Решение № 4596 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15743/2009 г.
ВАСV отделение08.04.2010 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 67 от 17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6450/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4596 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15743/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Директора на Агенция Митници срещу решение № 67 от 17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6450/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 7225/30.09.2008 г., с която на основание чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Огнян Стефанов Димитров. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да го отмени, като вместо това постанови ново, с което обжалваната заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Ответникът, чрез процесуалния си представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 7225/30.09.2008 г., с която на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл Директора на Агенция Митници е прекратил служебното правоотношение на Огнян Стефанов Димитров. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в изискуемата от закона форма от компетентния орган, но в нарушение на материалния закони и неговата цел. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че Огнян Димитров е бил назначен за държавен служител на длъжността "старши експерт" в Централно митническо управление, Дирекция "Административно правно и информационно обслужване", отдел "Човешки ресурси" със заповед № 2772 от 29.05.2008 г. на основание чл. 15 ЗДСл, за определено време - от 01.06.2008 г. до завръщане на титуляра Даниела Карагьозова. Тази заповед е издадена от органа по назначението въз основа на молба от страна на Димитров без проведен конкурс, макар това да е първото му назначение като държавен служител. Следователно в случая разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е неправилно приложена от административния орган, с оглед на така установените факти, тъй като Огнян Димитров е бил назначен на длъжността, от която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 15 ЗДСл - за заместване на държавен служител, който отсъства от работа за определен срок - до завръщане на титуляра. Срокът по чл. 15 ЗДСл изключва приложението на срока за изпитване, предвиден в чл. 12 ЗДСл, при което правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваният пред него административен акт не е издаден в съответствие с предвидените в закона материалноправни предпоставки. Правилно съдът е приел, въз основа на събраните доказателства, че Димитров фактически не е изпълнявал длъжността от която е уволнен, а е изпълнявал служба в състава на "Мобилна митническа група" при Дирекция "Оперативен митнически и акцизен контрол" - ЦМУ София, базирана в Пловдив. С обжалваната заповед № 7225/30.09.2008 г. на основание чл. 12 ЗДСл Директора на Агенция Митници прекратил служебното правоотношение на Огнян Стефанов Димитров от длъжността "старши експерт" в ЦМУ, Дирекция "Административно правно и информационно обслужване", отдел "Човешки ресурси", която Димитров не е изпълнявал и следователно не би могла да бъде извършена преценка в срока за изпитване от органа по назначението на качествата на служителя и изпълнението на задълженията му. Въз основа на това правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при липсата на предвидените в чл. 12 ЗДСл материално правни предпоставки. В случая цитираната разпоредба дава възможност на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение без предизвестие на служител, постъпващ за първи път на държавна служба, след проведен конкурс в рамките на едногодишен срок. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая се касае до срок за изпитване в полза на органа по назначението. Прекратяването е свързано с преценка от страна на органа на качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните си функции и задачи, която не подлежи на контрол, тъй като е преценка по целесъобразност. В конкретния случай доколкото Димитров фактически не е изпълнявал длъжността от която е уволнен, органът по назначаването не е могъл да извърши преценка на качествата му да изпълнява същата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответникът претендира разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства за реално направени разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 12