй като дружество е представило всички необходими документи, съгласно Наредба 32 и Кодекса за застраховането. КФН е счела, че дружеството не е удостоверило изискването за наличие на професионален опит на г-н Арц, като е изискала тази информация от Народната банка в Румъния. Счита, че наличието на 3 - годишен стаж в банка, съгласно чл. 14, ал. 2 от КЗ е удостоверено от трудовия договор и служебното удостоверение, които са издадени от "Сосиете Женерал" СА във Франция и Румъния. Сочи, че съгласно практика на КФН удостоверяването на професионален опит се извършва чрез трудовата книжка, но в случая лицето е френски гражданин и не е представена трудова книжка и същите обстоятелства са удостоверени със служебни бележки от Френската и Румънската банка, в които се описват подробно функциите на лицето. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че от документите не може да бъде направен извод за наличието на стаж за заемане на длъжността "ръководител на службата за вътрешен контрол" на ЗАД "Сожелайф България" АД, представените доказателства са противоречиви и КФН служебно е изискала информация от Румънската народна банка, която до момента не е постъпила в комисията. Представят се писмени бележки. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена с вх. № РГ-10-62-29/04.02.2013 г., в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. Заявлението до заместник - председателя на КФ за издаване на одобрение е подадено на 05.11.2012 г. с вх. № РГ -10-62-29. Едномесечният срок за произнасяне от постъпване на заявлението по чл. 13, ал. 6 КЗ изтича на 05.12.2012 г., съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Един ден преди изтичането на този срок, на 04.12.2012 г., с писмо изх. № РГ-10-62-29/4.12.2012 г. заместник- председателят на КФН е поискал представянето на допълнителни документи, които са представени в КФН с писмо вх. № РГ-10-62-29/14.12.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от Кодекса за застраховането, срокът за произнасянето по ал. 6 спира да тече в периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи, следователно срокът за произнасяне не е текъл в периода 04.12.2012 г. - 14.12.2012 г., като от едномесечния срок по чл. 13, ал. 6 от КЗ е останал един ден, който изтича на 15.12.2012 г. почивен ден, поради което следва да се приеме, че изтича на 17.12.2012 г. понеделник. С писмо на КФН едномесечният срок за произнасяне е удължен с 14 дена, на основание чл. 57, ал. 7 АПК, който срок изтича на 31.12.2012 г., почивен ден, поради което следва да се приеме, че е изтекъл на 02.01.2013 г., първия работен ден. Едномесечният срок за обжалване пред съда по чл. 149, ал. 2 АПК изтича на 02.02.2013 г., почивен ден, поради което срокът за подаване на жалбата е 04.02.2013 г., първия работен ден. Представеното доказателство, че писмо изх. № РГ-10-62-29/21.12.2012 г., с което е съобщено за удължаване на срока за произнасяне с четиринадесет дни, е получено пощенски плик с клеймо на 2.01.2013 г. е неотносимо, тъй като не е от значение датата на която е получено писмото за удължаване на срока за произнасяне, а датата на която е изтекъл удължения срок. Разгледана по същество е основателна, по съображения различни от изложените в жалбата. Няма спор относно фактите по административната преписка. Подадено е заявление вх. № РГ -10-62-29/05.11.2012 г., на основание чл. 62, ал. 4, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Кодекса за застраховането /КЗ/, с което жалбоподателят е поискал от заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" да издаде решение, с което да одобри назначаването на Батист Арц за ръководител на службата за вътрешен контрол на ЗАД "Сожелайф България" АД. Към заявлението са приложени документи за наличието на условията по чл. 62, ал. 4, във връзка с чл. 13, ал. 1 и 3 и чл. 14, ал. 2 от КЗ и чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № 32 от 13.09.2006 г. за изискванията и организацията на службата за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя или на лицата, включени в засрахователна, съответно в презастрахователна група. С писмо изх. № РГ-10-62-29/4.12.2012 г. заместник- председателя на КФН е поискал представянето на допълнителни документи, които са представени в КФН с писмо вх. № РГ-10-62-29/14.12.2012 г. На 02.01.2013 г. дружеството жалбоподател е уведомено с писмо изх. № РГ-10-62-29/21.12.2012 г., че срокът за произнасяне по инициираното производство е удължен с четиринадесет дни предвид изисканата информация от друг компетентен орган -Румънската народна банка. Сочи се от жалбоподателя, че до момента на подаване на жалбата до съда, заместник- председателят на КФН не се е произнесъл с решение, което на основание чл. 58, ал. 1 АПК следва да се счита за мълчалив отказ. Съдът намира, че не е допустимо отказът за одобряване да се мотивира едва в съдебното производство по обжалването му, поради което и формираният мълчалив отказ е недопустим. Административният орган в рамките на своята компетентност следва да постанови изричен писмен акт решение за отказ, дори ако счита, че не са изпълнени предпоставките за издаване на исканото одобрение, срещу който жалбоподателят да може да реализира защита си при оспорването му. Издаването на исканото решение за одобрение е от изключителна компетентност на органа, поради което съдът не може да извършва преценка налице ли са изискванията за закона за издаването му, а може да провери налице са основанията за отказ, които следва да са посочени в изричен писмен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,