Решение № 2907 от 21.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ников срещу решение 126/07.07.2022 г., постановено по адм. д. 82/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол (АС-Ямбол). Касаторът обжалва съдебното решение като незаконосъобразно и постановено в нарушение на съществени съдоустройствени правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът министърът на отбраната на Република България оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 126/07.07.2022 г., постановено по адм. д. 82/2022 г. по описа на АС Ямбол е отхвърлена жалбата на Т. Ников срещу Заповед КВ-68/24.02.2022 г. на министъра на отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратен е договорът му за военна служба. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е действителен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване пред административен съд акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта. По несъмнен начин е доказано, че Т. Ников е осъден с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление от общ характер, за което съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закон за отбраната и въоръжените сили в Република България (ЗОВСРБ) задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. Наказателното производство, в което правото на защита на подсъдимия (Т. Ников) са гарантирани от изключително стриктни процесуални правила, е приключило с окончателен акт, с който е установено извършеното нарушение. В този смисъл обосновано решаващият съд е приел, че доводите за нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, свързани с обясненията на военнослужещия, не обуславят съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, гарантиращи правото на защита, респективно не представляват основание за отмяна на атакуваната заповед. Съдебната практика разглежда като съществено това нарушение на процесуалните правила, което ако не било допуснато е имало възможност производството да приключи с акт, който да има различно съдържание. В случая с оглед установените обстоятелства по чл. 245, ал. 1, т. 1 , предложение първо от ЗОВСРБ тази възможност очевидно липсва. Касаторът е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ чиито текст императивно урежда вида на наказанието в случаите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което е правилна преценката на първоинстанционния съд, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно очертаните граници. Изводът на АС-Ямбол относно правното значение на подадения от Т. Ников след влизане в сила на осъдителната му присъда, рапорт за прекратяване на договора за военна служба, съответства на закона и правилата на логическото мислене. Ангажирането на дисциплинарната отговорност на военнослужещия е възможна по всяко време на съществуването на договора за военна служба, който в конкретния случай не е бил прекратен към датата на издаване на Заповед КВ-68/24.02.2022 г. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна - при разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения и е спазен материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд