Решение № 3195 от 27.3.2023 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение27.03.2023 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 259 от 16.06.2022 г., постановено по адм. д. 289 по описа на Административен съд Стара Загора за 2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Магнолия 91 ЕООД, с [ЕИК] сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500,00 (петстотин) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел Оперативни дейности (О ОД) - Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрисконсулт Г. Динчев, срещу Решение 259 от 16.06.2022 г., постановено по адм. д. 289 по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в оспорената заповед са налице всички фактически и правни основания послужили за издаването й, а 14-дневният срок на действие на мярката е обоснован. По съображенията за съразмерност, формулирани в решението на първоинстанционния съд, се релевира довод, че съдът е следвало да измени срока, за който е предприета ПАМ, а не изцяло да отменя заповедта за налагането й. Предвид всичко изложено в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу ЗНПАМ да се отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и деловодни разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Магнолия 91 ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г., с която на Магнолия 91 ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин за цветя, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 02.02.2022 г. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за цветя, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от Магнолия 91 ЕООД. При проверката, преди легитимацията на проверяващите служители, в 16,23 ч. била извършена контролна покупка на 1 бр. аранжировка - кошница със саксия рози на обща стойност от 30,00 лв., платени в брой от инспектор Л. Борисов на управителя на търговеца И. Янкова. Съдът взел предвид и приел за установени констатациите, че за продажбата не бил издаден фискален касов бон от наличното, въведено в експлоатация, регистрирано и работещо фискално устройство (ФУ), модел Datecs DP-150 с индивидуален номер (ИН) DT826202 и ИН на фискалната памет (ФП) 02826202. Не била издадена и бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на Наредба 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите (МФ) в момента на извършване на плащането. Взел предвид също така, че от отпечатания впоследствие дневен отчет от ФУ, не се установява регистриране на горепосочената продажба. Отчел е, че при проверката била установена разлика между фискалната (122,50 лв.) и касовата (153,50 лв.) наличност в размер на 31.00 лв. Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния ред, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел. За да отмени заповедта, съдът направил извод, че с оглед събраните по делото доказателства, са направени правилни фактически установявания относно наличието на извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Квалифицирал обаче като формална и неправилна преценката на административния орган досежно определения 14-дневен срок, за който е наложена ПАМ. Определил мотивите му в тази връзка като хипотетични, абстрактни и лишени от конкретика. Според съда те не отчитат нито характера на извършеното нарушение, нито цялостното фискално поведение на търговеца. Изрично посочените в ЗНПАМ обстоятелства, обвързани с налагането на мярката, съдът преценил, че погрешно са ценени от органа като утежняващи. Приел, че не е била извършена пропорционална преценка между степента на засягане интересите на дружеството и охраната на обществения интерес в областта на данъчното отчитане. В този смисъл формирал извод, че в случая защитата на обществения интерес и на общите цели и положения в тази област би била постигната и с определянето на по-кратка продължителност на срока на ПАМ. При това приел, че няма да е налице и засягане правата на конкретния търговец повече от необходимото, като срок по малък от 14 дни би бил в пълно съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът не споделил и мотивите на административния орган за наличието на реални възможности за генерирането на големи обороти в конкретния търговски обект те не почиват на действителни данни, сравнителен анализ с други отчетни периоди, преценка на цялостното данъчно поведение на проверяваното лице и други обстоятелства, които би следвало изрично да се вземат предвид като фактори при определяне продължителността на мярката. Доколкото няма данни за незаконосъобразни практики или за предходни нарушения в обекта и има регистрирано ФУ, съдът приел, че е направена организация за отчитане на извършваните продажби. По тези причини направил извод, че наложената ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, на регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност, поради което срокът е незаконосъобразно определен - не отговаря на тежестта на конкретно извършеното нарушение. Затова отменил спорната ЗНПАМ. Присъдил разноските съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил правилни и обосновани правни изводи. По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон и с целта на закона в контекста на мотивиране определения срок на нейното действие. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към спора, ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА 0003647/02.02.2022 г. (ПИП). Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно съдържанието на протокола в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ е преценката на първоинстанционния съд, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата; вида и местоположението и работното време на обекта; потенциалните възможности за реализиране на обороти и печалби в обекта. Правилно АС Стара Загора е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ, не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер; преценка на обороти от предходни дни или периоди; обстоятелството, че разликата между фактическата и касовата наличност се формира единствено от неотчетената при проверката продажба в размер на 30,00 лв. плюс 1,00 лв. или общо 31,00 лв. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Тя е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни за налагането й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а това на ответника по касация следва да се уважи. Магнолия 91 ЕООД е заявило претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500,00 лв. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 30.09.2022 г., видно от който посочената сума е заплатена на адвоката в брой, към момента на сключването му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение