Решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г.

Решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1143/13.10.2014 г. по настоящето дело по жалби на [фирма], [населено място], Т. А. В., [фирма], [населено място], Л. Н. Б., М. В. М., Ф. С. Н., Й. М. Й. и М. М. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8852/07.12.2016 г. по гр. д. № 11576/2015 г., с което по предявените искове от С. Й. С., Г. И. К., Е. Н. К., П. Й. Х., Г. И. П., И. Г. М., Н. Ц. К., С. Г. П., Е. В. Т., Д. П. П., В. В. П., Л. С. П., З. И. Н., М. Г. П., С. И. С., Е. Б. М., Д. А. Ш., Д. С. Ш., Н. Е. В., М. П. Г., А. А. Г. и С. В. С. против [фирма] (чиито правоприемник е касатора [фирма]), [фирма], З. Х. Л., М. М. М., Ф. С. Н., А. К. К. (правоприемник на починалата в хода на производството Л. К. Д.), М. В. М., Л. Н. Б., Й. М. Й. и Т. А. В. е прогласена нищожността на договорите за продажба на недвижими имоти - идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, които идеални части съответстват на определено паркомясто, заедно с част от общите части на паркинга и от правото на строеж върху мястото, заедно с част от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1", в което паркингът е изграден, заедно с идеални части от този У..

Обжалването е допуснато по процесуалноправните въпроси за допустимостта на съдебно решение, с което се уважава искане, което не е заявено в исковата молба и допустимо ли е по реда на чл. 20 ЗЗД съдът да извърши тълкуване на договора, което е различно от съдържанието му и от потвърденото от страните по него в съдебното производство при наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр. 86/2017 г.). Обжалването е допуснато и по материалноправните въпроси явява ли се самостоятелен обект на правото на собственост паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, функционално обособен и ограден, макар без оградни стени и покрив; как следва да се тълкува договор, с който се прехвърля реална част от неподеляем поземлен имот и конвертира ли се същия в действителен договор за прехвърляне на идеална част от същия имот.

По първия процесуалноправен въпрос съдът възприема практиката, обективирана в решение по т. д. № 1091/2012 г., I т. о., ВКС и цитираните в него актове. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, постановеният от него съдебен акт е недопустим. Това разрешение е валидно и за случаите, при които съдът, след като установи съществуването на заявеното за защита право, даде тази защита в повече от това, което правоимащата страна е претендирала с исковата си молба.

По втория процесуалноправен въпрос съдът възприема практиката, посочена в определението за допускане на касационно обжалване (решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 222/2009 г., IV г. о. и по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о.). При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Към така формираната практика следва да се добави, че тълкуването цели запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.

По първия материалноправен въпрос съдът приема, че паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, но без оградни стени и покрив, не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Такъв самостоятелен обект могат да бъдат паркинг - гаражите в сгради в режим на етажна собственост, когато са част от постройката и са обособени с инвестиционния проект (срв. решение № 199/10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/2014 г., IV г. о.). Това разрешение важи и преди приемането на действащата нормативна уредба по чл. 37, ал. 4 ЗУТ, но нито преди, нито след промените в тази уредба, направени ДВ бр. 86/2012 г. и бр. 101/2015 г., законът допуска изграждането на открит паркинг като самостоятелен обект на собственост в дворното място или върху друга обща част на сградата. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ, за новите сгради необходимите места за паркиране се осигуряват задължително в границите на У., в който е построена сградата, но тези места, дори да са наименувани "паркинг", не са самостоятелен обект на собственост (освен цитираното по горе решение, същото е прието в решение № 171/08.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г., IV г. о. и решение № 189/06.01.2015 г. по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о.).

За да отговори на втория материалноправен въпрос съдът съобразява, че при конверсията фактическият състав на опорочения договор съдържа елементите от фактическия състав на друг договор (с друго съдържание, но обикновено със същия или част от същия предмет), към който съществуващият порок не се отнася, поради което може да се предположи, че страните са имали воля да сключат този, различен договор. Съществува съдебна практика, според която договор за прехвърляне на реална част от обект, който не може да породи правни последици поради несамостоятелността на прехвърлената част, се конвертира в договор за продажба на идеална част от целия обект. Това обаче не е конверсия, тъй като при конверсията поражда действие друг договор - с различно съдържание. Когато предмет на прехвърлителната сделка е реално необособима част от имот и насрещните престации на практика са изпълнени (цената е платена и владението е предадено), волеизявленията на страните може да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно.

Дадените от въззивния съд правни разрешения в обжалваното решение са в съответствие с приетото от настоящия съдебен състав по първия поставен материалноправен въпрос, но противоречат на отговорите, дадени на останалите въпроси. В противоречие с принципа на диспозитивното начало и на установената по прилагането му съдебна практика съдът е прогласил нищожността на оспорените договори в частта им, с която продавачът прехвърля на купувача идеална част от У. *-, по плана на [населено място], м. "М. 1". Такова искане ищците не са правили, те са претендирали единствено установяване на недействителност на договорите в частта им, с която се продават идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, които идеални части съответстват на определено паркомясто, заедно с част от общите части на паркинга и от правото на строеж. Не e искано обявяване на нищожността на договорите в частта им, с която продавачът прехвърля на продавача идеални части от самия урегулиран имот, поради което произнасянето на въззивния съд в тази част е свръхпетитум. В тази част съдебният му акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Обезсилването следва да се постанови по отношение на всички ответници, макар ответниците З. Х. Л. и А. К. К. да не са обжалвали въззивното решение. Те са задължителни другари по исковете срещу тях с ответника [фирма], последният е обжалвал изцяло въззивното решение, а в този случай решението не може да е различно по отношение на неговите другари.

В допустимата част на акта в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е извършил тълкуване на уговорките в оспорените договори в разрез с техния смисъл и взаимна връзка, без да взема предвид поведението на страните след сключването на договорите и в частност съвпадащото им становище по съдържанието на договорните клаузи в хода на исковото производство. След като е приел, че договорите имат за предмет несамостоятелен обект на правото на собственост, съдът е стигнал до извод за нищожност на съглашенията, изключвайки дефинитивно възможността този предмет да е посочен неправилно, както и възможността неправилното описание да бъде преодоляно при тълкуване на договора. И двете разрешения са направени в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК - поради което постановеният акт подлежи на отмяна. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.

С нотариален акт от 12.12.2002 г. [фирма] придобило собствеността върху недвижим имот - поземлен имот № 3277 в кв. 23Б по плана на [населено място], м. "М. 1", а с нотариален акт от 23.01.2003 г. същото дружество придобило поземлен имот с пл. № ** в същата местност и квартал. За тези имоти е отреден У. *-**, ** и на 31.10.2005 г. на [фирма] е издадено разрешение за строеж, въз основа на одобрени на 27.10.2005 г. от Д. инвестиционни проекти, за построяване в имота на масивна жилищна сграда с подземни гаражи и кафе - сладкарница.

Видно от обяснителна записка към част "архитектурна" на работния проект, сградата следвало да се състои от сутеренен етаж със складове, два броя машинни помещения, абонатна станция и 31 броя подземни гаражи; партерен етаж с 10 броя гаражи, 6 броя магазини, кафе сладкарница, 2 броя ГРТ и 2 броя помещения за охрана; жилищни етажи с 61 апартаменти. Според записката в партерния етаж на сградата били проектирани 28 броя паркоместа за паркиране.

С Протокол - образец 16 за приемане на строителството, съставен на 13.06.2008 г., било удостоверено, че строежът е изпълнен съгласно проектите, а на 17.06.2008 г. било издадено разрешение за ползване на строежа. В ценообразуването на строежа било посочено, че са изградени 24 (а не 28) паркоместа, изпълнени в част "паркинг" на партера на сградата. П. бил деклариран от [фирма] като самостоятелен недвижим имот - обект на данъчно облагане по ЗМДТ и за него били плащани дължимите местни данъци и такси. Но с писмо от 15.03.2010 г. главният архитект на район "М.", СО, удостоверил, че в У. *-, ** няма обособен отделен обект "паркинг" и че не е издавано разрешение за строеж на такъв обект.

От заключението на приетата по делото техническа експертиза се установява, че очертаните в архитектурния проект за сградата и реализирани на място паркоместа са ситуирани върху конструкцията на покривната плоча на подземните гаражи. По проект паркоместата са с паркингелементи и са част от озеленяването, което би трябвало да е 50 % от площта на У. или 1 305 кв. м. В действителност озеленяването възлиза на 711 кв. м., а паркингелементи не са поставени; върху покривната плоча на подземните гаражи е изпълнена асфалтова настилка и са очертани места за паркиране с площ средно 16,62 кв. м., без да са оградени.

С нотариални актове, съставени в периода 12.06.2006 г. - 27.11.2007 г., ищците С. Й. С., Г. И. К., Е. Н. К., П. Й. Х., Г. И. П., И. Г. М., Н. Ц. К., С. Г. П., Е. В. Т., Д. П. П., В. В. П., Л. С. П., З. И. Н., М. Г. П., С. И. С., Е. Б. М., Д. А. Ш., Д. С. Ш., Н. Е. В., С. В. С., както и В. П. Г. (последващ праводател на ищците М. П. Г. и А. А. Г.) придобили чрез продажба от [фирма] правото на строеж или собствеността върху самостоятелни обекти (апартаменти, мазета, подземни гаражи) в жилищна сграда, построена в У. *-, ** по плана на [населено място], м. "М. 1", заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху У..

Впоследствие [фирма] продало на ищците с нотариален акт от 04.06.2006 г. на С. Й. С., П. Й. Х., Г. И. П. Е. Б. М., Д. А. Ш., Д. С. Ш., С. Г. П., Л. С. П., с нотариален акт от 06.06.2008 г. на Н. Ц. К., Г. Илиев К., Е. Н. К., И. Г. М., В. В. П. и Д. П. П., с нотариален акт от 19.06.2008 г. на С. И. С., с нотариален акт от 26.06.2008 г. на З. И. Н., с нотариален акт от 27.06.2008 г. на С. В. С., с нотариален акт от 05.08.2008 г. на В. П. Г., с нотариален акт от 30.07.2008 г. на Е. В. Т. и на М. П. съответните на притежаваните от тях самостоятелни обекти в сградата идеални части от урегулирания поземлен имот, в който същата е построена. Страните декларирали, че идеалните части от У. стават обща част по смисъла на Закона за собствеността и прилежат към всеки отделен самостоятелен обект в сградата, построена в имота.

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 548/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 14.07.2008 г., [фирма] продало на Т. А. В. 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 8 с площ 16,76 кв. м., заедно с 4,284 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,259 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 558/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 15.07.2008 г., [фирма] продало на [фирма] 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 10 с площ 16,62 кв. м., заедно с 4,248 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,256 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 557/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 15.07.2008 г., [фирма] продало на [фирма] 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 11 с площ 16,62 кв. м., заедно с 4,284 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,256 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 559/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 15.07.2008 г., [фирма] продало на Л. Н. Б. 16,91/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 12 с площ 16,91 кв. м., заедно с 4,322 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,261 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 560/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 15.07.2008 г., [фирма] продало на Л. Н. Б. 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 13 с площ 16,62 кв. м., заедно с 4,248 % от общите части на паркинга и с 0,256 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 556/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 15.07.2008 г., [фирма] продало на Й. М. Й. 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 16 с площ 16,76 кв. м., заедно с 4,284 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,259 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № , т. , рег. № ***, н. д. № 590/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 25.07.2008 г., [фирма] продало на М. В. М. 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 18 с площ 16,62 кв. м., заедно с 4,248 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,256 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № , т. , рег. № ***, н. д. № 609/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 31.07.2008 г., [фирма] продало на Л. К. Д. 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 9 с площ 16,62 кв. м., заедно с 4,248 % от общите части на паркинга и с 0,256 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, н. д. № 751/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 18.09.2008 г., "Т. К. " продало на Ф. С. Н. 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 7 с площ 16,76 кв. м., заедно с 4,284 % от общите части на паркинг зона за маневри и с 0,259 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № *, т. , рег. № ***, н. д. № 1028/2008 г. на нотариус рег. № *, съставен на 17.12.2008 г., [фирма] продало на [фирма] 16,76/391,23 идеални части от паркинг - гараж, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 20 с площ 16,76 кв. м., заедно с 4,284 % от общите части на паркинга и с 0,259 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, н. д. № 14/2009 г. на нотариус рег. № *, съставен на 27.01.2009 г., [фирма] продало на М. М. М. 18,56/391,23 идеални части от паркинг - гараж, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 24 с площ 18,56 кв. м., заедно с 4,744 % от общите части на паркинга и с 0,288 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

С нотариален акт № , т. , рег. № ***, н. д. № 208/2009 г. на нотариус рег. № *, съставен на 14.05.2009 г., поправен с нотариален акт № *, т. , н. д. № 287/2009 г. на същия нотариус, [фирма] продало на З. Х. Л. 16,91/391,23 идеални части от паркинг - гараж, находящ се в [населено място], [жк], блок , партерен етаж, представляващ част от сградата - плоча над сутерен с подземни гаражи, които идеални части съответстват на паркомясто № 19 с площ 16,91 кв. м., заедно с 4,322 % от общите части на паркинга и с 0,261 % ид. ч. от У. *-**, ** по плана на [населено място], м. "М. 1".

Обективираните в горепосочените нотариални актове сделки не са нищожни поради невъзможен предмет, независимо от обстоятелството, че в отговор на първия материалноправен въпрос съдът прие за несъществуващ самостоятелен обект на собственост "открит паркинг". В отговор на втория процесуалноправен въпрос обаче съдът посочи, че когато предмет на прехвърлителната сделка е реално необособима част от имот и насрещните престации са изпълнени (цената е платена и владението е предадено), волеизявленията на страните може да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно. [фирма] не може да прехвърли на останалите ответници идеална част от открит паркинг, но то е собственик на дворното място и свободно може да се разпореди с идеални части от него. Затова и ищците не са навели никакви основания за порок на сделките между ответниците в частта им, в която се извършва продажба на идеални части от дворното място - те атакуват договорите само в частта им, в която е прехвърлена идеална част от паркинг с твърдения, че същият се явява обща част на сградата и не може да бъде самостоятелен обект на собственост.

При тълкуване на волята на страните по оспорените договори съдът достига до извод, че тяхната действителна воля е била да се прехвърли не идеална част от паркинг, а идеална част от дворното място с неговото разпределено отнапред ползване за паркиране на съответния брой автомобили. За тълкуването на волята на страните правно значение има и обстоятелството, че собствениците са нормативно задължени да осигурят паркирането на автомобилите на притежателите на отделните обекти в сградата в пределите на У., а според одобрения работен проект в сградата е осигурена възможността за паркиране само на част от притежателите на отделни обекти (за останалите възможността за паркиране остава да бъде осигурена вън от сградата в пределите на У.), т. е. целта на закона се постига само при този начин на тълкуване на общата им воля.

Както е посочено в обяснителната записка към част "Архитектурна" на работния проект на сградата, инвеститорът (явяващ се и собственик на дворното място, в което се извършва строителството) е предвидил в имота да бъде обособена паркинг зона с 28 паркоместа. Към момента на одобряване на проектите и започване на строителството етажна собственост не съществува - собственик както на имота, така и на строежа в него е [фирма] и то може да определя самостоятелно каква част от дворното място за какво ще бъде използвана. Етажна собственост възниква с отчуждаването на един от самостоятелните обекти в многоетажната сграда, при която части от етажи стават собственост на повече от едно лице (чл. 37 ЗС). Едва към този момент дворното място може да се разглежда като принадлежност към сградата, защото (предвид броя на обектите в нея) то губи самостоятелното си предназначение и остава единствено като обслужваща сградата част. В същия момент ползването на дворното място е разпределено, защото собственикът и първото лице, придобило част от етаж, са се съгласили с предложеното от инвеститора с работния проект състояние: използването на част от мястото за паркиране, както и с броя на местата за паркиране и тяхното местоположение. Дали първият купувач е придобил идеална част от дворното място и дали е получил право да ползва някое от местата за паркиране, е без значение. Разпределението на ползването на дворното място е извършено от всички (към онзи момент) етажни собственици и всеки следващ приобретател е длъжен да се съобразява с него. Идеалната част от дворното място с вече разпределеното му ползване може да бъде прехвърлена от собственика свободно и без да е необходимо съгласието на останалите етажни собственици. Предметът на тази сделка е възможен и тя не е нищожна.

Неоснователно ищците се позовават, за да обосноват нищожност на сделките, на писмо от 15.03.2010 г. главният архитект на район "М. ", СО. В посоченото писмо е удостоверено, че в У. *-, ** няма обособен отделен обект "паркинг" и че не е издавано разрешение за строеж на такъв обект. Не това обаче е предметът на оспорените договори. В тях обектът на съгласието е описан неправилно, но действителната воля на страните не е прехвърлянето на идеална част от паркинг, а продажбата на идеална част от дворното място, което е с предназначение място за паркиране и което е с разпределено ползване между етажните собственици. От разпределението са обвързани всички етажни собственици, защото то е извършено преди да придобият самостоятелни обекти в сградата.

Неоснователно също така ищците поддържат, че разпределение на ползването няма, защото то може да бъде извършено само с изричен облигационен договор, какъвто не е сключван. Разпоредбата на чл. 32 ЗС не изисква писмена форма за действителност на решението за разпределение на ползването. То може да се извърши и неформално, стига да бъде установено по делото. С оглед обстоятелството, че се касае за новопостроена сграда, то всеки приобретател на обект в нея се е запознал със строителните книжа, включително с одобрените проекти за изграждането й. С придобиването на част от етаж от сградата той се е съгласил и с разпределението на ползването на дворното място като обща част към нея, което е извършено още със сделката между собственика и първия приобретател.

Неоснователни са и заявените при условията на евентуалност доводи за нищожност на сделките за продажба на идеални части от дворното място при разпределеното му ползване поради заобикаляне на закона. Ищците извеждат тази нищожност с твърдения, че действителната цел на ответниците е придобиване на собственост върху паркоместа, които по смисъла на закона са непрехвърлими. Като основание за нищожност на правните сделки заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна. В случая между ответниците не са сключени отделни съглашения, нито повече сделки, вън от продажбата на идеална част от дворно място с разпределено ползване. Описанието в договорите на тази част като съответстваща на "паркомясто № ..." има за цел да улесни изпълнението на договора като избегне спорове за това, каква точно част от мястото има право да ползва придобилият собственост върху идеални части от него и да го отграничи от местата, които имат право да ползват други етажни собственици. Тя не цели придобиване на собственост върху реална част от дворното място.

С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски в производството, без да бъде уважено направеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Същото не е несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения съдът