Решение № 13080 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 130/2017 г.

Решение № 13080 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 130/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. срещу решение № 352 от 18.11.2016 г., постановено по адм. д. № 622/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-04001515010520-091-001 от 15.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 266 от 30.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че ревизията е възложена от компетентни по смисъла на чл. 118, ал. 2, чл. 119, ал. 2 ДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП органи по приходите, поради което издаденият РА е валиден. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. С. Б. Радославова от с. О., ул. "Волга", оспорва касационната жалба в писмени бележки чрез адв. Г. Г.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - В. Т. е законосъобразността на ревизионен акт № Р-04001515010520-091-001 от 15.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта потвърдена с решение № 266 от 30.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., относно установени задължения на С. Б. Р. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., за 2010 г. и 2012 г. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Формирал е извод, че органът, възложил ревизията чрез издаването на заповед за възлагане на ревизия № Р-04001515010520-020-001 от 17.12.2015 г., определен със заповед № 532 от 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. В. Търново, заема длъжност "началник сектор Ревизии" и не е сред служителите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК (в сила до 01.01.2017 г.), разполагат с правомощия за издаване на РА. Доколкото началниците на сектори, посочени в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, не разполагали с компетентност за издаване на РА съобразно чл. 118, ал. 2 ДОПК (в сила до 01.01.2017 г.), то издаването на РА от некомпетентен орган по приходите определяло неговата нищожност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. След постановяване на обжалваното решение, но относимо към обсъжданата проблематика, е постановено Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС. Д. задължително съобразно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване е, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 01.01.2013 г. По отменената вече редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, издателят на акта е едноличен орган, като това не е органът възложил ревизията, и той следва да е в кръга на лицата, посочени в чл. 118, ал. 2 ДОПК. След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. По изложените съображения и като е приел, че разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК следва да се тълкуват кумулативно, в резултат на което оспореният РА е издаден от некомпетентен орган по приходите съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, административният съд е издал обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК е дължима отмяната му. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,