Решение № 8800 от 22.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация срещу решение 322 от 04.11.2020 г. по адм. дело 357/2020 г. на Административен съд Добрич. С обжалваното решение Административен съд Добрич е отменил решение 382 от 26.06.2020 г. по преписка 92/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация и е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в съдебния акт. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което иска да се отмени и се реши спорът по същество като се потвърди решение 382 от 26.06.2020 г. по преписка 92/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че решението на Комисията е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намира за неправилен извода на съда, че жалбата на Ж. Гавраилов е нередовна, т.к. не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 ЗЗДискр. Счита, че Комисията е осигурила пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, събрала е относимите за спора доказателства и се е произнесла по жалбата на Ж. Гавраилов в съответствие със законовите изисквания, при правилно приложение на материално правните разпоредби. Ответникът по касационната жалба Ж. Гавраилов, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Касационният ответник Държавен фонд Земеделие не е изразил позиция по касационната жалба. Ответникът по касация Министерският съвет на Република България в писмено становище по делото излага доводи в подкрепа на касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация. Счита, че неправилно първоначалната жалба до административния орган е приета от съда за нередовна и е отменено решението на Комисията. По съществото на спора, намира, че решението на Комисията е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото са установени следните фактически обстоятелства: Административното производство пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по изпратена по подведомственост с определение 91/22.02.2019 г. по адм. дело 151/2019 г. на Административен съд Добрич жалба на Ж. Гавраилов с оплаквания за осъществена спрямо него дискриминация по признак увреждане. В жалбата си Ж. Гавраилов е посочил, че по повод внезапно влошаване на здравословното му състояние на 03.10.2017 г., е диагностициран с [заболяване], последвала е оперативна интервенция и продължителен отпуск поради временна неработоспобност. Завърнал се е на работа на 25.06.2018 г. в ДФ Земеделие, Областна дирекция Добрич, където заема длъжност главен експерт по служебно правоотношение. Поради отсъствието си от работа над 6 месеца, с решение от 11.02.2019 г. на оценяващия ръководител му е отказано годишно оценяване, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 3 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) не подлежи на атестиране за 2018 година. Липсата на годишно оценяване е довела до невъзможност за актуализиране на получаваното възнаграждение, съгласно вътрешните правила на ДФ Земеделие. Поради тези обстоятелства, жалбоподателят прави оплаквания, че текстовете от Наредбата са архаични, дискриминационни и неизпълними по отношение на хората с увреждания, защото каквито и усилия да положат, не могат да изпълнят условието по отношение на периода на оценка. Твърди, че разпоредбите са в противоречие с целите и основните принципи на Закона за хората с увреждания за равнопоставеност и недискриминация поради неотчитането на форсмажорни обстоятелства, каквито са заболяването на жалбоподателя и ползването на дълъг отпуск по болест. С уведомление от 12.03.2019 г. председателят на КЗД е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира оплакванията си и да направи исканията съобразно компетентността на комисията. На 20.03.2019 г. Ж. Гавраилов е представил допълнение с вх. 44-00-895/20.03.2019 г. към жалба с вх. 10-00-166/27.02.2019 г., в което е посочил, че нарушенията се съдържат в чл. 10, ал. 1 и чл. 14 от Вътрешните правила за заплатите на служителите на ДФ "Земеделие", утвърдени от изпълнителния директор на Фонда на 04.11.2018 г., преповторени в чл. 10, ал. 1 и чл. 13 от Вътрешните правила за заплатите на служителите на ДФ "Земеделие" от 15.02.2019 година. Изложил е доводи, че обстоятелствата за лицата, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилата, са сходни с тези на хората с увреждания, поради което жалбоподателят очаква промяна в същите, като хората с увреждания бъдат третирани наравно с лицата, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 2 и получат полагащото им се увеличение на трудовото възнаграждение, съгласно условията на чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила от 15.02.2019 година. Заявил е, че претендира нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр. по признак увреждане по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.. С разпореждане 366/28.03.2019 г. на председателя на КЗД жалбата на Ж. Гавраилов е приета за редовна от формална страна и е образувана преписка 92/2019 г. по опис на комисията. В хода на административното производство са изискани становища и писмени доказателства от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, ОД на ДФЗ Добрич и Министерския съвет на Република България. След проучване на преписката е изготвен доклад заключение от докладчика по преписка 92/2019 година. В доклада е посочено, че надлежни страни по преписката са: Ж. Гаврилов, в качеството на жалбоподател; ДФ Земеделие, представляван от изпълнителния директор, ДФ Земеделие и Областна дирекция Добрич на ДФ Земеделие, в качеството на ответни страни и Министерския съвет на Република България в качеството на заинтересована страна. На 01.10.2019 г. е проведено открито заседание, в което преписката е обявена за решаване. С решение 382/26.06.2020 г. по преписка 92, КЗД е установила, че ответните страни ДФ Земеделие и Областна дирекция Добрич на ДФ Земеделие не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признака увреждане. Установила е, че разпоредбата на чл. 6 НУРОИСДА не представлява непряка дискриминация по признак увреждане. Оставила е без уважение жалба с вх. 10-00-166/27.02.2019 г. и допълнение с вх. 44-00-895/20.03.2019 г., подадени от Ж. Гавраилов като неоснователни и недоказани. В мотивите на решението Комисията е отразила изложените фактически обстоятелства в жалбата на Ж. Гавраилов, становищата на страните по преписката и нормативната уредба, визирана като дискриминационна от оспорващия. Изложила е съображения, че с цитираните от жалбоподателя разпоредби чл. 6, ал. 1 3 НУРОИСДА не се въвежда нито пряка, нито непряка дискриминация, както и че същите не създават различно третиране на който и да е служител по признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Достигнала е до заключение, че разпоредбите се прилагат спрямо всички служители и единственото условие за извършване на атестационна оценка е обективно наличието на шест действително отработени месеца от календарната година и след като същото не е осъществено по някаква причина, служителят не подлежи на оценяване. Комисията е възприела като основателно становището на Министерския съвет, че при наличието на обективни обстоятелства, поради които държавен служител не е изпълнявал служебните си задължения, в нормативната уредба са предвидени отделни основания за увеличение на възнаграждението чл. 67, ал. 5, т. 2 и 4 ЗДСл. При тези фактически обстоятелства и след като е обсъдил приложимата нормативна уредба относно компетентността на Комисията и условията за редовното й сезиране, съдът е приел, че в обсъждания случай КЗД се е произнесла по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДискр. Намерил е, че в жалбата, в нарушение на чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 ЗЗДискр., не е посочено ясно и точно в какво конкретно се изразява дискриминационното отношение, от кого точно е проявено и в какво качество кой е нарушителят на забраната за дискриминация, с кой от цитираните в жалбата актове, действия/ бездействия е извършено нарушението и какво е искането до КЗД. Тази нередовност не е отстранена и в допълнението към жалбата независимо от дадените указания от Комисията за отстраняване на нейните недостатъци, което от своя страна е довело до неправилно определяне на предмета на спора и на страните в производството. На следващо място съдът е приел, че доколкото част от оплакванията в жалбата са свързани с решение за липса на годишно оценяване, неправилно в производството е конституирана ОД на ДФЗ - Добрич вместо директора на дирекцията в качеството му на оценяващ ръководител. Посочил е, че по отношение на Вътрешните правила за заплатите на служителите на ДФЗ, субект на евентуалното дискриминационно нарушение може да е само изпълнителният директор на фонда, който в качеството си на негов ръководител е утвърдил правилата. Независимо че комисията е изискала становище от изпълнителния директор на ДФЗ, след това е призовала като ответник самия Фонд и е постановила решението си по същество спрямо ДФ Земеделие, а не спрямо неговия изпълнителен директор в качеството му на държавен орган на управление. Във връзка с твърденията на жалбоподателя за дискриминационния характер на чл. 6 от Наредбата, съдът е посочил, че като ответник по преписката е следвало да бъде конституиран МС на РБ, в качеството на издател на подзаконовия нормативен акт, който вместо това е участвал в производството пред комисията като заинтересована страна. Съдът е подчертал, че въпреки твърденията в жалбата за дискриминационност на текстове от Наредбата, Комисията е конституирала МС на РБ като заинтересована страна по преписката и именно в това му качество го е призовала за откритото заседание и е постановила решението си спрямо него, с което е допуснала нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗЗДискр. Съдът е обсъдил и фактическите и правни изводи на комисията и е приел, че същите са неточни, непълни и необосновани. Приел е, че комисията не е изпълнила задълженията си да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за решаване на спора, да събере всички необходими и относими доказателства за това и да се произнесе по всички твърдения за дискриминационно третиране на жалбоподателя. Съдът е приел, че КЗД е постановила акта си по нередовна жалба, при участието на ненадлежни страни, неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и липса на мотиви. Преценил е, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат правото на участие на страните в производството и опорочават крайните правни изводи на органа, поради което е отменил обжалваното решение и върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на Ж. Гавраилов. Дал е указания на административния орган при новото разглеждане да укаже на жалбоподателя да посочи ясно и точно в какво конкретно се изразява дискриминационното отношение спрямо него, от кого точно е проявено кой е нарушителят на забраната за дискриминация и в какво качество е извършил нарушението, с кой от цитираните в жалбата актове, действия или бездействия е извършено дискриминационното нарушение и в какво се състои искането му до КЗД в съответствие с правомощията й по чл. 47 от ЗЗДискр. Указал е на Комисията, с отстраняване на нередовностите в жалбата, да конституира надлежните страни в производството, да проведе процедурата по чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. и да постанови решение, с което да се произнесе по всички твърдения за осъществена дискриминация съобразно с указанията, дадени в мотивите към настоящото решение. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно, при следните коригиращи и допълващи съображения: Неправилно съдът е приел, че Комисията за защита от дискриминация се е произнесла по нередовна жалба. В жалбата си и допълнението към нея Ж. Гавраилов точно е описал фактическите обстоятелства, въз основа на които счита, че е поставен в неравноправно положение сравнение с други лица, които в сходна ситуация са третирани по-благоприятно. Изложил е конкретна фактическа ситуация и е посочил конкретни правни разпоредби, при приложението на които е бил лишен от възможността да получи увеличение на възнаграждението си за 2018 година. Поради това административният орган правилно е преценил, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 ЗЗДискр. съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава и на исканията към комисията. Задължение на административния орган е да конституира надлежните страни, да подведе фактите към приложимите правни разпоредби и да събере необходимите доказателства за пълно и всестранно изясняване на спорните въпроси. Правилно съдът е приел, че с оглед релевираните в жалбата фактически обстоятелства и формулираните искания от жалбоподателя, Комисията неправилно е конституирала ответните страни в производство. След като оплакванията на жалбоподателя за дискриминационно третиране се основават на приложението на текстове от Вътрешните правила за заплатите на служителите на ДФ "Земеделие" за 2018 г. и 2019 г., утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и на разпоредби от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, приета с ПМС 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., съдът правилно е посочил, че като ответни страни в производството следва да бъдат конституирани изпълнителният директор на ДФ Земеделие и Министерският съвет на Република България. В допълнение трябва да се посочи, че в чл. 1, ал. 1 от Вътрешните правила са посочени нормативните актове от по-висок ранг, в съответствие, с които се издава. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 13 от Вътрешните правила, визирани от оспорващия, следват разпоредбите на чл. 11, 15, 16 и 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 година. Преценката дали Вътрешните правила за заплатите на служителите на ДФ "Земеделие", които имат характер на вътрешнослужебен акт, в посочените части създават дискриминационно положение за служителите, които са отсъствали продължителен период от работа поради заболяване, трябва да бъде извършена в контекста на нормативната уредба от по-висок ранг, която урежда тази и сходни хипотези. В случая това е Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, което обстоятелство също сочи, че Министерският съвет следва да бъде конституиран като ответник, а не в качеството на заинтересована страна в производството пред комисията. Правилни и обосновани са изводите на съда, че Комисията за защита от дискриминация не е изпълнила задължението си да изясни релевантните за спора обстоятелства, да определи същите към каква форма на дискриминация сочат и да обсъди по отделно и в съвкупност текстовете на визираните правни разпоредби, за които се твърди, че поставят в дискриминационно положение служителя по признак увреждане водят ли до пряка или непряка дискриминация. Съдът точно е преценил, че обжалваното решение не съдържа отговор на значимите за спора правни въпроси. В решението си Комисията се е задоволила да отрази фактите по спора и становищата на участниците в административното производство, като правните й изводи засягат единствено въпроса дали правилно е отказано оценяване изпълнението на дейността на служителя, при положение, че не е работил най-малко шест месеца за календарната година. Този въпрос обаче е встрани от спорния предмет, т.к. е относим към преценката за законосъобразност на действията на оценяващия ръководител на плоскостта на правилото на чл. 6, ал. 3 НУРОИСДА, каквато комисията не е оторизирана да извърши.