Решение № 9559 от 27.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнa жалбa на Н. Стоянов от гр. Русе против решение 7615 от 16.12.2021 г. по адм. д. 5971/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването за допълнение на заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г., изменена и допълнена със заповед РД-01-131 от 17.03.2020 г., заповед РД-01-139 от 19.03.2020 г. Подадената касационна жалба е с бланкетен характер, поради което с разпореждане на председателя на шесто отделение на ВАС на касатора е указано в срок да посочи мотивирано пороците на съдебния акт, съставляващи касационни основания. В изпълнение на така дадените указания с писмена молба от Н. Стоянов, постъпила на 11.04.2022 г., са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изложени са аргументи, че първоинстанционният съд не е обсъдил посоченото в жалбата му нарушение на чл. 63, ал. 9 от Закона за здравето (ЗЗдр.), както и относно непроизнасяне по направеното искане за назначаване на тройна медицинска експертиза. Споделят се мотивите в изразеното особено мнение към решението. Претендират се направените разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация - министърът на здравеопазването, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Любомирова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя се като правилен изводът на съда, че неочакваният, неизвестен и непредсказуем характер на пандемията води до това да се признае по-голяма свобода на преценка на държавата как да реагира, при условие, че несъмнено са се налагали незабавни мерки. Следва да се отчете целта, която се преследва с налагането им защита живота и здравето на хората в обстановка на липса на достатъчно категорични научни изследвания, обосноваващи точно определени мерки. Счита, че са съобразени от съда епидемиологичната обстановка в страната, както и конкретните данни за заболелите и починали лица, които съставляват фактическите обстоятелства, обосновали издаването на заповедта. Те кореспондират на посочените правни норми, като основания за издаването на административния акт. От установеното по делото следва, че обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на оспореното съдебно решение и вземайки предвид наведените от касатора доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., и е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Със заповед РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., впоследствие изменяна многократно, във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България. С процесната заповед РД-01-168 от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е допълнена заповед РД-01-124/13.03.2020 г., като е създадена т. 9 със следния текст всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице.. С т. 1 от заповед РД-01-169 от 31.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е изменена негова заповед РД-01-124/13.03.2020 г., като т. 9 е отменена. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - министъра на здравеопазването, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и спазване на материалния закон. За да достигне до този извод съдът е преценил, че към момента на издаването ѝ са били налице предпоставките на чл. 73 от АПК. Посочено е, че държавите-членки на ЕС имат задължение да предприемат адекватни мерки за защита на населението от разпространение на COVID-19, като чл. 2 от ЕКПЧ задължава държавите да установят законодателна рамка и да прилагат регулаторни рамки за опазване на живота на гражданите. Възпроизведени са част от мотивите към решение 10 от 23.07.2020 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. 7/2020 г. Обсъдени са статистически данни и са посочени примери в световен мащаб и с исторически характер. В изразеното в проверяваното решение на АССГ особено мнение е посочено, че аргументите в жалбата, относно липсата на достатъчно маски в търговската мрежа и на финансови средства за закупуването на маска, са свързани с изпълнението на заповедта, а не с нейната законосъобразност, поради което са неотносими към спора, а към друго производство - напр. при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за неизпълнение на заповедта. Сочи се, че е неотносим и четвъртият аргумент, че маските пречат на евентуалните клиенти да консумират закупени от заведението храни и напитки, тъй като трябва да ги свалят под страх от санкции, защото касае търговската дейност на ЕТ, от който не е подадена жалба срещу заповедта. Посочено е, че доводът, че носенето на маски не осигурява ефективна защита и въвежда в заблуждение в тяхната надеждност е изцяло относим и в тази връзка съдът да е следвало да допусне съдебно-медицинска експертиза, която да установи: предпазват ли маските за лице на закрито и открито от заразяване с COVID-19 в разновидността, разпространена в България към 30.03.2020 г., и с оглед конкретната епидемиологична обстановка в страната в този момент; ако да - кои видове маски предпазват и кои не; допринася ли носенето на маски на закрито и открито към защитата на живота и здравето на хората в условията на вече действащи други мерки по заповед РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, с измененията и допълненията, вкл. при мярка за спазване на дистанция, с оглед разпространението на вируса на закрито и открито и спрямо здрави хора. Неизясняването на тези въпроси прави необоснован крайният извод, направен в съдебното решение, защото че процесната заповед е мотивирана. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват наведените от касатора основания. Правилно е установеното от първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед, като постановена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр./, (изм. и доп. ДВ. бр.28 от 24 март 2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Нормите на ал. 7 и 8 от същия член в относимата редакция регламентират, че мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България. При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2 контактните лица на болните от заразни болести не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест. Съгласно чл. 73 от АПК - "Общ административен акт, издаден в неотложни случаи", когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Заповедта на министъра на здравеопазването е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, предоставени с чл. 63 от Закона за здравето. В цитираното от първоинстанционния съд решение 10 от 23.07.2020 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. 7/2020 г. е посочено, че рискът от разпространяване на заразна болест и превръщането на това разпространяване в епидемия е предмет на преценка на представителите на медицинската наука. Развитието и познанието на науката за всяка от болестите, разпространението на която би могло да обуслови обявяването на извънредна епидемична обстановка, е динамично, зависи от голям брой фактори и е непредвидимо обстоятелство, с оглед което не би могло отнапред да бъде определено с какви темпове ще се развива една заразна болест, нито доколко ефикасни ще са средствата на медицината за нейното противодействие. При заразните болести непосредствената опасност от тяхното разпространение се измерва с "индекс за контагиозност". При заразни болести от групата на т. нар. особено опасни инфекции (високо контагиозни и тревожно смъртоносни заразни заболявания) или непозната зараза, при която разпространението е под формата на взрив (внезапно заболяване на голяма група от хора на ограничена територия), обосновано с оглед степента на риска от заразяване на голям брой хора ще е вземането на строги и спешни мерки против тяхното разпространение. От жалбоподателя са изложени доводи във връзка с нарушаване на икономически и търговски интереси, предвид невъзможността да бъде осъществявана дейност от управлявани търговски обекти, вследствие действието на заповедта. Тези икономически интереси не могат да бъдат противопоставени на надделяващия обществен интерес, защитен от нормите на чл. 63 ЗЗдр. и на чиято защита следва да бъде даден приоритет, а и както правилно е прието в мотивите на решението, твърдението за стопанисване на обект е останало недоказано и жалбата е подадена от Стоянов само като физическо лице, а не като упражняващ търговска дейност. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че съдът не е допуснал исканата от касатора експертиза, не води до обратния извод. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Исканата експертиза и формулираните въпроси по същата са във връзка с установяване на способността за защита и ефективността на различните видове защитни средства (маски) да предпазят гражданите от заразяване с вируса COVID - 19. Ноторно известно е наличието на публично достъпни данни и становища на лекари за ползата от носенето на маски на обществени места по време на епидемична обстановка. Настоящата касационна инстанция приема, че с оглед значителния период от време, изминал между темпоралните граници на действие на административния акт и разглеждането на делото пред първата инстанция, предметът на експертизата, спецификите и различията по отношение на време, място и обстановка на различните ситуации, при които лицата биха могли да се заразят с вируса, обуславят невъзможност да бъде даден акуратен отговор на така формулираните въпроси. Още повече, че изразените експертни мнения от епидемиолози и вирусолози през значителния период от време, през който в страната е била обявена и действаща извънредна епидемична обстановка, както и преди и след него (вкл. през периода на обявено в страната извънредно положение), разкриват съществени различия в мнението на експертите, относно това в каква степен посочените средства предпазват гражданите от заразяване с вируса, които не могат да бъдат преодолени чрез изготвянето на експертиза по конкретното дело. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в различните фази на съществуване и развитие на вируса и на болестта степента на заразяване няма константен характер и е променлива величина. Предвид посочените обстоятелства настоящата инстанция приема, че с назначаването и изготвяне на исканата от касатора тройна съдебно-медицинска експертиза не би могло точно, еднозначно и категорично да се даде отговор на въпроса как и до каква степен различните видове предпазни средства към 30.03.2020 г. са възпрепятствали разпространението на вируса, респ. са предпазвали гражданите от заразяване със същия. Освен това, както е посочил Конституционният съд в решение 10 от 23.07.2020 г. : не би могло отнапред да бъде определено с какви темпове ще се развива една заразна болест, нито доколко ефикасни ще са средствата на медицината за нейното противодействие. В тази връзка от съществено значение е внезапния и непредвидим характер на пандемията и съобразяването при издаване на акта на целта на закона, определена с разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от ЗЗдр. - опазването на човешкото здраве. Наличието на непосредствена (близка, предстояща) опасност за живота и здравето на гражданите обуславя предприемането на бързи и адекватни мерки за противодействие. Народното здраве и общественият ред са част от ценностите, за чиято защита може да бъде временно ограничавано упражняването на редица права и свободи на гражданите. Актът съответства на нормите на чл. 2, т. 1 и т. 3 - т.5 от ЗЗдр., според които опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите на равнопоставеност при ползване на здравни услуги, приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите, предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда, особена здравна закрила на деца и социално-уязвимите групи. Целта на акта е опазване на живота и здравето на гражданите като неотложен приоритет и съответства на законовата цел. Мярката отговаря на изискването за справедлив баланс между защитимите интереси и засягането на субективни права в степен пропорционална на преследваната от закона цел. Ноторен факт е, че с цел ограничаване разпространението на епидемията (пандемията) от COVID - 19 в държавите членки на Европейския съюз и в световен мащаб са предприети съответни мерки за опазване на здравето и живота на гражданите, включително и посочената в процесната заповед. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта не противоречи на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е изложил подробни аргументи, досежно наличието на правни и фактически основания за издаването на оспорения административен акт и задължението на държавите членки да предприемат адекватни мерки за защита на населението от разпространение на COVID-19, в съответствие с чл. 2 от ЕКПЧОС, като в тази насока са изложени мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 2-ро от АПК същите не следва да бъдат преповтаряни. По отношение на доводите, касателно неосигуряване на необходимото количество маски в търговската мрежа и липсата на достатъчно средства за закупуването им, следва да се посочи, че същите са относими не към законосъобразността на акта, а към неговото изпълнение. По изложените съображения като правилно решението на Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора съдът определя в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение